В последно време не е лесно руският президент Владимир Путин да бъде посрещнат в западна страна по начина, по който Финландия смята да го посрещне днес за тържествата по повод 100-годишнината от независимостта на страната, пише ВВС.

Дневният ред на посещението включва разходка на Путин и проевропейски настроеният финландски президент Саули Нийнистьо със стар платноход близо до границата между двете страни, както и церемония в средновековен замък, където трупата на Болшой театър ще представи лиричната опера „Йоланта“ на Чайковски.

Предвижда се и двустранна среща между двамата президенти, които поддържат „доста ясна и откровена“ комуникация по думите на самия Нийнистьо в интервю за руската държавна осведомителна агенция ТАСС преди визитата на Путин. „Можем да обсъждаме всякакви неща“, увери финландският президент.

Тази тържествена среща трудно може да накара финландците да забравят странната история на отношенията между двете страни, белязани от войни, пактове и заплахи. Но чрез комбинация от политически умения и военна решителност Финландия успя да си осигури още през XX век независимост от Москва при запазване на добри отношения с гигантския си съсед и взаимна търговия, която се засилва в последните години.

Финландия постигна всичко това, като в същото време се интегрира в Европа. „Финландия постигна в последните десетилетия равновесие, което й позволява да запази независимостта, демокрацията и успешната си икономика и в същото време да не влиза в конфликти с Москва“, казва пред ВВС Робърт Инглиш, бивш анализатор в Пентагона и преподавател по международни отношения в университета в Южна Калифорния. Той е експерт по Русия и Източна Европа.

Може ли в такъв случай Финландия да стане пример за Запада как да се отнася към Русия?

Финландия постигна независимостта си от Руската империя през 1917 г., но след това, по време на Втората световна война, влиза в два военни конфликта със Съветския съюз между 1939 и 1944 г.

Страната успява да постигне суверенитета си, без да се превръща в сателитна съветска държава и по време на Студената война следва политика на неутралитет заради географското си положение и границата си от 1300 км с Русия.

Макар че се интегрира в Европа, Финландия се въздържа от членство в НАТО, което се оказа от ключово значение за поддържането на добри отношения с Москва. Някои определиха това поведение като акт на огъване пред могъщия съсед, но Хелзинки го смята за акт на независимост. По същия начин страната отказа да се присъедини към Варшавския договор, създаден от Източния блок по времето на СССР.

След края на Студената война Финландия стана член на ЕС, но паралелно с това разви двустранна търговия с Русия, като купуваше от нея природен газ, петрол и въглища, които са от жизненоважно значение за икономиката й.

Страната с население от 5.5 млн. души остава извън НАТО за разлика от други балтийски държави като Естония и Литва, но в същото време инвестира във въоръжените си сили и участва във военни учения с Атлантическия алианс.

„Финландците бяха експерти в дипломацията и се научиха да не предизвикват антагонизъм с руската мечка. Това е пример за способността да страната да се отбранява, но също така и на способността й да успокоява притесненията на Русия, че Финландия може да стане част от НАТО“, казва Валтер Клеменс, професор по международни отношения от Бостънския университет и експерт по балтийския регион.

„Това вероятно може да послужи за пример какви биха могли да са отношенията между Русия и другите европейски страни“, допълва Клеменс.

Разбира се, анексирането на Крим и нахлуването в Украйна от Русия на Путин повишиха безпокойството във Финландия за намеренията на съседната й страна. Дебатът за влизане в НАТО беше съживен в страната, която разполага с добра социална политика и качество на живот и образователна система, която й печели ласкателства в цял свят.

Самият Путин предупреди миналата година Финландия, че ако реши да се включи във военния алианс, Русия може да отговори, като изпрати войски много близо до границата. Но Хелзинки успя да се справи с напрежението и доказателство за това е посещението на Путин днес за една толкова специална дата в историята на двете страни.

Поведението на Финландия спрямо Москва поражда съмнения сред хората, които искат от страната по-твърда позиция към съседите й. Но по време на кризата в Украйна през 2014 г. бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър намекна на лидерите на страната, че трябва да имат поведение като това на Финландия.

„Тази страна не оставя съмнения за изключителната си независимост и сътрудничи със Запада в повечето области, но грижливо избягва институционалната враждебност към Русия“, писа Кисинджър в статия за Washington Post.

Спорно е обаче до каква степен другите страни могат да следват този път в момент, когато настроенията за опълчване на Русия на Путин доминират дебата дори в САЩ. „Понякога Финландия си държи езика зад зъбите и избягва да критикува Русия или не говори за човешките права или по въпроси на демокрацията, когато може би трябва да го направи“, казва Робърт Инглиш.

„Финландия има лукса да се наслаждава на западните икономически протекции и сигурност, без да се налага официално да се присъединява към всички институции. Германия или Великобритания не могат да направят това“, допълва той.

„Но Финландия може да научи останалите страни на нещо – малко умереност и приемане на странностите на руските държавници могат да помогнат много“, завършва Инглиш.