Иранският производител на безалкохолни напитки Tamnoush бе принуден да прекрати дейността си след 16-годишно съществуване. Санкциите, наложени от Съединените щати, доведоха до рязко поскъпване на суровините, което донесе на компанията огромни загуби, съобщава Reuters.

"Сега нашите 45 служители остават без работа. Мъжете ще станат таксиметрови шофьори, а жените ще трябва да се върнат вкъщи и да бъдат домакини", казва изпълнителният директор на Tamnoush Фарзад Рашиди.

Подобна е съдбата на стотици други ирански компании, както и на хилядите им служители, пише още изданието.

Иранският риал поевтиня до рекордно ниски нива, а икономическата активност в ислямската република рязко се понижи, след като през май американският президент Доналд Тръмп се оттегли от т. нар. "ядрено споразумение", договорено между Техеран и Запада през юли 2015 г.

Санкциите, които Вашингтон наложи на Иран, включват ограничения на доларовите трансакции, забрана за търговия със злато на международните пазари, ембарго върху износа на автомобили и петролни продукти, както и изолация на иранските банки от световните пазари.

"Само за последните няколко месеца загубите ни достигнаха 5 милиарда риала (около 120 000 долара по официалния курс). Затова бордът на директорите взе решение за прекратяване на дейността, докато не приключат турбуленциите на валутните пазари. Няма смисъл да продължаваш да шофираш, когато виждаш, че улицата е задънена", казва още Рашиди.

Икономическите трудности водят и до политически проблеми. По-рано тази година се стигна до сблъсъци между демонстранти и полиция по време на протестите срещу безработицата и високите цени в страната.

Със задълбочаването на кризата и затягането на санкциите, ситуацията може отново да ескалира, смятат експертите, цитирани от Reuters.

Бившият ирански министър на труда Али Рабией, който бе уволнен през август с аргумента, че не е направил достатъчно за стабилизирането на трудовия пазар, предупреди, че до края на тази година ще бъдат загубени над 1 милион работни места само заради ефекта от санкциите.

В момента нивото на безработица в Иран достига 12.1%, по официални данни, а над 3 милиона души са без работа. От Международния валутен фонд прогнозират, че иранската икономика ще се понижи с 1.5% тази година и с още 3.6% през 2019 г. заради свиването на приходите от износа на петрол.

Според иранския вицепрезидент Ешак Джахангири, основните предизвикателства пред ислямската република са две - загубата на работни места и понижаването на жизнения стандарт.

"Създаването на заетост е нашият основен приоритет. Няма да допуснем печеливши компании да фалират само заради международните санкции", заяви той, цитиран от агенцията.

Иранският бизнес обаче се оплаква именно от действията на държавата. Затягането на монетарната политика, флуктуациите на валутния пазар, поскъпването на суровините и ръстът на лихвените проценти на кредитния пазар правят оставането "на повърхността" невъзможно за много от тях.

Десетки са случаите, в които заплатите се бавят с месеци, а много от иранските компании прибегнаха да съкращения на работници.

Ахмад Руста е изпълнителен директор на Takplast Nour - компания, която се занимава с производство на напоителни съоръжения. Пред Reuters той разказва, че е имал надежди сушата в страната да помогне на бизнеса и да повиши оборотите в новопостроената фабрика.

"Ще изчакам един-два месеца, но ако ситуацията не се промени, ще трябва да затворим. Фермерите, които са основните потребители на нашите стоки, просто не могат да си ги позволят", казва той.

Санкциите се отразяват и на иранската автомобилна индустрия, която в последните две години се радваше на истински бум, благодарение на притока от френски и германски инвестиции. Днес обаче картината е коренно различна.

През юни френският концерн PSA Group прекрати съвместните си проекти с иранските компании, за да не попадне под ударите на американските санкции. Ггерманският гигант Daimler също се отказа от плановете си за разширяване на дейността в Иран.

По думите на Мазиар Бейглу от Иранската асоциация на производителите на автомобилни компоненти над 300 производители на авточасти са били принудени да преустановят дейността си, с което се поставят под заплаха десетки хиляди работни места в сектора.

Според Вашингтон, санкциите са насочени срещу политическия елит в Техеран и неговите "протежета" в региона на Близкия изток, а не срещу гражданите на Иран. Оказва се обаче, че младите хора в ислямската република понасят най-тежко икономическите удари срещу страната.

"Цените скочиха драстично и загубихме много от нашите клиенти. В крайна сметка, директорът бе принуден да предприеме съкращения и нашият отдел беше един от първите", казва Мариам, която доскоро е работила като PR мениджър в голяма компания за внос на хранителни продукти.

Нивото на младежката безработица достига 25% в Иран, където хората под 30-годишна възраст представляват 60% от 80-милионното население. В някои райони на страната делът на безработните млади хора с по-високо образование е над 50 на сто.

Според иранския икономист Саид Лейлаз, младежката безработица е резултат основно от демографската картина в Иран и структурата на трудовия пазар, а санкциите само засилват нейните ефекти. Той обаче е оптимист, че страната ще намери начин да се справи с проблемите, както е успявала и в миналото.