Можем ли да се откажем от еврото и да изровим франка, марката и песетата? Икономисти, в голямата си част от най-засегнатите от кризата с еврото страни, се опитаха да оценят последствията:

Според Пауло Рейс Морао от Университета Минхо, Брага (Португалия), на първия етап от подобен сценарий „властите в еврозоната ще престанат да признават еврото като обща валута, предизвиквайки серия от процедури, които ще изискват повторно издаване на валута от националните централни банки“. В четвъртък Wall Street Journal съобщи, че някои централни банки вече се подготвят за отпечатване на националните си валути. Ирландия, която бе посочена от финансовото издание, впоследствие категорично отрече.

В случай на повторно въвеждане, курсовете на драхмата в Гърция, песетата в Испания или ескудото в Португалия няма да устоят на натиска на пазарите. Обратно- германската марка ще скочи и като последствие гражданите в страните с падаща валута ще се панират, масово ще започнат да теглят спестяванията си и ще предизвикат срутване на финансовата система, допълва сценария Фредерико Щайнберг от испанския институт Elcano.

Икономистите спорят дали трябва населението да бъде предупредено в случай на връщане на старите валути. Някои са категорични: „Трябва всичко да се реши тайно за една нощ и на сутринта пазарите и банките да бъдат затворени поне за 12 часа, за да се попречи който и да е да тегли парите си“, заявява Франко Бруни от Университета Bocconi в Милано (Италия).

Други са против подобни радикални решения. Според Едуардо Мартинез- Абаскал, професор в IESE Business, Мадрид, напротив - „трябва да се направи една зрелищна информационна кампания“, в която да бъдат изтъкнати предимствата на връщането към националните валути. Гърция например ще може да изнася стоки на половин цена и като евтина страна ще се напълни с туристи.

Неудобството на отслабената валута обаче е, че вносни продукти като петрола ще станат безценни.

„Ще имаме спад на покупателната способност, инфлационни тенденции и понижение на стандарта на живот“, заявява Мауро. „Ще ни трябват десет-петнадесет години за възстановяване“.

Щайнберг пък е категоричен, че както въвеждането на еврото бе сравнително дълъг и деликатен процес, така и, в случай на нужда, изоставянето му ще изисква координация и плавен преход към старите валути.