Историята на първите ваксинационни паспорти, които се появяват преди 200 г.

1898
Историята на първите ваксинационни паспорти, които се появяват преди 200 г.

© Instagram

Днес, на фона на пандемията от COVID-19, която в продължение на повече от година налага въвеждането на различни ограничителни мерки в почти всички държави по света, дебатът за въвеждането на т. нар. ваксинационни паспорти става все по-актуален.

Ваксинацията срещу COVID-19 е доброволна, но в някои страни, включително и в тези от Европейския съюз, се обмисля въвеждането на система за облекчено пътуване, която да важи за ваксинираните, преболедувалите и тези, които имат отрицателни тестове за COVID-19.

За съвременните хора, които са свикнали със свободното придвижване, подобни идеи вероятно звучат екзотично, но всъщност, дебатът за ползите от ваксинацията е стар колкото самите ваксини. 


През 1796 г. британският лекар Едуард Дженър доказва, че ако в човешкия организъм бъде поставена отслабена версия на вируса на вариолата (известна и като едра шарка), той ще развие естествена защита срещу опасното заболяване.

Вариолата отнема живота на над 400 000 европейци през XIX век, а една трета от всички случаи на слепота са вследствие именно на това заболяване. Смъртността при вариолата е между 20% и 60% за възрастните и над 80% за децата.

Затова намирането на защита срещу болестта - в лицето на ваксината, се приема с надежда, а много правителства и монарси, въпреки примитивното (по съвременните стандарти) здравеопазване по онова време, правят всичко възможно за масовото ѝ прилагане.

През XIX век ваксината срещу едра шарка е поставена на стотици хиляди хора в Европа и САЩ, а много тях се сдобиват със сертификати, които удостоверяват, че са ваксинирани.

Ваксинацията срещу вариола придобива задължителен характер за първи път в края на XIX век в Съединените щати. В периода между 1899 и 1904 г. в страната са регистрирани над 164 000 случая, а реалният им брой вероятно е бил много по-голям.

Бавните темпове на ваксинация принуждават правителството да предприеме по-строги мерки и в градовете и щатите, където са регистрирани по-големи огнища на заболяването, ваксинацията става задължителна, а властите започват да издават специални ваксинационни паспорти.

Те са били необходими на всеки, който искал да посещава училище, да влиза в обществени сгради, да ползва влак или да ходи на театър. Този подход обаче разгневил много американци, които веждали в противоепидемичните мерки ограничаване на личната им свобода.

Те се организирали в антиваксърски сдружения, които се противопоставяли на властите и на медицинските служби.

Ваксинационните паспорти масово се фалшифицирали, а здравните инспектори започнали да ги пренебрегват. Вместо да проверяват за документи, те изисквали наличието на характерния белег на рамото, който се получавал след ваксинацията.

Методите за поставяне на ваксината срещу вариола през XIX век били доста сурови. Самият вирусен материал се извличал директно от лимфните възли на нарочно заразени телета. След това той се поставял в човешкия организъм не със спринцовка, както сега, а с малък разрез върху кожата. На мястото се образувало малко възпаление с големината на монета, което впоследствие оставяло характерен белег.

Ваксинираните изпитвали доста силни симптоми, макар и несравними с тези на истинското заболяване. Противниците на имунизацията пък твърдели, че при поставянето на ваксините има опасност от заразяване с тетанус и сифилис.

Съпротивата на антиваксърите създала благоприятна почва за търговия с фалшиви сертификати. Родителите плащали на лекарите подкупи, за да издават удостоверения, че децата им са "негодни за ваксинация".

В гъстонаселените градове, като Бостън и Ню Йорк, където вариолата се разпространявала смъртоносно бързо, полицията прилагала и силови методи в случаите на най-упорита съпротива от страна на населението. Тя не разчитала на сертификатите, а гледала за наличието на белези върху ръцете. Хората, които нямали такива, били ваксинирани буквално принудително.

Тези, които нямали доказателство за имунизация, били лишени от почти всички граждански права - не можели да постъпват на държавна служба, нямали право на образование и дори на съдебна защита.

Имигрантите, които пристигали в страната и нямали пресен белег, който да показва, че са ваксинирани през последните пет години, получавали имунизация още след стъпването на американска земя.

Междувременно, най-изобретателните антиваксъри открили начин, по който могат да фалшифицират и самия белег от ваксината. Те използвали тампон, натопен в азотна киселина, който оставял върху кожата следа, подобна на тази от ваксината.

Процесът обаче бил доста болезнен и само най-крайните противници на имунизацията срещу едра шарка имали смелостта да го прилагат.

Въпреки всичко, усилията на американските власти, а на останалите държави по света, в крайна сметка се увенчават с успех и виусът на вариолата е унищожен.

Задължителният имунизационен календар за децата се оказва ключово оръжие в борбата с много заболявания и неслучайно той се прилага до ден-днешен.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg