От началото на своя мандат като президент на САЩ Доналд Тръмп поведе "битка" за ребалансиране на световната търговия в полза на своята страна. Ескалиращият търговски конфликт с Китай вече доведе до въвеждането на нови митнически тарифи в размер на стотици милиарди долари.

Усилията на американския държавен глава обаче едва ли ще постигнат целта си, а центърът на глобалната търговия по всяка вероятност ще продължи да се измества в посока към развиващите се държави, пише Bloomberg.

Китай далеч не е единствената страна, която отправя предизвикателства към статуквото. Преди 20 години 62% от всички двустранни търговски сделки са сключвани между "богатите" държави - САЩ, Канада и страните от ЕС.

В момента техният дял е 47 на сто, по данни на ООН. За сметка на това ролята на развиващите се пазари нараства. За последните две десетилетия търговията между тях е увеличила обема си десетократно.

Стокообменът между държавите от Латинска Америка и Африка се повишава с впечатляващи темпове, но истинският двигател на растежа идва от изток - Китай, Индия и страните от Югоизточна Азия.

Проучване на McKinsey Global Institute показва изместването на т. нар. "икономически център" на света. Преди 1000 години той е бил разположен в северната част на Индия, през 1900 г. е в северната част на Атлантическия океан, а днес се намира някъде около централната част на Русия и постепенно се измества на изток към Китай.

Днес в 53% от всички двустранни търговски сделки участва поне една от развиващите се държави. През 1997 г. този дял е едва 38 на сто. Освен това се увеличава броят на държавите, в които по-голямата част от стокообмена се генерира от развиващите се пазари. В момента те са 64, в сравнение с 19 преди 20 години.

Тези промени позволиха на основните индустриални и производствени центрове да намалят своята зависимост от "клуба на богатите". В днешно време все повече хранителни продукти, енергийни ресурси, строителни материали и потребителски стоки се насочват към някои от най-бедните региони на света и допринасят за повишаването на жизнените стандарти.

78% от земеделската продукция на Бразилия и Аржентина днес се изнася за други развиващи се пазари, в сравнение с около 50% през 1997 г. Най-силен ръст на вноса пък се наблюдава в Китай, Виетнам и Индия.

Китай купува 29% от всички селскостопански продукти, произведени в Латинска Америка, докато преди две десетилетия делът му е бил около 6 на сто. За сметка на това Холандия, която в края на 90-те години има около 17% дял във вноса на храни от този регион, днес купува едва около 4 на сто.

САЩ обмисля мита върху стоки от ЕС за 11 млрд. долараАдминистрацията на Доналд Тръмп има проблем със субсидиите за авиоконцерна Airbus

Подобна тенденция се наблюдава и в добивната промишленост. Над 55% от металите и скъпоценните камъни, добивани в Южна Африка например, днес се изнасят за други развиващи се страни. През 2007 г. техният дял е едва 22%.

Най-силно се повишава експорта за Китай и Индия, следван от този за съседните африкански държави Ботсвана и Мозамбик. Тези четири държави в момента формират 40% от целия южноафрикански износ на изкопаеми суровини. Това е повече от общия износ на САЩ и Япония преди 10 години, когато те са били основните купувачи. Днес техният дял е два пъти по-малък.

Над 45% от петрола, който се изнася от Организацията на петролните производители (ОПЕК), отива за развиващите се пазари, пише още Bloomberg. През 1997 г. техният дял на този пазар е бил едва 11 на сто. Индия е един от основните двигатели на този растеж.

Темповете, с които се развиваше нейната икономика през последните години, изискваха огромен енергиен ресурс. В резултат на това износът на петрол от ОПЕК за Индия през последните две десетилетия се увеличава 15 пъти, а страната вече заема второ място като най-големия купувач след САЩ.

Скоро тя може да завоюва и първата позиция, тъй като делът на Съединените щати в покупките на петрол от ОПЕК намалява от 46% през 1997 г. до едва 15% в наши дни. До голяма степен това се дължи и на т. нар. "шистова революция" в САЩ, която позволи на най-голямата световна икономика да намали драстично своята зависимост от вноса на петрол и природен газ.

Колкото до износа на Китай, 28% от него вече се насочва към други развиващи се пазари, в сравнение с 11% в края на 90-те години. Преди две десетилетия Индия и Виетнам внасяха китайски стоки (електроника и електрически машини и уреди) за под 100 милиона долара годишно, докато днес всяка от тези две държави купува от Поднебесната империя продукти за над 20 милиарда долара. Южна Корея също се превръща в основна дестинация за китайския експорт, изпреварвайки Япония.

В крайна сметка държавите от Г7 по всяка вероятност ще трябва да се примирят с факта, че икономическата им роля в световната търговия ще продължи да намалява. А дали тази промяна ще доведе и до политически размествания в глобалния пейзаж е въпрос, който тепърва ще търси своя отговор.