Как Германия формира нетърпимост към престъпленията на миналото

514
Как Германия формира нетърпимост към престъпленията на миналото

© pixabay.com

Наследството от най-големите катастрофи на XX в. кара европейските страни да преразглеждат отношението си към историята. В процеса на тези ревизии се решава съдбата не само на миналото, но и на бъдещето.

Основният въпрос звучи така: Има ли алтернатива на националната гордост, опираща се на преследвания образ на врага и забравяща жертвите на собствената си история?

В търсене на отговора Forbes Life стига до книгата на експерта по културата на помненето (още култура на паметта) Алейда Асман “Der europaische Traum. Die Wiedererfindung der Nation”. От нея научаваме доста по темата.


Историческата истина и формирането на германската култура на паметта

Понятието “Erinnerungskultur” (култура на паметта) присъства в научните дискусии, речите на политици, а също така в средствата за масова информация и в ежедневната реч от 90-те години на XX в. Сблъскваме се с него постоянно, от неделната проповед до заглавие в “Шпигел” на първа страница, а след това не си даваме сметка, колко ново е това понятие.

Защо този отговор на епохалното престъпление, каквото беше Холокостът, дойде толкова късно? Защо след края на Втората световна война никой не говореше за култура на помненето? Защо толкова дълго време хората предпочитаха да мълчат?

Може да попитаме още: Защо ни е въобще да помним? Не е ли по-добре след травматични събития в историята да забравим за тях?

Ян Филип Реемтсма доста емоционално се изказва срещу широко разпространено мнение, че помненето само по себе си е благо. По думите му, помненето и забравянето са свойства на човешката памет, като такива те не са нито добри, нито лоши. И двете способности само помагат да се справяме с житейските обстоятелства.

Тази мисъл следва да се приеме безусловно. Може да се приведат примери, които свидетелстват за това, че паметта е способна да разпалва ненавист и негодувание, да замъгляват бъдещето и водят хората до депресия.

Именно такива негативни свойства на паметта има предвид Уинстън Чърчил, когато изнася реч през септември 1964 г. пред студенти в университета на Цюрих. В нея той подчертава необходимостта от забрава.

Защо снимката на Уинстън Чърчил изчезна от Google?От Google обясниха защо резултатите от търсенето за сър Уинстън Чърчил не включваха снимка в продължение на няколко седмици

Всички сме длъжни да обърнем гръб на ужасите на миналото. Трябва да гледаме към бъдещето. Ние не можем да си позволим да допуснем в бъдещето омразата и отмъстителността, породени от раните от миналото. Ако искаме да спасим Европа от безкрайни бедствия и пълно унищожение, то в основата на това трябва да легне актът на вярата в европейското семейство и актът на забравата на всички престъпления и грешки на миналото, казва той.

Укрепване на мира и стремеж към бъдещето чрез забрава

Речта на Чърчил в защита на забравата изхожда от важността на историческия урок. Той добре е разбирал, каква роля е изиграло това през 1918 г., след края на Първата световна война, символичното унижение на Германия, залегнало в решението на международния съд, който от своя страна се позовава на унижението на Франция от Германия след френско-пруската война от 1870-1871 г.

Версайският договор не успя да осигури здрав мир, точно обратното, той доведе до противоположен резултат, а именно породи дълбоко затаена обида. Чърчил твърде добре е знаел, че германците тогава не само не са забравили поражението и ликуването на победителите, но и са можели да превърнат “позора на Версай” в оръжение за политическа мобилизация. Ако за другите страни изтощителната позиционна Първа световна война се е превърнала, въпреки победата, в депресия и демотивация, то енергията на реваншизма тласна германците право в ръцете на Хитлер и към Втората световна война.

Чърчил не може да не приеме паметта за опасна. Собственият му опит го е убедил в това - тя разпалва чувството на ненавист и жаждата за мъст. Поради това и застава зад идеята за всеобща забрава.

Но това забвение тогава означа не “изтласкване” от съзнанието, а “освобождаване”. Забвението придобива положителен смисъл, доколкото цели дълбоко обновяване и открива пътя към съвместното бъдеще. От това бъдеше се очаква само добро: развитие, ръст и прогрес. Тези главни постановки на модернизираната култура след 1945 г. в равна степен се споделят и в Западна, и в Източна Европа.

Чърчил извлича урок от историята. Германците не само не забравят “позора на Версай”, но и истово го помнят, което ги отвежда до Втората световна война.
Затова урокът на историята гласял: паметта е опасна, от нея трябва да се откажем, а забвението е целително, то заглушава желанието за мъст и открива перспективи за ново бъдеще.

В публикувана през 2010 г. книга на специалиста по история на античността Кристиан Майер (“Das Gebot zu vergessen und die Unabweisbarkeit des Erinnerns”) четем, че забравата е ценен политически ресурс, който може след война, особено гражданска война, отново да сближи бившите врагове и да установи мир в обществото.

Ако помненето, както вярвал Чърчил, възбужда ненавист и жажда за мъст, то забравата е способна да примири страните в конфликт и да създаде жизнено необходимата фаза за реинтеграция на обществото.

Разбира се, държавата не може да повлияе на личните спомени на своите граждани, но е в състояние да им забрани, под страх от наказание, да разпалват стари травми в публичния дискурс, които връщат старата болка и вражда, което води до нови обиди и агресия.

Майер подробно показва как подобна практика на умиротворяване се е прилагала след гражданската война в атинския полис. За нормативно забвение там дори приемат нова дума - mnēsikakein. Буквално тя означава “помни злото” и съответства на акт на публична цензура, въведена заради общественото благо.

Навиците на великите: Да спиш като Моцарт и да си почиваш като АйнщайнУсвояването на полезни навици ще ви помогне да постигнете целите си и да станете високопродуктивни

Към практиката на умиротворяване посредством съвместна забрава е прибегнато и след Тридесетгодишната война. В мирния договор, подписан през 1648 г. в Мюнстер и Оснабрюк, решаваща била формулировката: perpetua oblivio et amnestia.

Девизът “прости и забрави” нееднократно е спомагал за бързата политическа и социална интеграция на обществото след граждански войни; масови амнистии са гасили конфликтния потенциал на враждуващите страни. С примери от гръцката, риската и новата история Майер потвърждава своята теза за това, че благодарение на забравата политическата общност след ексцесии на насилие и граждански войни може да бъде възстановена, а воюващите страни са способни отново да се помирят.

Решаваща предпоставка за това е симетричността на войната, в която две въоръжени групи се противопоставят една на друга като равни. При някои форми на едностранно насилие, като геноцид или масови убийства на гражданите, забравата вече не се превръща в лечебен инструмент, а в продължение на травматичното насилие по различен начин.

Лечебна забрава е била използвана отново и след Втората световна война за възстановяване на западногерманското общество и укрепване на мира в Европа.

След капитулацията на Германия съюзниците закратко приключили с нацистката държава в политически, юридически и символичен план, подлагайки на наказателното преследване видни нацистки престъпници като част от Нюрнбергския процес. По този начин съюзниците възстановили реда и законността, като в повечето случаи се наблегнало на акта на опрощение и забрава в чистилището, отколкото на истинско разследване на престъпленията, извършени от нацисткия режим.

Това, което устроило съюзниците, за немците излязло евтино. По-голямата част от нацистките функционери били реабилитирани, истинска воля за разкриване и наказване на престъпниците в обществото нямало.

Герман Любе по-късно нарича тази ситуация в следвоенното западногерманско общество “комуникативно подразбиране”. Той оценявал това подразбиране доста положително - то имало, според Любе, защитните свойства на един вид пашкул, в който може да се осъществи трансформацията на нацисткия режим в модерна западна демокрация.

По подразбиране беше социалнопсихологическата и политическа атмосфера, необходима за преобразуване на нашето следвоенно население в гражданско общество на Федерална Република Германия, казва той.

Несъмнено в онези години са се чували гласовете и на несъгласни, чиито аргументи са нарушавали това доволно самоуспокояване. Пет години след речта на Чърчил Хана Аренд показва каква може да бъде алтернативата на забравата, свързвайки я с нуждата от историческа истина и необходимостта от разследване на историческите престъпления.

В предисловието на английското издание на книгата си “Произход на тоталитаризма” тя с няколко изречения предвиди половин век по-рано принципите на новата култура на помненето: „Вече не можем да си позволим да вземем това, което е било добро в миналото, и просто да го наречем наше наследство, да изхвърлим лошото и да го считаме за мъртва тежест, която самото време ще остави на забрава”.

Аренд е била убедена, че травматичното минало на един век на изключително насилие няма да изчезне от само себе си, както е било преди, а ще изисква сериозна ретроспекция: „Трябва да признаем и да понесем бремето, което нашият век ни наложи“.

Нейният учител Карл Ясперс в реч по повод наградата за мир от Германския книжовен съюз за 1958 г. каза: „Простите организми забравят и започват всичко отначало, но ние сме хора и никога няма да открием истината, ако не помним това, което е направено преди нас”.

Историческо престъпление, право и свидетелство

Ако бившите престъпници и техните съучастници, намирайки се под защитата на забравата, са се чувствали напълно комфортно, то за техните жертви атмосферата на “комуникативно подразбиране” е била потискаща. Тяхната гледна точка през 60-те години на XX в. публично изразяват еврейските реемигранти, такива като юриста Фриц Бауер и оцелелият затворник от Аушвиц Жан Амери, но гласовете им предизвикват широк отзвук тогава. Едва през 80-те и 90-те години те отново зазвучават в германското общество.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg