През юли 1776 г., когато бащите-основатели на Съединените американски щати слагат своите подписи под Декларацията за независимост, те се ангажират да рискуват „живота, богатството и свещената си чест“.

Техният живот и чест наистина висели на косъм по време на войната за американската независимост, но какво се случва с тяхното материално състояние?

Ето какво казва историята за петима от основателите на нацията - как са изкарвали прехраната си, как са инвестирали в революционната кауза и какво са спечелили и загубили.

Бенджамин Франклин

Бенджамин Франклин е издател, държавник, предприемач, изобретател, имотен спекулант, а също така и 10-ият син на производител на сапун. Той увеличава богатството и репутацията си по много начини.

Наред с процъфтяващия печатарски бизнес, който включва почти всичко - от книги до проповеди и валута, той издава и своя вестник The Pennsylvania Gazette, както и бестселъра Poor Richard's Almanack.

Франклин инвестира печалбите си в 89 имота в родния си град Филаделфия, които отдава под наем, както и в спекулации със земя в западните щати. По време на войните от колониалната епоха той организира защитата на пацифисткия град на квакерите (Quaker city), като проектира и строи фортове, внася пари за оръжия и ги продава от книжарницата си.

До началото на 40-те си години той е един от най-богатите американци с общ доход от 2000 британски лири годишно, което прави около 300 000 долара днес.

Франклин е на дипломатическа мисия във Франция през 1777 г., договаряйки военна и финансова подкрепа за войната, когато британците превземат Филаделфия. Войските разрушават имотите му и ограбват дома му, който след това използват като щаб за тайните си служби.

Когато най-накрая се завръща у дома, Франклин - любимец на френския крал Луи XVI, получава специален подарък - табакера, инкрустирана с 401 диаманта. Разкриването на подаръка, който днес се оценява на около 270 000 долара, предизвика критики в Конституционната конвенция, която въвежда и по-строги ограничения за "подаръците", които могат да получават политиците.

Но тъй като Франклин подхожда открито и честно към проблема, като предлага да дари диамантите на нацията, Конгресът отсъжда, че може да ги запази и да ги предаде на дъщеря си.

Джордж Вашингтон

Джордж Вашингтон, който остава полусирак на 11-годишна възраст, натрупва обширни имоти, възлизащи на над 50 000 акра. Той използва хитри спекулации в граничните земи, които изследва. Жени се за една от най-богатите вдовици във Вирджиния и развива вкус към изящните неща.

В имението им в Маунт Върнън той диверсифицира приходите на семейството, като подменя част от тютюневите насаждения с пшеница и основава печеливша дестилерия за уиски.

Когато Вашингтон е избран да ръководи революционните сили срещу британците, той отказва заплата, а единственото му изискване е да бъдат възстановени личните му разходи. През осемте години на войната той изплаща над 160 000 долара (равняващи се на около 5 милиона долара по днешния курс), включително за поддръжката на мрежа от 500 шпиони и изхранването на щабните офицери.

Всички тези разходи са педантично осчетоводени, като Конгресът не успява да намери документи само за 8 долара от тях. Разходите на Вашингтон обаче са изплатени в силно обезценената континентална валута.

Пет начина, по които кафето променя световната историяВ своя вековен път към превръщането в световна борсово търгувана стока и глобална напитка, кафето става инструмент за изграждане на империи, двигател на индустриалната революция, но в същото време и движеща сила зад човешката експлоатация, робството и войната

Войната предизвика хаос във финансовото състояние на Джордж Вашингтон и по други начини. През 1781 г. британските войски заграбват голяма част от добитъка в имението Маунт Върнън и 17 роби, които служат на бъдещия американски президент.

Тъй като Вашингтон участва във войната за независимостта и пренебрегва селскостопанския си бизнес за дълго време, той губи 50% от нетната си стойност. А следвоенната депресия прави невъзможно събирането на наема от пограничните земи на Вашингтон.

През 1787 г., когато е избран в Конституционната конвенция, за да помогне за формулирането на по-съвършен съюз, богатият на земя, но беден финансово герой от войната трябва да вземе пари назаем от съсед, за да прекара четири месеца в скъпата столица Филаделфия.

И когато единодушно е избран за първи президент на Америка, той пише на свой роднина, че се нуждае от заплатата, тъй като няма да може да си позволи пенсиониране в Маунт Върнън.



Джон Ханкок

Роден в семейството на беден селски свещеник, Джон Ханкок е осиновен от бездетния си чичо, който е богат търговец в Бостън. След като посещава Харвардския колеж, Ханкок овладява семейния бизнес за внос и износ на стоки, като го разширява, включвайки кораби за доставка на китова мас до Великобритания. Те се връщат натъпкани с потребителски стоки за търговската верига от магазини на Ханкок.

