Икономическата сянка на Берлинската стена все още е дълбока

921
Икономическата сянка на Берлинската стена все още е дълбока

Берлинската стена разделяше германската столица в продължение на 28 години, два месеца и 28 дни. Функцията й окончателно беше прекратена на 9 ноември 1989 г., когато висшият източногермански партиен функционер Гюнтер Шабовски, без да иска, спомена на пресконференция, че преминаването в Западен Берлин вече е разрешено.

На 6 февруари 2018 г. се навършиха точно 28 години, два месеца и 28 дни от тази дата. Моментът беше много подходящ за решението на правителството да отмени т. нар. "данък солидарност", който германците плащаха, за да финансират икономическото изравняване между източните и западните провинции, пише анализаторът на Bloomberg Леонид Бершидски. 
 
В наши дни от Стената са останали само отломки, но икономическите прегради между Изтока и Запада все още са твърде високи. Статистиката показва, че нивата на безработица в Източна Германия остават с около 50% над тези в западната част на страната.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението в източните провинции е едва 73% от този, който изработват западняците. Да, напредъкът е осезаем, в сравнение с отчетените през 1991 г. 42%, но през последното десетилетие темповете на "наваксване" се забавиха значително. 
 
Според правителството на Германия, проблемът се корени в непропорционалното разпределение на индустрията в страната. В основния борсов индекс DAX 30 няма нито една източногерманска компания. Това се отразява и на наемния труд - доходите на източногерманците са с близо 20% по-ниски от тези на сънародниците им на запад, а представителството им в големите синдикални организации е много по-ниско.

Освен това на политическо ниво Източна Германия има много малко представители на висши държавни длъжности. Сред малкото изключения е канцлерът Ангела Меркел, която е прекарала голяма част от живота си на изток от Стената.

В корпорациите ситуацията е подобна - само една трета от 100-те най-големи германски компании се управляват от източногерманци.  
 
Този икономически дисбаланс започва да създава и огромни политически проблеми в Германия. Почти цялата електорална база на радикалната левица  -в лицето на партията Ди Линке (Die Linke, в буквален превод - Лявата), е от източногерманските провинции.

Същото обаче важи и за крайната десница - партията Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland) се радва на близо 22% подкрепа на изток, докато общо за страната спечели 12.6% на последните избори. Политическият радикализъм е следствие от това, че гражданите се чувстват изоставени, както и от факта, че компактни общности от имигранти се формират на места, където хората до този момент не бяха свикнали с тях, пише Бершидски.
 
По думите му този проблем не е характерен само за Германия. От всички държави от бившия соцлагер само Чехия е достигнала 80% от брутния вътрешен продукт на глава от населението, който имат 15-те "стари членки" от Западна Европа, при положение че стартира от 65% преди близо три десетилетия.

В Унгария и Полша този показател е на ниво от 63%, а в България е едва 43% - колкото в Източна Германия при обединението. Любопитно е, че в самата Германия приливът на имигранти от източната част на страната всъщност успява да повиши брутният вътрешен продукт на глава от населението в западните провинции. 
 
От световната финансова криза през 2008 г. насам темповете на икономически растеж в Източна Европа се забавиха значително. Преди това той беше движен главно от инвестициите на чуждестранните компании, които търсеха евтина работна ръка. С ограничаването на финансовия ресурс обаче този модел започна да се задъхва.

В един от последните доклади на полското правителство се посочва, че източноевропейските икономики са обречени на застой, ако не се стремят към повече иновации, по-силни институции и по-ефективни икономически политики. 
 
Точно както и източногерманците, много от гражданите на държавите от Източна Европа са склонни да подкрепят партии, които предлагат лесни решения. Само че, за разлика от Германия, там го няма "стабилизиращият" западен фактор, който да разпределя гласове и към по-консервативните политически сили.

Под въпрос е дали популистките и националистическите правителства ще успеят да постигнат по-висок икономически растеж, но е сигурно, че реториката им дразни западноевропейците. А това допълнително подкопава досегашният модел на развитие, базиран на чуждестранните инвестиции. 
 
Според последното издание на класацията на Economist Intelligence Unit за степента на демократично управление, сред бившите комунистически страни няма нито една напълно функционираща демокрация. Повечето от държавите, които не са членки на Европейския съюз, дори не могат да бъдат дефинирани като "неразвити демокрации".

Те попадат или в категорията на хибридните режими (Украйна, Молдова, Грузия и Черна Гора), или се числят към авторитарните, каквито са тези в Русия, Казахстан и Беларус. Някои от "стените", които все още разделят тези държави от Запада, са изградени от самите тях чрез корупцията и слабото държавно управление.

Други са построени от западняците, с помощта на рестриктивните визови режими и високите митнически ставки. Икономическата конвергенция и приближаването на жизнения стандарт към западноевропейския си остава утопия в повечето от тези страни. За тях тази тема се изчерпва с измененията в цените на суровините, които те изнасят на запад. 
 
Когато Берлинската стена падна преди 28 години, два месеца и 28 дни, източноевропейците едва ли са се представяли, че бъдещето им ще изглежда по този начин, пише Леонид Бершидски. Оказва се обаче, че наследството на Студената война ще бъде много по-трудно за преодоляване, отколкото се очакваше. 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg