Източна Европа посреща рисковете на 2019 г.

845
Източна Европа посреща рисковете на 2019 г.

© снимка: Pixabay

Инвеститорите в Източна Европа са изправени пред изключително "токсичен" пейзаж през 2019 г., пише Bloomberg. Монетарните стимули на Европейската централна банка са на път да приключат, популистките партии печелят все повече привърженици, а икономическият растеж се забавя. 
 
Разделителните линии в Европейския съюз стават все по-ярки в навечерието на изборите за Европейски парламент през май. Дебатът за разпределянето на инвестициите в новия европейски бюджет по всяка вероятност отново ще попадне в светлината на прожекторите. 
 
В Полша финансовият регулатор беше разстресен от корупционен скандал, а управляващата националистическа партия "Закон и справедливост" ще бъде изправена пред сериозно предизвикателство в парламентарните избори през ноември догодина. 
 
Геополитическите рискове продължават да доминират на пазарите в Русия, а заплахата от въвеждането на нови икономически санкции от страна на Съединените щати върху най-голямата икономика в региона все още не е отминала. 
 
В допълнение към всичко това, след четирите години на непрекъснати финансови инжекции, Европейската централна банка се готви за първото повишение на основния лихвен процент в еврозоната. Институцията е изправена пред тежкото предизвикателство да поддържа баланс между засилващия се инфлационен натиск и опасността от забавяне на глобалния икономически растеж.   
 
Bloomberg посочва няколко ключови фактори, които могат да донесат неприятности за инвеститорите в Източна Европа през 2019 г.: 
 
Под сянката на санкциите 
 
Инвеститорите в Русия се подготвят за нови американски санкции, които може би ще бъдат насочени към банките или външния дълг на страната. Ако специалният прокурор Робърт Мюлер, който разследва евентуалната руска намеса в американските президентски избори през 2016 г., стигне до нови разобличаващи доказателства, може да се очаква и нов кръг от финансови рестрикции за Москва, пише изданието. 
 
Намеренията на Орбан 
 
Увеличаващата се група на популистките държавни лидери в Източна Европа може за превърне евроизборите догодина в битка между "старите" и "новите" членки на ЕС. 
 
Неофициалният лидер на тази нова политическа прослойка е унгарският премиер Виктор Орбан, който отдавна прокламира идеята си за "Европа на нациите". Той отхвърля обвиненията на своите противници, че политиката, която води, заплашва основните принципи на демокрацията. 
 
В Полша реформата на съдебната система изправи управляващите в битка с европейските институции. Догодина в страната ще се проведат парламентарни и президентски избори, които вероятно ще бъдат много оспорвани.

Политическата обстановка във Варшава беше "разпалена" допълнително и от корупционния скандал в полския финансов регулатор. През ноември директорът на институцията Марек Шарновски подаде оставка заради обвиненията на милиардера Лешек Чарнецки, собственик на две банки в страната.

Той твърди, че Шарновски е поискал огромен подкуп, за да помогне на една от банките.   
 
Краят на монетарните стимули 
 
Програмата за т. нар. "количествени улеснения" на ЕЦБ наля милиарди евро на пазарите на Стария континент. Високодоходните източноевропейски финансови пазари бяха сред най-големите "бенефициенти".

Сега обаче краят на тази програма наближава, което вероятно ще принуди и останалите централни банкери в региона да последват примера на Марио Драги. 
 
В Полша лихвените проценти са на рекордно ниското ниво от 1.5% от 2015 г. насам, а в Унгария основната лихва е близо до нула. Някои от централните банки обаче вече започнаха "затягането" на монетарната си политика. В Чехия лихвите бяха повишени пет пъти от началото на тази година. Процесът на повишение на лихвите започна и в Румъния. 
 
Петролният фактор 
 
Цената на петрола беше сред водещите финансови новини в последните месеци на 2018 г. За Русия, която е сред водещите петролни износители, проблемите ще настъпят, ако цената се срина под 40 долара за барел, защото бюджетът на страната е планиран на това ниво.  
 
Ниските цени обаче са добре дошли за повечето източноевропейски държави, тъй като значително понижават инфлационния натиск. За централните банкери в Полша и Унгария този факт е особено позитивен, защото им позволява да задържат финансовите облекчения за по-дълго време. Отслабването на инфлацията дава и "глътка въздух" на останалите икономики.   
 
Бюджетните разходи 
 
Въпреки острата реторика и обвиненията във вмешателство във вътрешните работи, които някои източноевропейски лидери отправят към Европейската комисия, държавите им си остават силно зависими от инфраструктурните проекти, финансирани със средства от европейския бюджет. 
 
Тези постъпления обаче вероятно ще намалеят заради брекзит и оттеглянето на британската вноска в бюджета, но ако се стигне и до допълнителни съкращения, икономическият климат в Източна Европа може рязко да се вложи.   
 
Преговорите за седемгодишните бюджетни рамки в Европейския съюз никога не са били лесни, но тези за следващия програмен период, който започва през 2021 г., вероятно ще бъдат още по-ожесточени. Особено ако се стигне до обвързване на плащанията с ангажименти за поддържането на демократичните ценности, каквито идеи вече открито се обсъждат по висшите политически етажи в Брюксел. 
 
Разговорите по тази тема с лидерите на държавите от Източна Европа вероятно ще бъдат изключително трудни, което вероятно е и причината за тяхното отлагане, пише още Boomberg. 
Всичко по темата Прогнози 2019

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg