С мляко и две бучки захар или чист и черен?

Навсякъде по света чаят се пие по различен начин.

Електронното издание Wanderlust представя седем различни ритуала за консумация на древната напитка.

1. Китай

Повечето историци смятат, че чаената напитка е започнала световната си експанзия именно от Китай. Легендата гласи, че тя е създадена през 2737 година преди новата ера, когато едно чаено листо случайно попаднало в чашата с топла вода на император Шенонг. Той харесал вкуса и така чаят започнал своята история, която го превръща в едно от най-популярните питиета в света.

В днешно време чаят се консумира ежедневно от повечето китайци. Най-често срещаната разновидност е зеленият чай, който се цени най-вече заради лечебните си свойства. Според китайската народна медицина той намалява рисковете от сърдечни заболявания и дори помага за лечението на някои онкологични заболявания.

Във всяка провинция чаената напитка се приготвя по различен начин, като разликите се състоят най-вече във времето за варене и количеството на листата във водата. По време на официални тържества или приеми на високопоставени гости се извършват специални чаени церемонии. Любопитен факт е, че в Китай, ако без да искате сте обидили някого, можете да предложите чаша чай като жест на извинение.

2. Мароко

Всеки, който е бил в Мароко, ще ви каже, че там чаят е много повече от обикновена напитка. Може да се каже, че той има статус на национална институция и притежава висока символична стойност.

Не е ясно кога точно чаят се появява за първи път в страната. Според някои историци това става още през 12-и век преди Христа благодарение на финикийците. Техните търговски кораби обикаляли пристанищата по Средиземноморието и е много вероятно първите чаени листа в Северна Африка да са пристигнали именно с някой от тях.

Други пък считат, че чаят е донесен в Мароко за първи път от испанските и португалските завоеватели през 18-и и 19-и век. И докато историята на чая в страната е обвита в мистерия, няма никакви съмнения относно начина, по който е прието той да се консумира. В Мароко напитката е смес от зелен чай, ментови листа и много захар.

Обикновено се сервира в малки стъклени чашки и се налива от високо. Традиция е да се поднася на всички гости, така че ако имате намерение да посетите Мароко, бъдете подготвени да изпиете доста чай с всеки, с когото се запознаете.

3. Русия

Като една от най-студените държави в света, едва ли е изненада, че в Русия времето за чай е общо взето по всяко време. Там той никога не се сервира студен и почти винаги е черен. За овкусяване най-често се използват захар, мед или лимон, а понякога дори плодово пюре или сушени плодове.

Смята се, че чаената напитка започва да се консумира в Русия през 18-и век, но по онова време цената ѝ е била умопомрачителна. Основната причина за това е била нейната доставка, която включвала пътешествие от 11 000 километра. Камилските кервани, идващи от Далечния изток, го преминавали за 16 месеца.

Днес в основата на чаения ритуал в Русия е вездесъщият самовар. Това изобретение представлява метално котле (обикновено украсено с различни декорации) с две вътрешни отделения. Долното се пълни с вода, а в горното се вари т. нар. "запарка" със силен черен чай. След това запарката се разрежда с гореща вода от кранчето на основната долна част.

Руснаците често черпят с чай своите гости. За разлика от останалите традиционни за страната напитки, той е безалкохолен и няма да ви докара тежък махмурлук на следващия ден.

4. Индия

Индия е един от водещите износители на чай в света и е много подходяща туристическа дестинация, ако сте ревностни почитатели на напитката. Традиционният чай масала е най-популярното питие в страната, а в днешно време се предлага и на много други места по света.

Рецептата за приготвянето му варира в различните краища на страната, но основната съставка винаги е силният черен чай асам. Той се сервира с мляко, посладители, като захар и мед, и различни подправки - канела, кардамон, джинджифил, карамфил и черен пипер. Чаят масала се продава почти на всяка улична сергия в големите индийски градове, а ароматът му е изкушение, на което е трудно да се устои.

Популярни храни и напитки, измислени по погрешкаКой би могъл да предположи, че изобретяването на някои от любимите ни храни и напитки е въпрос на чиста случайност? Независимо дали са градски легенди, популярни митове или са се случили преди хиляди години, историите по тази тема със сигурност са забавни

5. Тибет

В повечето държави по света при варенето на чай не се слага масло. В Тибет обаче то е важна част от традицията. Основните съставки на тибетския чай, освен чаените листа, са солта и маслото от як. Обикновено чаят се вари половин ден, преди да се добавят маслото и солта.

Консистенцията на сместа наподобява по-скоро супа, отколкото традционната чаена напитка. Освен това, благодарение на маслото, е и много по-калорична. Това обаче не е случайно, тъй като животът на голяма надморска височина изисква компенсация за по-високата загуба на мазнини от организма.

Смята се, че чаят присъства в културата на Тибет от 9-и век. Една от местните поговорки гласи, че чаената чаша никога не трябва да остава празна, поради което някои жители на страната консумират по 40 чаши дневно.

6. Кения

В Кения чаят се сервира по всяко време на денонощието и особено по време на ядене. Напитката е внесена в страната сравнително късно (през 1903 година), но оттогава се е превърнала в неразделна част от местната култура. Най-популярната разновидност е черният чай, който се сервира с мляко и захар по английски образец и се пие горещ.

Кения е най-големият износител на чай в света и за местните жители той е повече от напитка. Всяка година в африканската държава се произвеждат 260 милиона килограма чаени листа, 90% от които са предназначени за износ.

7. Япония

Чаят в Япония има хилядолетна история и е важна част от японската култура. Страната е известна със своите чаени церемонии, които датират от 12-и век. Тогава японските благородници са купували чая от будистките монаси, които го внасяли от Китай. По време на чаените церемонии японските аристократи демострирали своите възможности и богатства.

През 15-и век будисткият монах Мурата Джуко решава да промени съществуващата дотогава традиция и да организира скромна чаена церемония, която обаче продължила няколко часа. Така била поставена основата на настоящата "чаена" традиция в Япония, фокусирана върху спокойствието, философските размишления и духовния баланс.

Чаят е популярна напитка в Страната на изгряващото слънце, макар че в ежедневието си японските семейства рядко изпълняват чаени церемонии. Напитката се търси и заради лечебните си свойства, а в някои заведения се предлага безплатно. В някои части на Япония чаят се консумира по-често от чистата вода.