Преди дни международната аукционна къща Sotheby’s обяви, че общите ѝ глобални продажби на съвременно изкуство от началото на годината досега възлизат на 1,8 млрд. долара. Това е вторият най-висок резултат на компанията след рекордния миналата година, пише The National News.

Миналата седмица станахме свидетели на 10-цифрен търг. Christie's в Ню Йорк продаде колекция от художествени произведения на съоснователя на Microsoft Пол Алън за 1,5 млрд. долара.

Този спиращ дъха прилив на пари идва след три изложения в рамките на два месеца. Не трябва да забравяме и аукциона Macklowe тази пролет, който донесе 922 млн. долара на Sotheby’s.

Наблюдаваме всичко това в особено време. Заглавията в медиите в цял свят са доминирани от теми като инфлация и задаваща се рецесия; технологични компании масово съкращават персонал; една от най-големите крипто борси в света се срина; краят на войната в Украйна не се вижда. На този фон семействата в Европа се опитват да свържат двата края, за да преживеят ниските температури през зимата и високите сметки за отопление.

Какво се случва пред очите ни?

Отговорът е прост. Кризата с разходите за живот не се отразява на милиардерите. Поради икономическата политика през последните две десетилетия, ултрабогатите по света са повече от всякога. И изкуството е един от печелившите сектори.


Christie's продаде колекцията на Пол Алън за рекордните 1.6 млрд. долара Голяма част от продадените картини от колекцията на съоснователя на Microsoft са придобити от азиатски търговци

Едно време хората казваха “парите ми трябва да работят”. Изкуството като клас активи се превърна в безопасна форма на съхранение на стойност, казва Дърк Бол, президент на Christie’s за Европа, Близкия изток, Русия и Индия.

През последните години групата хора, които могат да си позволят да купуват изкуство на баснословни цени, се разшири географски. Продавачите гледат с блясък в очите към Китай - следващата голяма надежда за света на изкуството, както и страни от Югоизточна Азия, като Сингапур, който е домакин на ново изложение през януари 2022 г.

Макар Christie’s да не разкри купувачите на всички произведения от колекцията на Пол Алън, около 1/4 от лотовете като стойност отидоха при азиатски купувачи.

Сегашният пейзаж на пазара на изкуство е отражение на увеличаващата се разлика в доходите. Ниската данъчна среда в САЩ създаде милиардери. От друга страна, по-голямата част от света изпитва стагнация на заплатите и качеството на живот. Едни наддават на търгове, други гледат режийните си сметки.

По време на търга за колекцията на Пол Алън пет картини бяха продадени за над 100 млн. долара, сред които на Пол Сезан, Густав Климт, Винсен Ван Гог и др. Към други произведения на изкуството също бе регистриран огромен интерес и наприв от наддавачи.

Големият въпрос сега е - колко дълго ще продължи това?

Общото правило гласи, че пазарът на изкуство изостава от фондовия с около година. Някои експерти вече виждат признаци на слабост.

„Всички произведения на Алън бяха гарантирани от Christie’s“, казва Мелани Герлис, автор на две книги за пазара на изкуството.

„Когато видя гаранции, това ми казва, че пазарът е съмнителен”.

Изкуството като валута: Деймиън Хърст ще изгори хиляди свои творби Това е планирано да стане на 9 септември и е част от глобална инсталация

Гаранция - или от аукционната къща, или от трета страна - означава, че изпращачът ще постигне минимална цена, дори ако произведението не успее да бъде продадено на търг. Преди такива неща бяха рядкост, но сега стават все по-чести.

Герлис забелязва и нещо друго - не всички произведения от колекцията на Алън показват голяма възвръщаемост. Например той купува картина на френския сюрреалист Ив Танги през 1999 г. за 1,5 милиона долара, което по онова време е рекорд за този художник. Миналата седмица творбата бе продаден за 3,4 милиона долара с таксите, или 2,8 милиона без тях.

За Герлис сделката не е лоша, но инвестицията като цяло не е изключителна за период от 20 години.

Пол Алън, който написа кода за Microsoft, започна да колекционира произведения на изкуството през 90-те години. Дори тогава картините бяха скъпи по всяка обективна мярка и Алън плати десетки милиони за произведения на големи импресионисти като Моне.

Семейство Маклоуз, на свой ред, които предложиха на търг творбите си тази пролет в хода на горчив развод, започнаха да купуват абстрактен експресионизъм много рано, доста преди повечето свои съвременници.

Портрет на Мерилин Монро на Анди Уорхол се продаде за рекордните $195 млнТова е най-високата сума, плащана някога за американска творба на изкуството и за творба на изкуството от 20-и век

Произведенията, включени както в тези разпродажби, така и в бъдещи колекции, които може би ще се предлагат на търгове, се смятат за сигурни залози дори в несигурна икономическа среда.

Успехът при Пол Алън се обяснява и с личността му. Той е човек, който се е изградил в индустрията. Това е много важно не само в Америка и Европа, но и на места като Индия или Пакистан. Там има много предприемачи, които следват неговия път и се идентифицират с него като човек.

Добър знак за аукционните къщи през последните години бе и начинът, по който се адаптираха по време на пандемията. Локдауните тласнаха онлайн форматите им, което бе добре дошло за хората, които разполагат със сериозни средства, но бяха принудени да стоят у дома. Това отвори много нови пазари.

Търговете, за разлика от галериите, са лесна входна точка: няма месеци на суетене, за да влезете в списъка с хора, които ще имат късмета да похарчат 1 милион долара за картина.

Бялото бедствие на Анди Уорхол може да бъде продадено за над 80 млн. долараWhite Disaster (White Car Crash 19 Times) е създадена през 1963 г.


Мартин Клостерфелде, директор на галерия Skarstedt в Лондон и ветеран в индустрията, подчертава, че светът на изкуството сега е толкова глобализиран, че намалената покупателна способност в една област бързо се компенсира от купувачи другаде.

„Това е глобален пазар“, казва той.

САЩ са много силни в момента, но вече няма купуване от руснаци. Кризата обаче винаги отваря нови възможности, допълва той.

Сега прави впечатление, че експертите стриктно наблюдават търговете. Те търсят гаранции и консервативно ценообразуване.

Приятната тръпка от високите цени, на които се продават произведения на изкуството сега, обаче невинаги ще я има. Зрънцето недоверие не бива да бъде подценявано.