Лятото на 2018 г. ще остане в историята с поредицата от катастрофални бедствия и горещите вълни, обхванали земното кълбо. От Сиатъл до Сибир, пламъците нанесоха гигантски материални и човешки загуби, пише The Economist.

Един от общо 18-те горски пожара в Калифорниия предизвика такава жега, че създаде свой собствен атмосферен фронт. Огнената стихия в Гърция отне живота на 91 души, а в Япония горещата вълна, която повиши температурите в Токио до нива от над 50 градуса по Целзий, взе над 120 жертви.

Подобни аномалии вече се случват във всички климатични зони, а учените, които изследват ефектите от глобалното затопляне, не са изненадани, защото отдавна "бият камбаната" за предстоящите промени.

В момента средните температури на планетата са с около един градус по-високи, отколкото преди два века, когато започва индустриалната революция.

Една напред, две назад

И докато ефектите от климатичните промени стават все по-видими, наяве изплуват и огромните мащаби на предизвикателствата, пред които е изправено човечеството.

Три години след като правителствата на почти всички държави по света подписаха Парижото споразумение за климата, което си постави за цел да ограничи затоплянето до максимум 2 градуса по Целзий над нивата от преиндустриалната ера, парниковите емисии отново започват да се повишават.

В същото време нарастват инвестициите в нови добивни мощности за петрол и природен газ. През 2017 г. беше отчетен и ръст в търсенето на въглища - за първи път от четири години насам.

Много държави намалиха субсидиите за възобновяемите енергийни източници, като ветрогенераторите и соларните панели, а инвестициите в алтенративни енергоносители намаляват. Щадящата климата ядрена енергия е скъпа и непопулярна.

Изкушаващо е да се смята, че това отстъпление е временно и човечеството, разчитайки на своя инстинкт за самосъхранение, ще успее да победи глобалното затопляне. Истината обаче е, че към момента губим войната, пише The Economist.

Разбира се, недостатъчният прогрес не означава пълна липса на такъв. Соларните, вятърните и останалите алтернативни енергийни технологии стават все по-евтини и ефективни, а пазарният им дял постепенно расте.

Миналата година по света бяха продадени над 1 милион електически автомобила, а на някои от по-топлите и по-ветровитите места на планетата възобновяемата енергия вече е по-евтина от въглищата.

Обществената загриженост също се увеличава. Проучване в 38 държави, цитирано от The Economist, показва, че 61% от хората смятат глобалното затопляне за сериозна заплаха. Единствено терористите от групировката "Ислямска държава" предизвикват повече страх. Инвеститорите също се готвят за отлив на капитали от петролните и минните компании.

Въпреки решението на американския президент Доналд Тръмп да извади САЩ от Парижкото споразумение, много американски градове и щати потвърдиха желанието си да останат в сделката. Дори и част от съпартийците му в Републиканската партия считат, че са необходими по-активни действия срещу климатичните промени.

В бързо индустриализиращите се региони на Китай и Индия хората също живеят под сянката на смога и настояват за преосмисляне на плановете за масова еликтрификация, базирана на въглищните централи.

Проклятието на инерцията

Оптимистите смятат, че т. нар. "декарбонизация", или свиването на употребата на изкопаеми горива, е само въпрос на време. Но всъщност придвижването на този процес се оказва изключително трудно по няколко причини.

Една от тях е продължаващият устойчив ръст в търсенето на енергия, особено в развиващите се азиатски държави. За периода от 2006 до 2016 г. те са отчели ръст от 40% в изразходената енергия. В тези страни търсенето на въглища бележи ръст от над 3% всяка година.

Конвенционалните електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, се интегрират в електропреносната мрежа много по-лесно и евтино от ВЕИ, които зависят от външни фактори, като количеството слънчева светлина и силата на вятъра през различните сезони от годината.

Втората причина се крие в политическата и икономическата инерция. Колкото повече изкопаеми горива употребява една икономика, толкова по-трудно става за нея да се откаже от тях.

Промените могат да отнемат десетилетия. През 2017 г. Великобритания отбеляза първия си ден без използване на въглища от началото на Индустриалната революция в началото на XIX век. В Индия близо 80% от електричеството се произвежда от централи на въглища.

Не на последно място, електроцентралите не са единственият индустриален потребител на изкопаеми горива. Производителите на стомана, цимент и земеделски торова, както и транспортните компании, генерират съвкупно над половината от глобалните въглеродни емисии.

В същото време те са защитени от мощни икономически лобита, а и чисто технологично за тях би било по-трудно да преминат към възобновяеми енергийни източници.

Успехите в една сфера понякога водят до проблеми в друга. Типичен пример за това е мащабното навлизане на електромобилите на китайския пазар. Те зареждат своите батерии от електрическата мрежа, две трети от която се захранва от въглищни централи.

Така се оказва, че косвено електромобилите емитират повече въглероден диоксид, отколкото някои от най-ефективните бензинови двигатели.

Какво следва?

Въпреки всички тези пречки, светът не страда от липса на идеи за реализиране на целите, заложени в Парижкото споразумение. 80 държави и региони, които генерират една пета от световните парникови емисии, вече таксуват въглеродните емисии по един или друг начин.

Инженерите разработват технологии, които позволяват изграждането на по-модерни елекропреносни съоръжения, стомана и цимент с нулево въглеродно съдържание и редица други иновации в енергийната сфера.

Според The Economist обаче, те няма да постигнат пълния си ефект, ако преди това не се реши основният проблем - равнодушието към климата. Развитите държави, където осъзнаването на предизвикателството е в по-напреднала фаза, ще трябва да помогнат на по-бедните региони да се справят с ограничаването на емисиите, без то да им коства забавяне на икономическия растеж.

Избягването на климатичната катастрофа може би ще има своята краткосрочна цена. Но в един по-дълъг хоризонт отказът от изкопаемите горива ще обогати икономиката и ще доведе до нови открития по същия начин, по който двигателите с вътрешно горене и електричеството промениха света в началото на миналия век.

Отговорност на политиците обаче е да направят така, че първоначалната цена да не бъде платена от най-бедните и най-уязвимите.