Президентските избори в САЩ ще се проведат на 3 ноември. Възможно е обаче победител да не е кандидатът с най-много спечели гласове от народа.

Това е така, защото президентът не се избира пряко от гласоподавателите, а от орган, който носи името Избирателна колегия.

И така, за кого гласуват американците?

Когато американците гласуват на президентските избори, те всъщност избират група официални лица, които са упълномощените конституционни участници, съставляващи Избирателната колегия.

Думата "колегия" в случая се отнася до група хора със споделена задача. Тези хора са избиратели и работата им е да изберат президента и вицепрезидента на САЩ.

Избирателната колегия се събира веднъж на четири години, няколко седмици след изборния ден, за да изпълни тази задача, пише BBC.

Как действа Избирателната колегия?

Броят на членовете на колегията от всеки щат е приблизително пропорционален на размера на населението му. Всеки щат има толкова избиратели в комисията, колкото и законодатели в Конгреса.

Калифорния има най-голям брой – 55, докато редица слабо населени щати, като Уайоминг, Аляска и Северна Дакота (и Вашингтон, окръг Колумбия), имат по минималния брой от трима.

Членовете на колегията са общо 538.

Всеки от тях представлява един електорален глас, а някой от кандидатите за президент трябва да спечели мнозинство от 270 или повече гласа, за да бъде избран.

По принцип отделните щати дават всичките си гласове за Избирателната колегия на този, който спечели изборите сред обикновените граждани в щата.

Например, ако кандидат спечели 50.1% от гласовете в Тексас, той или тя получава всичките 38 електорални гласа на щата. Кандидатът също така може да спечели и още по-убедително, но пак ще получи същия брой електорални гласове.

По тази причина е възможно някой от кандидатите за президент да спечели, като победи в оспорваните битки в определени щати, въпреки че има по-малко гласове като цяло за цялата страна.

Има само два щата (Мейн и Небраска), които разделят гласовете за Избирателната колегия пропорционално на гласовете, които всеки от кандидатите е получил.

По тази причина кандидатите за президент обръщат особено внимание на така наречените swing states, или колебаещи се щати, в които победата може да бъде за всеки от двамата, вместо да се опитват да спечелят колкото се може повече гласове в страната.

Всеки щат, който спечелят, ги доближава все повече до 270-те гласа в Избирателната колегия, от които имат нужда.

Имало ли е случай, в който кандидат не печели повечето гласове, но въпреки това става президент?

Да. Всъщност, на два от последните пет избори за президент печели кандидатът, който има по-малко гласове.

Възможно е даден кандидат да е по-популярен сред обикновените гласоподаватели в страната, но да не може да спечели достатъчно щати, за да събере 270 гласа в Избирателната колегия.

През 2016 г. Доналд Тръмп има близо 3 млн. гласа по-малко от Хилари Клинтън, но става президент, защото Електоралната комисия му осигурява мнозинство.

През 2000 г., Джордж У. Буш спечели с 271 електорални гласа, въпреки че кандидатът на демократите Ал Гор спечели изборите сред обикновените гласоподаватели с преднина от над половин милион гласа.

Само трима други президенти са избирани без да спечелят повечето гласове, като и трите случая са от 19-и век и това са Джон Куисни Адамс, Ръдърфорд Б. Хейс и Бенджамин Харисън.

Защо е избрана тази система?

Когато се пише американската конституция през 1787 г., тогава на практика е невъзможно национално гласуване за избор на президент. Причината за това са огромните мащаби на страната и затрудненията в комуникацията.

Същевременно обаче нагласите били да не се позволява на законодатели в столицата Вашингтон да избират президента.

Затова авторите на конституцията създават системата на Избирателната колегия, при която всеки щат избира свои представители в нея.

По-малките щати предпочитали системата, тъй като тя им давала по-голям глас, отколкото при национално гласуване за определяне на президента.

Тя е предпочитана и от южните щати, където робите съставлявали голяма част от населението. Макар робите да не гласували, те участвали в преброяването на населението (като три пети от човек).

Тъй като броят на електоралните гласове се определял от размера на населението на даден щат, южните щати имали по-голямо влияние в избирането на президент, отколкото при пряко национално гласуване.

Трябва ли членовете на Избирателната колегия да гласуват за кандидата, който е спечелил?

В някои щати членовете на колегията могат да гласуват за който от кандидатите искат, независимо от това кой са подкрепили обикновените гласоподаватели. На практика обаче, те почти винаги гласуват за кандидата, който е спечелил най-много гласове в техния щат.

Ако член на колегията гласува срещу избора за президент в неговия или нейния щат, той или тя е определян като "нечестен". През 2016 г. има седем такива гласа, но обикновено изборен резултат не е повлияван от такива членове на колегията.

Какво се случва, ако нито един кандидат не получи мнозинство?

В такъв случай Камарата на представителите в Конгреса избира президент.

Това се е случвало само веднъж, когато през 1824 г. кандидатите си поделят електоралните гласове и никой от тях не получава мнозинство.

Тъй като две партии доминират в САЩ в момента, в днешно време е малко вероятно да се стигне до подобен изход.