За Германия т. нар. „Апокалипсис на роботите“ всъщност може да се окаже нещо добро, ако помогне за облекчаването на задаващия се недостиг на квалифицирани служители, който заплашва да подкопае най-голямата икономика в Европа, пише Politico.

Берлин дори може да иска повече и по-умни роботи. До 2030 г. в Германия може да има недостиг от три милиона квалифицирани служители, показва неотдавнашно изследване на консултантската компания Prognos AG. Макар че според някои изчисления дигитализацията може да компенсира близо половината от загубената работна сила, тя няма да разреши проблема.

Въпреки обещаващите перспективи за дигиталното производство, не е много сигурно, че автоматизацията ще доведе до по-малко работни места в индустрията като цяло. „Няма да останем без работа, но ще стане по-сложно“, заяви Кристиан Бьолхоф, ръководител на базираната в Швейцария организация Prognos, изучаваща последиците от дигитализацията върху работната сила в Германия.

Дори напредъкът в изкуствения интелект да напррави възможна замяната на служители на средно ниво, както прогнозират някои технологични експерти, компаниите ще продължат да се нуждаят от квалифицирани служители, за да управляват и обслужват новите машини.

Макар да се очаква длъжностните характеристики да се променят, повечето работни места вероятно ще се запазят. Изследователи от базирания в Манхайм икономически институт ZEW прогнозират, че само 12% от работните места в Германия са изложени на автоматизация.

Компаниите вече са притеснени. За първи път мнозинството германски компании посочват недостига на квалифицирана работна ръка като основен риск за бизнеса си в редовното проучване на бизнес настроенията на Асоциацията на германските търговски камари и индустрия. Четири от пет компании казват, че затрудненията да открият квалифицирани служители не им позволяват да инвестират в иновации, а половината смятат икономическото си бъдеще за застрашено, показва друг доклад.

„Предизвикателството е огромно“, отбелазва германският министър на труда Андреа Налес.

Биологията е в основата на германския проблем с квалифицирани служители. Германия, която има един от най-ниските проценти на раждаемост в света, застарява бързо. Около 2020 г. бейбибумърите в страната ще започнат да се пенсионират, оставяйки икономиката без важен източник на експертна работна ръка. До 2060 г. населението на Германия в трудоспособна възраст, което в момента е 50 милиона души, може да намалее с една четвърт, показват прогнози на правителството.

Демографията не е единственият проблем. Недостатъчно германски студенти се готвят за дигиталното бъдеще.

Германската система, при която компании предлагат на ученици в гимназията обучение на място, буди възхищение в цял свят. Но недостатъчно ученици избират IT професии. Миналата година, например, IT беше едва на пето място сред стажуващите млади мъже. Два пъти повече ученици се обучаваха за автомобилни механици. Сред младите жени офис мениджмънтът оглави класацията, следван от продажбите на дребно.

„Трябва да преосмислим как да си осигурим квалифицирани служители в Германия“, казва Налес.

Лесно е да се каже, но не и да се направи. Очевидни варианти като повишаване на възрастта за пенсиониране са трудни от политическа гледна точка. Неотдавна Германия повиши възрастта си за пенсиониране на 67 години, въпреки че според икономистите тя трябва да достигне 70 години. Това вероятно няма да се случи скоро.

По време на дебата между Ангела Меркел и Мартин Шулц в неделя канцлерът обеща да не повишава възрастта за пенсиониране.

Друго възможно решение е имиграцията. Германия се възползва от притока на работна ръка от ЕС в последните години, но й беше по-трудно да привлече квалифицирани служители от други части на света. От 2012 г. Германия е привлякла над 60 000 висококвалифицирани служители в рамките на програмата на ЕС „Синя карта“.

Страната ще се нуждае от много по-голям приток, за да предотврати напускането на квалифицираните служители. Но политическата цена на отварянето на вратите на Германия за чужденци може да е значителна, както показа бежанската криза.

По-лесно решение може да е привличането на повече жени в трудовата сила чрез подобряване на инфраструктурата на Германия за отглеждане на деца. Макар близо 70% от германските жени в трудоспособна възраст да участват в работната сила, около половината от тях работят на половин ден.

„Най-бързият и ефективен начин за справяне с недостига на квалифицирани служители е да подобрим ситуацията за работещите семейства. Това означава създаване на условия, които позволяват конкретно на жените да продължат да работят“, отбелязва Бьолхоф .

Каквото и решение да изберат германските политици, има широк консенсус, че трябва да се задействат скоро. На фона на намаляването на квалифицираните инженери и специалисти в технологиите германските компании вероятно ще инвестират повече в региони с умения, от които се нуждаят, като Северна Америка и Азия.

В някои области това вече се случва. Например в прехвалената германска автомобилна индустрия, където са заети около 1.8 милиона души директно и индиректно в страната. Макар че марки като Mercedes и BMW все още се възползват от етикета „Made in Germany“, много от колите им вече се произвеждат в други части на света. BMW, например, произвежда повече коли в завода си в Южна Каролина в САЩ, отколкото в основния си завод в Мюнхен.

Солидното представяне на германската икономика в последните години и ниската безработица до голяма степен скриват неподготвеността й за дигиталната революция. Заплахата обаче не убягва от погледа на германските лидери. Дори германският канцлер започна фино да предупреждава за бъдещите предизвикателства.

„Днес ние сме страната, която се радва на най-високото ниво на заетост в историята си, за което сме хвалени в Европа“, каза Меркел в реч пред германския парламент във вторник. „Но също така имаме усещането, че сме на прага на нов етап, съсредоточен върху основния ни двигател в съвременността – дигиталните иновации“, допълни тя.