Как изглеждат различните сценарии на глобалното затопляне?

5315
Как изглеждат различните сценарии на глобалното затопляне?

© Pixabay

Парижкото споразумение за климата, договорено по време на срещата на ООН през 2015 година, налага на подписалите го 194 държави да предприемат мерки, които да ограничат повишаването на средната глобална температура с до 2 градуса по Целций над нивата от прединустриалната епоха. Препоръчително е повишението да не е с повече от 1.5 градуса.

Светът вече е опасно близо до тази стойност, като през последните години средните глобални температури устойчиво се запазват с поне 1 градус над нивата от края на 19-и век. През 2020 година те бяха с 1.2 градуса по-високи от това равнище.

Световната метеорологична организация към ООН прогнозира, че шансът те да се повишат с над 1.5 градуса още през 2024 година е около 20%.


По-голямата част от това затопляне се случва след 1975 година с темпове от около 0.15-0.20 градуса по Целзий за десетилетие. Въпросът обаче е какво значение биха имали няколко десетки от градуса в дългосрочен план и как това се отразява на климата на планетата?

The Economist очертава три възможни сценария в зависимост от това с колко се повишат средните температури на Земята.

1.5 градуса по Целзий

При повишение с 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива светът ще става свидетел на все по-екстремни метеорологични явления - силни бури, резки промени в количествата на валежите, водещи до наводнения на едни места и до засушавания на други. Дори повишението да се стабилизира на това ниво, ефектите ще се усетят навсякъде, предупреждават климатолозите.

Вероятността от горещи вълни, каквито видяхме това лято в САЩ, Канада, Русия и на други места по света ще се увеличи от около 5% към момента до 28%. Дефиницията за гореща вълна е четири поредни дни, в които максималните темпепратури надвишават измерените в 99% от обичайните за даден сезон.

Нивото на океаните ще се вдигне с между 40 и 80 сантиметра заради топенето на ледниците, разрушаването на арктическата ледена шапка и разширяващия се обем на затоплящите се водни басейни.

Някои островни държави като Малдивите или държави, в които част от сушата е под морското равнище, например Холандия, ще бъдат заплашени от катастрофални наводнения. Пожарите също ще станат по-чести явления.

Не навсякъде обаче последствията ще бъдат с еднаква сила. Температурите се повишават най-бързо около полюсите и на висока надморска височина. В тропиците амплитудите ще бъдат по-малки, но пък там промените във влажността и валежите ще бъдат по-осезаеми. За много хора по света тези ефекти вече са реалност. Една пета от населението на Земята живее в региони, където температурите в топлите сезони вече са се повишили с над 1.5 градуса. А една десета от планетата вече регистрира ръст на температурите спрямо прединдустриалната епоха с над 2%, включително Северния полюс, части от Близкия изток, Европа и Северна Азия.

Засаждането на нови гори може да увеличи валежите в ЕвропаЗасаждането на нови гори се смята за едно от основните


2 градуса по Целзий

Според изследванията на Междуправителствения панел по климатичните промени IPCC, който е част от структурата на ООН, разликата между повишение на глобалните температури с 1.5 градуса и с 2 градуса ще бъде значителна.

При подобен сценарий нивото на световния океан ще се вдигне с допълнителни 10 сантиметра до 2100 година. За ниските части на сушата опасността ще стане още по-голяма.

Периодите на екстремна жега ще станат още по-често явление, а градове като Карачи в Пакистан и Колката в Индия ще бъдат свидетели на убийствени горещи вълни като тези от 2015 година. Тогава те взеха хиляди жертви.

Над 400 милиона души по света ще бъдат изложени на риска от опасно високи температури. В резултат на това ще пострада и земеделската реколта, обричайки милиони хора на глад и бедност най-вече в развиващите се страни. Много от тях ще трябва да емигрират, включително и заради повишаващото се ниво на океаните.

Евенуталното повишение на глобалните температури с над 2 градуса спрямо прединустриалните нива ще доведе до спад на световния брутен вътрешен продукт на глава от населението с 13% до 2100 г., според проучване на Оксфордския университет. При ръст с 1.5 градуса спадът ще е с 8 на сто. 

От затоплянето ще пострадат не само хората - 18% от насекомите ще загубят половината си естествени хабитати. Същото важи за 16% от растенията и 8% от гръбначните животни. Почти всички корали ще изчезнат (дори при повишение със "само" 1.5% ще се запазят едва между 10% и 30% от тях).

Тези промени в биоразнообразието ще се отразят и на хората - насекомите са важни за опрашването на земеделските култури, растенията преработват въглеродния диоксид в атмосферата, а кораловите рифове са важни за рибните пасажи и поддържат риболовната индустрия.

Температурни рекорди и в Канада: Близо 47 градуса в Британска КолумбияВ Канада беше отчетена най-високата температура в историята


Над 2 градуса по Целзий

Връзката между повишаващите се температури и щетите, които нанасят, не е линейна. Повишение с 3 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива няма да е два пъти по-лошо от такова с 1.5 градуса или с 50% по-лошо от сценария с 2 градуса.

Колкото по-високи стават температурите, толкова по-непредвидими са ефектите. Светът ще премине през няколко "повратни точки", които ще отключат фундаментални климатични промени. Планетата ще започне да функционира по различен начин.

Едно от най-мащабните сътресения ще бъде промяната на циркулацията на теченията в океаните, която помага за дистрибуцията на топлината. Гълфстрийм например определя регионалния климат на много места по крайбрежието на Атлантическия океан.

Дъждовните гори ще се превърнат в савани, мусонните ветрове ще променят посоката и структурата си, разпадането на ледените шапки на полюсите и размекването на вечнозамръзналите почви в северното полукълбо ще отдели огромни количества метан в атмосферата.

Всяко едно от тези събития би имало непредвидими последствия - от разширяване на територията на пустините до рязкото свиване на обработваемите площи. Нито един от тези ефекти не е положителен.

Целта на Парижкото споразумение и заложените в него мерки е да се направи опит за ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха. Една от по-дългосрочните цели е постигането на пълна въглеродна неутралност до 2050 година.

Някои учени са песимисти и смятат, че вече е твърде късно за действия и целта няма как да бъде постигната. Други пък са на мнение, че опитите трява да продължат защото всяка десета от градуса под или над това ниво е ключова за бъдещето на планетата.

Едно обаче е сигурно - независимо дали човечеството успее или се провали в опитите си да противодейства на глобалното затопляне, дори и малките разлики в средните температури ще имат изключително мащабни последствия. От тях ще зависи как ще изглежда животът на Земята през следващите векове, а може би и хилядолетия, пише още The Economist.

 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg