Как климатична криза унищожи могъща империя
Учени от Кеймбридж разказаха какво се е случило с могъща империя, която е стигнала до упадък и е прекратила съществуването си заради климатичните промени, вследствие на които е настъпила суша.
Древна Асирия е била най-могъщата в Месопотамия в продължение на три столетия, докато не се сблъсква с климатична криза. Скоро след смъртта на цар Ашурбанипал – последният велик владетел на царството – държавата потъва в междуособни разпри, столицата Ниневия пада през 612 г. пр. н.е. в хода на разразила се гражданска война, а в края на 7 в. пр. н.е. Древна Асария въобще престава да съществува.
Учените от университета Кеймбридж смятат, че роля в трагичната съдба на процъфтяващата империя е изиграла промяната на климата. Територията на Месопотамия е била връхлетяна от суша, което се е отразило негативно върху земеделието – основния икономически и политически ресурс на древното царство.
Почти две столетия Древна Асирия се е славила с процъфтяващо селско стопанство, за което са спомагали обилните валежи и плодородната почва.
Благодарение на земеделието, се е развила инфраструктурата на градовете и обществените и политическите институции. Империята се е разраствала, докато в началото на 7 в. климатът не е станал „мегасух“ – обясняват учените в свое изследване.
С други думи, гражданските войни и военните поражения зад граница са допринесли за рухването на царството, но основна причина са били още липсата на добра реколта и гладът. Те са довели до икономически колапс, който допълнително е изострил политическия хаос.
Изводите за намесата на климатичната криза в съдбата на Древна Асирия учените са направили след анализ на сталагмити в пещерата Куна-Ба в северната част на Ирак.
Съотношението на изотопите на кислорода в минералните отлагания е помогнало да се определи каква е била промяната в нивото на валежите в продължение на няколко века.
Така е установено, че от 925 до 550 г. пр. н.е. климатът е минал през две фази: първата е била по-влажна (през периода между 850 и 740 г. пр. н.е.), а втората се е характеризирала с постепенно опустиняване на плодородните земи (между 675 и 550 г. пр.н.е.).
През втората фаза империята е започнала да се руши. Компютърни модели и анализ на изотопите на въглерода от местни пещери и езера потвърждават подозренията.
Мегасушата е била способна да нанесе решаващ удар върху обществените настроения и да доведе до катастрофални последствия. Жизнеспособността на този извод се основава на примери от съвременността.
Например, сушата през периодите 1999-2001 и 2007-2008 г. доведе до сериозни загуби на реколта и обществени вълнения в Северен Ирак.
По думите на Николас Постгейт, професор в университета Кеймбридж и специалист по история на Асирия, трудно може с висока точно да се определят всички възможни причини за краха на империята, но измененията на климата в региона засега представляват най-логичното обяснение.