По-високите температури до 2100 г. биха могли да свият световния БВП с над 20%, сочи ново проучване, а начинът, по който икономическият ефект ще бъде разпределен, заплашва да превърне климатичните промени в огромен двигател на неравенството в световен мащаб.

Нов анализ на връзката между топлината и състоянието на икономиката, публикуван тази седмица от Oxford Economics, очертава едно разделение между нациите от двете страни на температурата от 15° градуса по Целзий - “най-добрата в световен мащаб” за икономическа дейност.

Една държава, чиято средна годишна температура в днешно време е по-малко от 15° по Целзий, в това число тези в Северна Америка и Европа, ще се облагодетелства леко в краткосрочен план от нарастващите температури.

Тропичните и субтропичните държави, чиито средни температури вече са над 15° по Целзий в днешно време, в това число цялата южна част от Земното кълбо, са изправени пред катастрофален икономически упадък.

Индия е посочена специално от Oxford Economics като държава, която върви по особено разрушителен път, като БВП на страната ще се свие с 90% до 2100 г., ако държавите не подобрят настоящата си политика. Мрачната прогноза се базира на историческата връзка между БВП и температурата.

След като тя е установена, учените използват климатичните прогнози до края на века, за да изготвят прогнози за БВП. В доклада на Oxford Economics се допуска, че вредните емисии могат да повишат средната годишна температура на Земята с 3°C преди 2100 г. при липсата на по-агресивни усилия за спирането на този процес.

Новият анализ е независим ъпдейт на проучване от 2015 г. в журнала Nature, в който беше представена техниката за прогнозиране на икономическите ефекти от един по-топъл свят. Резултатът от 21% спад в БВП до 2100 г. е в тон с прогнозите в първия доклад.

Обновеното проучване включва допълнително десетилетие данни и още 40 държави, с което общият брой на анализираните страни става 203. Първото проучване се превърна във влиятелен инструмент и сега икономисти вграждат научните прогнози за глобалното затопляне в моделите за икономическия растеж.

Данните от проучването от 2015 г. се използвани от Международния валутен фонд и много други организации.

Икономистите дълго време отхвърляха климатичните промени като бъдещ проблем, който е някъде десетилетия напред, казва Джеймс Никсън, старши икономист за Европа в Oxford Economics и автор на новия доклад. “Очевидно, когато се задълбочиш в литературата по въпроса, се оказва, че това не точно така,” казва той.

Никсън има оценки и за това какво би се случило, ако светът не се беше затоплил с 1.1°C, в сравнение със средните температури преди индустриалната ера.

В Индия БВП е могъл да бъде с около 25% по-висок без затоплянето до 2019 г. Нигерийската икономика пък е щяла да отчете ръст от 35% на БВП без затоплянето.

Климатичните икономисти имат работа, която не е за завиждане. Никсън определя работата си като “да се опитваш да дадеш цифрено изражение на неща, които още не са се случили.”

Това води до много критики, като сложността и несигурността дават възможност прогнозите да бъдат оспорвани.