В Сингапур вали много. Вместо обаче да позволяват на водата да се изпарява и оттича разточително по улиците и тротоарите, в града-държава задават един стандарт, който светът би трябвало също да приеме. Сингапур попива водата като гъба.

Рециклирайки дъждовната вода чрез вградени системи за оттичане, Сингапур едновременно намалява разходите си за пречистване на вода и вредното си влияние върху околната среда, пише Tech Insider.

Учени смятат, че водната криза в световен мащаб се задълбочава. До 2025 г. две трети от населението по света ще изпитва затруднение с намирането на вода, а 1.8 милиарда души няма да имат достъп до никаква вода.

Използването на рециклирана вода може би е решението.

В Китай 10-ина града вече събират идеи за това как така наречената "сива инфраструктура" би могла да се превърне в зелена чрез създаването на възможности за съхраняване на дъждовна вода. Тези планове засягат най-вече честите порои, които за кратко време помитат малки градове и села.

Нито една страна в света обаче няма толкова добра система, работеща както в Сингапур, където половината от територията на страната е оборудвана така, че да събира дъждовната вода в канали, варели и резервоари.

Най-усъвършенстваната от тези системи се намира на летище Чанги. Между 28 и 33% от всичката вода, която се използва на летището, е уловена дъждовна вода, която се съхранява в два резервоара.

Единият резвоар балансира нивото на водата, когато приливът е висок, докато другият събира оттичащата се вода от пистите и зелени площи на летището.

Всяка година тази инфраструктура спестява на летището над 275 000 долара разходи за вода за непитейни цели, като тоалетни и противопожарни учения.

Вижте още: Иновативната система за преработване на боклука в Сингапур

Из цял Сингапур има системи за улавяне на водата на покривите на високите сгради, в които живее 86% от населението на града-държава.

Покривното оборудване за събиране на вода спестява близо 14 цента на кубичен метър вода, в сравнение с това, ако се разчита на пречистването на намиращите се наблизо реки или пречистването на друга вода.

В средата на 80-те години на миналата година водната криза в Сингапур се задълбочава до такава степен, че на страната не й остава друг избор, освен да прояви креативност.

Страната разполагала с много дъждовна вода, но не и с начини да я улавя и съхранява. Така дъждовната вода се смесвала с почвата и ставала негодна за употреба. През 1986 г. Сингапур предприема първата стъпка по отношение на съхраняването на водата, като създава водната схема Сунгей-Селетар Бедок.

Съществуващият воден резервоар Селетар е разделен на две. Разделението на практика е позволило замърсената оттичаща се вода да се събира на едно място в резервоара Бедок, което е предназначено за преработването й.

В същото време по-чистата част от дъждовната вода се е съхранявала в новосъздадената част от резервоара Селетар.

В следващите години Сингапур налага култура, в която се цени способността на страната да използва отново дъждовната вода. Дори жителите в покрайнините са трансформирали домовете си в системи за улавяне на дъждовната вода, която впоследствие използват, за да поливат дворовете си или пък с подходящата преработка е годна за пиене.

Ако други страни искат да имат някаква надежда да избегнат водната криза, те трябва да бъдат толкова креативни, колкото Сингапур.