За него работят стотици служители, а популярността му нараства, тъй като подкрепя бедните в града, финансира зараждащото се движение за независимост и инвестира най-малко 100 000 британски лири за оборудване на артилерийска батарея в града. Той печели серия от местни избори като градски избирател и провинциален законодател и се отличава като най-популярният радикален лидер в града.

Ханкок ръководи протести срещу британското данъчно облагане и организира бойкоти на британските стоки. След Бостънското чаено парти той изпраща целия чай в складовете си обратно в Англия за своя сметка.

Заради тази негова поскъпка Великобритания нарежда той да бъде арестуван за държавна измяна. Ханкок намира убежище в мазето на една църква заедно със със Самюъл Адамс, докато британските войски ги търсят в Лексингтън и Конкорд.

Най-богатият търговец в Нова Англия бяга във Филаделфия, за да участва във Втория континентален конгрес, в карета, пълна със злато, сребро и банкноти, предназначени за финансирането на революцията. Ханкок е избран единодушно за президент на Конгреса и и е първият, който подписва Декларацията за независимост.

Робърт Морис

Робърт Морис е известен като първия американски милиардер, а също и като главен финансист на американската революция. Морис е незаконен син на търговец на тютюн от Ливърпул и израства в Мериленд, преди да стане млад партньор в международна търговска къща във Филаделфия.

Той забогатява, като строи кораби, товари ги с тютюн от Чесапийк и го продава с огромна печалба, с която купува стоки от Европа и други места по света.

В Континенталния конгрес той е делегат от Пенсилвания и получава разрешение да създаде военноморски комитет и да организира ескадра за нападение на британския търговски флот. Конгресът му плаща, за да построи два от първите четири американски бойни кораба, включително и този, който капитан Джон Бари нарича „най-добрия кораб в Америка“.

Морис инвестира сериозно в наемане на частни пиратски кораби, които разрушават британските военни и търговски плавателни съдове. Той използва глобалните си контакти, за да подпомогне вноса на боеприпаси за войната, като в същото време печели милиони от комисионите по сделките.

Без банки в британските колонии, континенталната валута остава без обезпечение и е почти безполезна. След като Конгресът кани Морис да стане шеф на финансите, той незабавно създава първата банка на Съединените американски щати. Продавайки акции и давайки краткосрочни заеми, Морис превръща частния кредит в основата на публичните финанси в страната.

Киев - от търговски център на викингите до столица на съвременна УкрайнаВече няколко дни подред украинската столица Киев е обсадена от руските войски, които се опитват да овладеят града

В края на войната Вашингтон отказва да изпрати войските у дома без заплащане, но хазната е празна. Морис заявява, че единственото решение е да издава банкноти, обезпечени с личните му финанси. Той собственоръчно подписва 6000 банкноти с печат „Държавен дълг“ в номинали от 5 до 100 долара.

В следвоенната икономическа депресия той се впуска в неуспешни спекулативни сделки с погранични земи и фалира. След това прекарва три години в затвор за длъжници, само на няколко преки от Залата на независимостта във Филаделфия.

Томас Джеферсън

Томас Джеферсън остава полусирак на 11-годишна възраст след смъртта на баща му. Той получава класическо образование в колежа Уилям и Мери, а след това учи право в продължение на седем години. Неговата юридическа практика обаче не му носи достатъчно доходи и той я изоставя, когато се жени за дъщерята на богат търговец на роби.

Неговият тъст му завещава много пари, но и също толкова дългове. Джеферсън използва голяма част от доходите си от продажби на тютюн за строителството на своето имение Монтичело във Вирджиния. Там той пише и своето резюме на борбата на американските колонии с Великобритания.

Джеферсън печели място в делегацията на Вирджиния в Континенталния конгреса благодарение на блестящия си стил на писане. Назначен е в комисията за изготвяне на Декларацията за независимост и работи сам в продължение на три седмици по проекта, след който впоследствие е подложен на проверка от останалите делегати. Те премахват от документа осъждането на търговията с роби, включено от Джеферсън.

Когато британците нахлуват във Вирджиния, те унищожават една от плантациите на Джеферсън и заграбват част от конете му, а друга избиват. Преследван в продължение на два дни от кавалерията, той започва да изпитва омраза към Англия, която запазва до края на живота си. Rзползва случая, за да оправдае отказа си да плати своите дългове към британските търговци.

Той наследява Бенджамин Франклин като посланик във Франция, където харчи много повече от скромната си заплата като дипломат. Джеферсън купува много книги и произведения на изкуството, като само транспортирането им до САЩ излиза 80 000 долара. По-късно се присъединява към кабинета на Вашингтон като държавен секретар.