Инвестиционните банки убиват служителите си

1949
Инвестиционните банки убиват служителите си

Много амбициозни млади американци завършват престижни бизнес-училища, за да получат работата на мечтите си на Уолстийт. Но учени от Университета на Южна Каролина изясниха, че професията банкер в инвестиционна банка е крайно опасна и само след няколко години младите хора вече страдат от безсъние, алкохолизъм, наркомания, хранителни разстройства и неконтролируеми пристъпи на гняв, съобщава The Wall Street Journal.

Инвестиционното банкиране е работа за амбициозни хора, които са готови да работят на 100-часова трудова седмица и в условията на жестока конкуренция срещу висока заплата, шикозни официални вечери и заплащани от компанията услуги като апартамент и личен шофьор. Залогът е висок и само след няколко години желязната хватка на работата започва да се отразява.

Изследването на университета започва преди около 10 години, когато работата на Уострийт означаваше гарантиран успех. С посредничеството на две инвестиционни банки, пожелали да останат анонимни, учените се внедряват в сектора. Асистентката на организатора на проекта Александър Мичъл започва да работи с банкерите- седи с тях, придружава ги на срещи, провежда интервюта. Резултатите от изследването са представени през февруари.

Оказва се, че през първите две години банкерите работят средно по 80-120 часа на седмица, пристигайки в офиса още в шест сутринта и напускайки го около полунощ. Въпреки това в този период те остават енергични.

Около четвъртата година започва спадът. Банкерите започват да изпитват хронично чувство за вина, постоянно имат усещането, че не се справят достатъчно добре и не завършват задачите си навреме. Много от тях развиват алергии, други посягат към леките наркотици. Болест на Крон, псориазис, артрит и заболявания на щитовидната жлеза са чести съпътстващи заболявания. Асистентката разказва за банкер с репутацията на изключително спокоен човек, който избухва, когато не е успява да отвори вратата.

Около шестата година служителите вече се разделят на два лагера. 60% от тях продължават войната, 40% губят хъс, поставяйки като приоритет собственото си здраве.

От всичко изброено страда и личният живот и много от работещите на Уолстийт рано или късно лягат на кушетката на психотерапевта.

Не са редки и случаите на самоубийства.

„Ето защо няма да видите много възрастни инвестиционни банкери. Това е кучешки живот“, заявява 58-годишният бивш директор на банка Линдзи де Гармо, напуснал Уолстийт през 1995 г., за да стане свещеник.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

baihui
# 0
19:02 | 15 February 2012
visoka zaplata, li4en shofior, plateni ot bankata restoranti - plani gluposti - tezi taka nare4eni banki sa plani s Indiiski mangali deto ba4kat za 45-55K, rabotata e dosadna, tapa i rutinna, povishenieto idva sled kato si lizal zadnitsi i si lapal laina pone 5-6 godini a dokato stignes do nivo 6 tsifrena zaplata, restoranti i shofior minavat 12-15 godini
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg