Ако преди 15 години някой беше казал на феновете на английския футбол, че след време Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм Хотспър ще бъдат доминиращите отбори във Висшата лига, най-вероятно щяха да ви се изсмеят или да ви помолят да не прекалявате с бирата, пише The Economist.

През 2004 година Тотнъм завършиха на 14-о място в класирането, а Сити бяха 16-и. Ливърпул пък приключиха 14-ия си сезон без титла и останаха на четвърто място, далеч зад тогавашния "триумвират" на върха в лицето на Арсенал (който тогава спечели титлата без нито една загуба през целия сезон), Челси (финансиран от руския олигарх Роман Абрамович) и Манчестър Юнайтед (на чиято клубна витрина стояха предишните 8 от последните 11 титли от Висшата лига).

В периода между 1996 и 2011 година тези три клуба бяха единствените, които са печелили шампионата на Острова. Днес обаче феновете на "топчиите", на "сините" и на "червените дяволи" са разтревожени, че любимите им отбори едва ли ще могат в близко бъдеще да вдигнат ценния трофей. Новите "султани" на Висшата лига са Манчестър Сити, които на 12 май спечелиха четвъртата си титла за последните осем сезона. Това бе поредният повод за радост на кралското семейство на Абу Даби, което през 2008 година придоби собствеността върху клуба на "гражданите" от Манчестър.

Сити спечелиха 98 от максимално възможните 114 точки този сезон, а Ливърпул останаха само с една по-малко. "Червените" обаче гледат с надежда към финала на Шампионска лига - най-престижният европейски клубен турнир. На 1 юни в Мадрид те ще се изправят срещу друг английски отбор - лондонския Тотнъм Хотспър, който за четвърти пореден сезон завършва в Топ 4 на Висшата лига.

Кои са основните причини за доминацията на тези три отбора?

Естествено, парите са част от отговора на този въпрос. Манчестър Сити похарчиха общо 520 милиона паунда (над 600 милиона евро) за трансфери на играчи в периода от 2008 до 2012 година - повече отколкото Роман Абрамович "профука" за първите си четири години в Челси.

Ливърпул бяха на ръба на фалита през 2010 година, но бяха спасени от американската компания Fenway Sports Group, която притежава и бейзболния отбор Boston Red Sox. Тя придоби собствеността върху клуба от Мърсисайд за едва 300 милиона паунда (347 милиона евро), но оттогава насам харчи по 300 милиона паунда за заплати и трансфери всяка година (горе-долу колкото и Абрамович в Челси).

Покупките на скъпи футболисти обаче са само част от "рецептата" за успех, защото правилата за т. нар. "финансов феърплей" на UEFA не позволяват на отборите да харчат повече отколкото печелят. Всъщност Манчестър Сити дава само с 8% повече пари за играчи от своя градски съперник Манчестър Юнайтед, който е и най-богатият футболен клуб в света. И въпреки това резултатите на "червените дяволи" са далеч по-слаби.

Тотнъм Хотспър пък завършиха първенството на една точка пред градския си съперник Арсенал, въпреки че бюджетът им е с 20% по-малък от този на "артилеристите".

Най-богатите футболни клубове в света през 2019 г.През сезон 2017-18 г. общите приходи на 20-те най-богати отбора са се увеличили с 6%, до 8.3 млрд. долара, което е нов рекорд

Тайната на новото доминиращо "трио" в английския футбол изглежда не се крие в неограничените разходи, а по-скоро в мъдрите инвестиции. Тези три отбора изглежда са си взели поука от грешките на останалите клубове на Острова, пише The Economist.

Британските футболни отбори като цяло са доста по-богати от тези в другите първенства от "Голямата петица" - Германия, Испания, Италия и Франция. По данни на консултантската компания Deloitte 9 от 20-те отбора с най-големи приходи в света са базирани на Острова. Тези финансови успехи се дължат както на късмета, така и на прозорливостта.

Късметлийската част се изчерпва с това, че във Великобритания винаги е имало поне три отбора, които се борят за първото място, за разлика от вечния "двуполюсен модел" на Реал Мадрид и Барселона в Испания и на абсолютния "монопол" на Байерн Мюнхен в Германия, Ювентус в Италия и Пари Сен Жермен във Франция.

Мъдростта се крие в активния маркетингов подход на аглийските отбори, насочен към външните пазари - предсезонните турнета извън Европа и привличането на чуждестранни спонсори. Днес британските тимове могат да се похвалят с повече азиатски футболни фенове, отколкото всички останали "грандове" от Стария континент. В САЩ Висшата лига има повече зрители, отколкото всички останали европейски футболни първенства взети заедно. А това означава огромни приходи от телевизионни права.

В същото време обаче клубовете от Острова са и най-големите "донори" на трансферния пазар. Консултантската компания 21st Club прави детайлно сравнение между разходите на европейските футболните отбори и тяхното представяне на терена. То показва, че 16 от 20-те клуба от Висшата лига се представят по-слабо от средното равнище. През последните 10 години само един английски отбор е успял да спечели Шампионската лига (Челси през 2012 г.).

За това разточителство има две основни причини. Първата е свързана с разликата в "тарифата" за привличане на нови играчи. Европейските тимове знаят, че британските отбори разполагат с огромни бюджети и съответно преговарят за много по-високи суми, когато продават свои играчи на Острова. Като цяло английските отбори харчат с 80% повече от своите конкуренти от останалите държави за идентично ниво на "таланта", показват данните на 21st Club.

Вторият ключов фактор е заложен в тактиката на английските тимове да привличат зрели и изградени футболисти от водещите европейски клубове, вместо да залагат на млади надежди. През 2017 година, когато всички се чудеха защо отборите от най-силното евопейско първенство, се представят толкова слабо в евротурнирите, анализаторите коментираха, че в Англия се харчат огромни суми за застаряващи играчи, които са на върха на кариерата си, но прекарват половината от времето на резервната скамейка.

Бивши футболисти в Англия изгубили над 1 млрд. паундаЗагубите се дължат на лошо управление на финансовите им средства


Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм обаче успяват да обърнат тази тенденция, смятат експертите на 21st Club, цитирани от The Economist. От 2016 година насам футболистите, които те са привлекли, са по-млади и в много по-редки случаи идват от водещи европейски "грандове". Логиката е, че ако заложиш на по-млади играчи, които все още не са навършили 24-25 години, поемаш по-голям риск, но пък можеш да разчиташ на най-силния им период преди да са преминали 30-те. Особено ако впоследствие те се превърнат в суперзвезди.

Манчестър Сити следват подобна стратегия в своята трансферна политика, въпреки че през 2015 година "счупиха" клубния си рекорд, привличайки младока Кевин де Бройне от германския Волфсбург за 55 милиона паунда (близо 64 милиона евро). Ливърпул също подобриха рекорда си с покупката на египтянина Мохамед Салах от италианския Рома през 2017 година за 37 милиона паунда (43 милиона евро). Трансферните суми действително бяха високи, но впоследствие тези играчи се превърнаха в ключови фигури за своите отбори, пише изданието.

Тотнъм Хотспър пък трябваше да се още по-икономични, за да покрият разходите от над 1 милиард паунда (1.16 милиарда евро) за строителството на новия си стадион. Тази година те създадоха прецедент, превръщайки се в първия клуб от Висшата лига, който не привлече нито един нов играч в състава си. Това че успяха да се наредят сред първите четири отбора в класирането въпреки този факт, е резултат от стратегията за развитие на млади таланти, привлечени от други европейски клубове през последните години. В това число влизат Кристиян Ериксен от Аякс, Хюн Мин Сон от Байер Леверкузен и Деле Али от Милтън Кийнс донс. Всички те се превърнаха в истински звезди за "шпорите".

И докато феновете на Сити, Ливърпул и Тотнъм трудно могат да се сетят за някоя лоша "покупка" през последните години, тези на Манчестър Юнайтед, Челси и Арсенал могат да изредят цяла група от неудачни попълнения, с които по всяка вероятност ще се опитат да се разделят през идното лято.

Едва ли има по-емблематичен пример от 30-годишния нападател Алексис Санчез, който миналата година премина от Арсенал в Манчестър Юнайтед и стана най-високоплатеният футболист във Висшата лига с годишна заплата от над 25 милиона паунда (29 милиона евро). Престоят на чилиеца на Олд Трафорд обаче се оказа кошмарен - той записа само пет гола на сметката си в общо 45 изиграни мача.

Нещо подобно се случи и с Алваро Мората, който премина от Реал Мадрид в Челси. Лондонският клуб плати рекордните 60 милиона паунда за испанския нападател, който обаче изкара само един сезон на Стамфорд Бридж, преди да се завърне в младежкия си отбор Атлетико Мадрид.

Арсенал привлече цял куп защитници в състава си в последните два-три сезона, които обаче не успяха да се справят с поставените им задачи и много от тях вероятно ще трябва да си търсят нови отбори.

Разумната трансферна политика на Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм Хотспър е в основата на техните успехи на терена, тъй като им позволява да надграждат съставите си въпреки строгите финансови ограничения. За първи път от много години насам английските отбори са в състояние да се борят за първите места в европейските турнири. Каквото и да се случи на финала на Шампионска лига на 1 юни, трофеят ще замине за Англия. А дали ще пристигне в Лондон или в Ливърпул, предстои да видим.