Глобалният дълг е нараснал с 8,3 трилиона долара през първото тримесечие на 2023 г. до почти рекордно високо ниво от 305 трилиона долара, тъй като световната икономика е изправена пред „криза на адаптиране“ към бързото затягане на паричната политика от централните банки, според доклад на Института по международни финанси (ИМФ), цитиран от CNBC.

Комбинацията от толкова високи нива на дълг и нарастващи лихвени проценти е увеличила разходите за обслужване на този дълг, предизвиквайки опасения относно ливъриджа във финансовата система.

Вече повече от година централните банки по света повишават лихвените проценти в опит да овладеят главоломно високата инфлация. Федералният резерв на САЩ по-рано този месец повиши лихвения процент до целевия диапазон от 5%-5,25% - най-високото му ниво от август 2007 г.

Финансовите условия, които са на най-рестриктивните си нива от кризата през 2008-09 г., увеличава разходите по обслужването на кредитите, което ще доведе до повече „зомби фирми“, каквито вече са близо 14% от листнатите в САЩ компании, посочва в тримесечния си доклад ИМФ.


Нуриел Рубини смята, че има вероятност за „тежка рецесия следващата година“Професорът от Нюйоркския университет предупреждава за „огромното натрупване на дългове“ в световен мащаб през последните десетилетия

Рязкото увеличение на глобалното дългово бреме в периода януари-март отбелязва второ поредно тримесечно повишение след две тримесечия на рязък спад по време на миналогодишния период на агресивно затягане на паричната политика.

При близо 305 трилиона долара глобалният дълг сега е с 45 трилиона долара по-висок от нивото си преди пандемията и се очаква да продължи да нараства бързо. Въпреки опасенията за потенциална кредитна криза след банковите сътресения в САЩ и Швейцария, правителствените нужди от заеми остават високи, посочва още ИМФ.

Базираната във Вашингтон организация изтъква, че застаряващото население, нарастващите разходи за здравеопазване и значителните финансови пропуски в областта на климата оказват натиск върху държавните баланси. Очаква се разходите за национална отбрана да се увеличат в средносрочен план поради засиленото геополитическо напрежение, което потенциално би повлияло на кредитния профил както на правителствата, така и на корпоративните кредитополучатели, прогнозира ИМФ.


Експерт по фискалните въпроси на МВФ предупреди за „примката на гибелта“Публичният дълг е по-висок и расте по-бързо от прогнозираното преди Covid-19 пандемията, движен главно от САЩ и Китай

„Ако тази тенденция продължи, това ще има значителни последици за международните дългови пазари, особено ако лихвените проценти останат по-високи за по-дълго време“, се отбелязва още в доклада.

Общият дълг на нововъзникващите пазари достига нов рекорд от над 100 трилиона долара, около 250% от БВП, спрямо 75 трилиона долара през 2019 г. Китай, Мексико, Бразилия, Индия и Турция са с най-голям принос за нарастването му.

На развитите пазари Япония, САЩ, Франция и Обединеното кралство отчитат най-рязко увеличение през тримесечието.

Банкови сътресения и „криза на адаптацията“

Бързото затягане на паричната политика разкри слабите ликвидни позиции в редица малки и средноголеми банки в САЩ и доведе до поредица от сривове и спасявания през последните месеци. Последвалата пазарна паника в крайна сметка се разпространи в Европа и наложи спешната продажба на швейцарския гигант Credit Suisse на UBS.

ИМФ предполага, че корпорациите са претърпели „криза на адаптиране“ към това, което институтът нарича „нов паричен режим“.


Световната банка намали прогнозата за глобалния растеж за 2023 г.Банката очаква растежът да се забави до 1,7% през 2023 г., спрямо прогнозираните 3% през юни

„Въпреки че скорошните банкови фалити изглеждат по-скоро идиосинкратични, отколкото системни – и американските финансови институции имат много по-малко дългове (78% от БВП), отколкото в навечерието на кризата от 2007/8 г. (110% през 2006 г.) – страхът от зараза предизвика значително бягство на депозити от регионални банки в САЩ“, отбелязва още ИМФ.

В резултат евентуалното свиване на кредитните условия може да засегне особено малкия бизнес, като и да причини по-високи нива на неизпълнение на задълженията и повече „зомби компании навсякъде“.

Става дума компании с приходи, достатъчни, за да могат да продължат да работят и да покриват лихвите по дълга си, но не и да го изплащат. Следователно компанията е „нито мъртва, нито жива“.

„Изчислихме, че около 14% от компаниите в САЩ могат да се смятат за „зомбита“, като значителна част от тях са в секторите на здравеопазването и информационните технологии“, посочват от ИМФ.