На 19 юни 2014 г. Фелипе Бурбонски се превърна във Фелипе VI, крал на Испания.Синът на Хуан Карлос I се възкачи на трона, когато монархията имаше най-ниско ниво на популярност в последните десетилетия, пише ВВС.

Това се случи неочаквано, след като баща му стана петият испански монарх, абдикирал от трона. В този контекст идване на Фелипе VI беше сметнато за опит да се появи свежо лице в държавното управление и да се отвори нова глава за кралската институция, преминаваща през криза.

По собствените думи на монарха в речта му при встъпването в длъжност целта му е да постигне „променена монархия за ново време“. Три години по-късно наистина ли се изпълниха очакванията по онова време? Как се промени испанската монархия? И формата, в която я представлява Фелипе VI в сравнение с баща си?

Имиджът на испанската монархия рязко се влоши от 2011 г. насам заради поредица от скандали – от счупената бедрена кост на Хуан Карлос I по време на лов на слонове в Ботсвана и последвалото извинение, до въвличането на дъщеря му инфанта Кристина и зет му Иняки Ургангарин в съдебно дело за корупция, което ги отведе до скамейката на обвиняемите.

В момента на абдикацията испанското общество оценяваше монархията с 3.7 от максимални десет точки. Но от идването на Фелипе VI, който стана на 49 години през януари, възстановяването е бавно, но трайно.

Публикация, споделена от Casa Real de España (@casarealdeespana) на

В момента оценката е около шест пункта, макар че все още е далеч от рейтинга от 7.5, достигнат в началото на 90-те години на миналия век, когато монархията беше една от най-високо оценяваните институции в страната.

Причините за подобряването на имиджа предизвикват дебат. „Дали това е заслуга на този крал или просто на отсъствието на другия? Хуан Карлос I вече не беше представителен. Самото му оттегляне беше положително за монархията. Но не зная дали подобряването на имиджа отговаря на заслугите на Фелипе VI“, казва Хавиер дел Рей, професор по журналистика в университета Комплутенсе в Мадрид и експерт по политическа комуникация.

За краткото време, откакто Фелипе VI заема трона, публичната му личност пое по значително по-различен път от този на баща му. „Фелипе VI е много по-интровертна, по-сериозна и трудолюбива личност. В кралския двор той въведе по-голяма строгост и дискретност“, казва Антонио Торрес дел Морал, смятан за един от най-уважаваните конституционалисти в Испания.

„Той наложи поведение без прекомерни симпатии, нито лични отношения с други политически ръководители. Държи се много дискретно, като професионален крал“, допълва преподавателят по конституционно право в Националния университет за образование от разстояние.

Според експерта по испанската монархия подобряването на имиджа на краля се дължи отчасти на реакцията по отношение на скандалите, свързани с предшественика му. Така например по време на най-тежката икономическа криза от десетилетия насам обществото оцени „по-консервативното“ поведение на Фелипе.

За подобряването на имиджа на кралската институция помогна и фактът, че след абдикацията сестрите на Фелипе VI останаха извън кралския двор, който се ограничи до шестима души – кралица Летисия, двете им дъщери Леонор и София и родителите на монарха.

Публикация, споделена от Casa Real de España (@casarealdeespana) на

„Гражданите гледаха с благодарност на новия стил, защото разбираха, че този по-строг човек няма да допусне грешките, които допусна крал Хуан Карлос“, отбелязва Торрес дел Морал. Но същите черти от публичната личност на Фелипе VI могат да бъдат сметнати и за недостатъци, когато трябва да се свърже с обществото.

„Той е дистанциран, студен крал, който може да бъде много добър монарх в Норвегия, Великобритания, Швеция, но трудно в Испания. Имаме крал, който притежава единствено легитимност по произход, но останалото трябва да си го спечели“, отбелязва Хавиер дел Рей.

„Липсва му близост и хуманност. Всички смятаме, че той е човек с добро образование, който познава в дълбочина различни теми. Но това са политически категории. Говоря за човешки категории и тук смятам, че „кралят е гол“, ако мога да изпозвам тази стара литературна метафора“, допълва Дел Рей.

Не всички обаче са съгласни, че въведените промени от Фелипе VI са съществени, нито че испанската монархия си е възвърнала загубения терен в последните години. „Мисля, че промените са външни. Има едно поколение испанци, които искат референдум и той не се осъществи, когато можеше. Вероятно монархията щеше да спечели, но не се знае. Това е висящ въпрос“, казва Фернандо Рамос, професор по журналистика в университета във Виго.

Новата история на Испания също показва някои от фундаменталните различия между Хуан Карлос I и синът му. Хуан Карлос стана крал, след като беше определен за наследник на генерал Франсиско Франко, който управлява страната почти 40 години.

Ролята му по време на прехода, включително подкрепата му за демократичния ред по време на опита за държавен преврат на 23 февруари 1981 г., му донесе симпатиите и подкрепата на широки слоеве от испанското общество.

„В Испания няма монархисти или поне те са малко. Имаше хуанкарлисти, което означава подкрепа за личността“, казва Торрес дел Морал. „Имаме крал без митове. Хуан Карлос имаше мит: този за 23 февруари. 40 години ни го продаваха като защитник и спасител на демокрацията. Имам впечатлението, че Фелипе VI е крал без история и смятам, че той се нуждае от такава“, отбелязва Дел Рей.

Само за три години на испанския трон спрямо 38 за баща му остава да видим дали монархът ще постигне тази цел.