Усилията на Гърция да възстанови доверието във финансите си само привлякоха вниманието към проблемите й и сега инвеститорите се опасяват, че те могат да се пренесат към други държави, започвайки с Португалия, а пазарите се чудят коя ще е следващата, пише AP.

Някои експерти смятат, че може да се наложи спасяването на тези държави, за да се предотврати разрастването на по-голям проблем, но лидерите на ЕС се противопоставят на идеята, а протягането на ръка към Международния валутен фонд (МВФ) би било една унизителна стъпка, която е малко вероятно те да предприемат.

Все повече експерти прогнозира по-малко драматичен, но вероятно по-разрушителен изход - години на фискални рестрикции, които нито водят Гърция до дефолт, нито пък подобряват състоянието на финансите й.

Отричайки вероятността от спасяване, ЕС отчаяно изразява доверието си в способността на Гърция да ограничи разходите и да намали задълженията си с надеждата, че инвеститорите ще оставят страната на мира и ще спрат да залагат в полза на фискалното й падение.

Голям брой инвеститори смятат, че политиците ще направят всичко възможно, за да избегнат унижението от това страна членка на ЕС да фалира или да бъде спасена от ЕС или от МВФ.

В резултат на това, Гърция и други задлъжнели държави на Еврозоната могат да изпаднат в безизходица - без импулса на спасяване или катастрофата на дефолта, но въвлечени години наред в битка за подобряване на финансите си, което би означавало по-ниски заплати за много работници, особено за тези в публичния сектор, плюс високи лихвени проценти и по-малки възможности за правителствата чрез разходи да стимулират икономиките си.

Бюджетният дефицит на Гърция скочи до 12.7% от БВП през 2009 г., което е четири пъти над лимита за ЕС. Националният дълг на страната пък възлиза на над 113% от БВП. Тези данни алармираха партньорите на Гърция в ЕС и международните пазари, което доведе до ръст цените на заемите за Гърция и и за други по-слаби европейски икономики и намалиха стойността на еврото.

Съществуват и опасения, че тези проблеми могат да обхванат и други страни. Така наречените PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция и Испания) очевидно са в беда, но дълговите нива са до небето и в страни, който обикновено са считани за по-стабилни. Задълженията на Италия възлизат на 127% от БВП докато в Белгия са 105% от БВП. Австрийските банки пък имат обезпокоителна експозиция в засегнатата от рецесията Източна Европа.

Гърция, Португалия, Испания и други страни, които имат проблеми с бюджетния дефицит, могат да срещнат съпротивата на синдикатите и избирателите срещу ограниченията, което от своя страна ще отнеме години преди да има реални резултати. При потенциално публично недоволство шансовете за получаване на одобрение за подобни мерки остават неясни.

Министърът на финансите на Гърция Георгиос Папаконстантину ще предостави нов закон тази седмица, който ще увеличи сегмента на 40-те процента от хората с най-високи данъци под настоящия праг от 75 000 евро. Той се надява да събере почти 4 млрд. долара допълнителни данъци тази година, както и още 1.2 млрд. долара от борбата с укриването на данъци.

Тези мерки обаче вече срещат съпротива. Държавните служители ще стачкуват в сряда, а главният им синдикат обяви, че може да организира още една стачка следващия месец, в зависи от от това какво ще съдържа новия закон.

От Атина настояват, че могат да се справят проблемите, въпреки че не изключват помощ под някаква форма.

От ЕС са против получаването на помощ от МВФ, защото това би нанесло удар на суверенитета на паричния съюз, но самият съюз няма особено желание да събира средства, за да помогне на Гърция.

Някои икономисти смятат, че ръководителите от Еврозоната се надяват да избегнат вземането на най-тежките политически решения и просто изчакват пазарите да се изморят да атакуват и другите по-слаби държави докато в същото време става ясно, че на нито една страна членка няма да бъде позволено да фалира, но и че тези страни ще трябва да прилагат болезнени фискални мерки години наред.

Една от причините политиците да не желаят да обсъждат сценарии със спасяване е, че след като една страна бъде спасена, пазарите ще се изкушат просто да се насочат към следващото слабо звено в икономическата верига на Еврозоната.