Къде е следващият Дубай?

2093
Къде е следващият Дубай?

Инвестиционната компания на Дубай Dubai World в момента преговаря с кредиторите си за преструктурирането задължения в размер на 26 млрд. долара, пише сп. Fortune.

Миналата седмица паниката обхвана пазарите за кратко, след като компанията обяви, че не може да се справи с плащанията по задълженията си, а правителството на Дубай заяви, че няма да се намеси.

Проблемите на Дубай за момента изглеждат под контрол, но има доста други държави, които страдат от комбинация от понижаващи се приходи и извънредно голяма задлъжнялост и скоро ще имат нужда от внимание.

Бюджетният дефицит на Гърция се очаква да надхвърли 12% от БВП тази година. Друга страна на балона е Румъния, където в неделя ще се проведе балотаж за президентските избори, чийто изход е от ключова важност за подсигуряването на помощ от кредитори, водени от Международния валутен фонд (МВФ).

Досега МВФ и Европейският съюз предоставяха спешно финансиране, за да ограничат дълбочината на икономическия спад в проблематични държави като Унгария, Украйна и Латвия. От МВФ съобщиха през септември, че са се ангажирали с отпускането на 163 млрд. долара кредитиране след фалита на Lehman Brothers.

Икономиките навсякъде обаче вземат принудителни мерки, а инвеститорите се страхуват от рисковете, които се поемат от правителствата харчещи средства на воля и е само въпрос на време преди следващата фаза от световната дългова криза да се разгърне.

"Въпросът, който се проверява в световен мащаб е, какъв е лимитът на помощта оказвана на тези изпаднали в затруднение страни?", казва икономистът Мери Стоукс, която следи развиващите се европейски страни за анализаторския уебсайт RGE Monitor, на икономиста от Нюйоркския университет Нуриел Рубини.

Гърция е една от страните, които могат да не преминат този тест. Страната, която има дълга история на доста свободно отношение към финансите си, в момента е под прицел на кредитните пазари, заради прекомерните си разходи.

Цената, при която правителството на Гърция получава кредити, скочи след понижение на рейтинга в началото на 2009 г. Цената на осигуряването на гръцките държавни облигации срещу дефолт е скочила десет пъти откакто финансовата криза започна да се заражда през 2007 г.

Гръцките гласоподаватели отговориха на това като свалиха правителството и избраха нови управници, които предложиха намаляване на бюджетния дефицит с една четвърт през следващата година. Въпреки това, дори и подобреният бюджет предвижда дефицит в размер на над 9% от БВП. Това е три пъти над често пренебрегваното ограничение за Европейския съюз.

Някои наблюдатели твърдят, че Гърция може да няма друг избор освен да поиска подкрепа от ЕС, който вече осигури сериозна помощ за гръцките банки посредством евтини заеми. Финансовият министър на новоизбраното социалистическо правителство Георгиос Папаконстантину обаче настоява, че в момента не се подготвя молба за спасяването на страната.

Ако Гърция е в най-тежко положение след Дубай в момента, другите не изостават много. Експортно ориентираните страни Латвия и Украйна продължават да изпитват затруднения дори и с помощта от МВФ. Въпреки че по-големите икономики на Испания и Ирландия са много по-добре диверсифицирани, те също изпитват трудности с ограничаването на последствията от огромните балони в жилищния сектор по-рано през това десетилетие.

Дори и най-големите и най-надеждните кредитополучатели не се безукорни на фона на рекордните разходи за стимулиране на икономиките през тази година. Индексът на Credit Derivatives Research след риска от дефолт на правителствата скочи почти с 50% над минимума, достигнат в средата на септември, на фона на нарастващите опасения по отношение на фискалния дисбаланс в Япония, САЩ и Великобритания.

Въпреки това бюджетният проблем в САЩ не се счита за криза сам по себе си. Публичният дълг на САЩ се очаква да скочи до 60% от БВП в края на финансовата 2010 г. в сравнение с 41% в края на миналата година. Това обаче е доста под трицифрения резултат в някои от изпадналите в затруднение държави и в Япония.

Най-големият потенциален проблем за САЩ е цената на обслужването на целия този дълг в следващите години и дали всичките тези разходи ще попречат на икономическия растеж.

Лихвата по дълга вече възлиза на 1% от БВП и може да достигне 2.5% от БВП до 2020 г., освен ако не бъдат направени някакви законови промени.

Във всеки случай урокът, който много хора научават от Дубай е, че със спада на стойността на активите и при все още високите дългови нива, можем да очакваме още неприятни изненади в следващите месеци.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg