Как се създава нова държава?

1893
Как се създава нова държава?

© Pixabay.com

Два рефередума са следени отблизо от медиите в последно време – този в автономната област Кюрдистан в Ирак и в Каталония в Испания. Въпросът и в двата случая е дали трябва да се превърнат в независими държави, пише ВВС.

Но какво е необходимо за създаването на нова държава?

Четири характеристики

Не можете да сте истинска държава, ако нямате бира и авиолиния“, казва рокмузикантът Франк Запа. Но в действителност е необходимо нещо повече от това.

Експертите по международно право определят четири основни характеристики на държавата – население, територия, правителство и способност да създава отношения с други страни на суверенна основа.

Определението за население е много спорно. Някои смятат, че това означава постоянно население с усещане за собствена националност.

„Трябва да съществуват ефективни връзки, връзки на принадлежност, на идентичност и на усещане. Необходими са и споделени практически интереси“, казва Джеймс Ървинг, който преподава международно право в London School of Economics (LSE).

Друг основен фактор е страните да притежават определена територия - район в границите си, в който са суверенни. Мнозина посочват като ключов елемент способността да създават отношения с други страни.

Суверенните държави са свободни да създават отношения - например двустранни, при които две страни се съгласяват да имат дипломатически отношения и да работят заедно за разрешаването на общ проблем, или многостранни, като ЕС или като подписали международни договори.

В основата е разбирането, че една суверенна държава не зависи и не е подчинена на друга власт или държава. Но как потенциалните държави се превръщат в истински?

Признание

Отделните страни могат да се признават помежду си, но голямата награда е да бъдат признати като държава от ООН. Ползите са неизброими: защита от международното право, достъп до кредити от Световната банка и МВФ, контрол на границите и по-голям достъп до икономически мрежи и механизми.

Освен това суверенните държави се ползват от защитата на търговските закони, които улесняват създаването на търговски споразумения.

Но може ли да има държава, която не е призната от ООН?

„Както гласи поговорката: Ако нещо изглежда като патица и кряка като патица, вероятно е патица. Признаваме, че е нещо подобно на държава, но й липсва признание“, обяснява Ребека Ричардс, преподавателка по международни отношения в университета в Кийл, Англия.

Пример за това е Сомалиландия, която е британски протекторат в Източна Африка и през 1960 г., преди да се обедини със Сомалия, по онова време под контрола на Италия, четири дни беше независима държава.

След това остана част от Сомалия, докато правителството на страната рухна през 1991 г. Тогава Сомалиландия обяви едностранно независимостта си. „Има силно правителство. Проведе поредица от демократични избори, мирна и стабилна е. Икономическото развитие там е невероятно. Има почти всичко, което се очаква от една държава“, казва Ребека Ричардс.

Но Сомалиландия не е призната от никого, което затруднява съществуването й. „Има ограничен достъп до някои видове подкрепа за развитие и хуманитарна помощ и голяма част от тях, особено помощта от ООН, идва през Сомалия“, допълва Ричардс.

Също така е затруднен достъпът й до международните пазари без правна защита. Тъй като валутата на Сомалиландия не е призната извън границите й, тя няма международна стойност.

Правни препятствия

Една от важните характеристики на нацията е „самоопределението“. В речника на Испанската кралска академия то се определя като „решението на гражданите на една определена територия за бъдещия си политически статут“.

Правото на самоопределение е установено в Устава на ООН от 1945 г. Самоопределението първоначално е разглеждано като форма за получаване на независимост от хора, живели в колониални режими.

Много хора смятаха, че това е добра идея, но нямаше голям консенсус какво точно означава това“, обяснява Джеймс Ървинг. Ако населението на колониализирана територия искало собствена държава, принципът на самоопределение предвиждал, че можели да я получат.

Близо една трета от населението на света променило политическия си статус. ООН, която има 51 страни членки през 1945 г., сега има 193 страни.

Но имало и лоши новини. Мнозина юристи твърдят, че след като една колония получи независимостта си, вече не са възможни други разделения и промени на границите й, тъй като това противоречи на идеята за самоопределение.

Как могат да се съчетаят тези два принципа, че границите не могат да се променят, но в същото време хората трябва да имат право да определят собственото си бъдеще?“, пита се Джеймс Кер-Линдзи, старши изследовател по политика на Югоизточна Европа в LSE.

Автономия

Решението било да се установи, че за хората, които живеели в границите на страна, чиято независимост искат, самоопределението им дава право на автономия, но не им позволява да имат собствена страна.

Точно такъв е случаят с Косово. Когато Югославия се разпадна, тя беше заменена от шест републики, една от които Сърбия. Косово беше провинция в границите на Сърбия, но с различно етническо население, което се ползваше с голяма степен на автономия.

За да стане независимо, Косово трябваше да промени границите на Сърбия и това нарушаваше принципа на териториална цялост. „Първата реакция на международната общност беше да каже, че Косово има право на вътрешно самоопределение“, казва доктор Кер-Линдзи.

Да каже, че е провинция на Сърбия, но няма същото право на независимост, каквото имаха другите републики. Така, когато косоварите си дадоха сметка, че няма да постигнат независимостта си с мирни средства, организираха бунт“, допълва той.

Последва конфликт със сръбските власти, който завърши с военната намеса на НАТО през 1999 г. През 2008 г. Косово обяви едностранно независимостта си. Сърбия заяви, че тя е невалидна и постави въпроса пред Международния съд на ООН, който разрешава международни правни спорове.

Поставеният въпрос пред съда беше дали декларацията за независимост на Косово противоречи на общите международни закони. И съдът заяви, че в действителност международното право разрешава една територия да обяви независимостта си“, казва Кер-Линдзи.

Но основната част от проблема не беше свързана със закона. По-скоро се отнасяше до това дали държавата Косово може да бъде призната. „Косово беше признато от над половината от страните членки на ООН, но все още не е суверенна държава, защото ООН като организация не го признава като такава“, отбелязва Кер-Линдзи.

Това означава, че Косово се ползва от някои привилегии на държавите, като достъп до Световната банка, МВФ и Международния олимпийски комитет.

Влиятелни приятели

„Невъзможно е група хора да поискат собствена държава, ако други влиятелни държави не са готови да я подкрепят“, казва Милена Стерио, преподавателка в Държавния университет в Кливланд, САЩ, където преподава международно право.

Какво е необходимо, за да те подкрепят големите сили? Източен Тимор е била португалска колония до 1960 г., когато е нападната от Индонезия. Индонезийците били важен съюзник на САЩ по време на Студената война, така че тиморското движение за независимост получило малка международна подкрепа.

След Студената война, през 90-те години на миналия век, вниманието на международната общност се съсредоточава върху Източен Тимор и големите западни сили вече не се нуждаят от Индонезия като съюзник заради рухването на комунизма.

Големите западни сили, засрамени от нарушенията на човешките права в Източен Тимор, се оттеглят и казват, че населението на страната може да упражни това закъсняло право на самоопределение“, казва Стерио.

Ще се превърне ли Барселона в следващия финансов хъб на ЕвропаКрайбрежен град и международна имотна дестинация, градът може да измести Лондон след Brexit

През 1999 г. тиморците гласуват за независимост и я получават през 2002 г. Но процесът е белязан от насилие и се нуждае от политическата подкрепа на ООН, която да признае Източен Тимор за суверенна държава, и от намесата на международни мироопазващи сили.

Ситуацията в Испания е много различна. Въз основа на настоящите принципи ва международното право каталонците имат право на самоопределение, но много юристи казват, че могат да получат само автономия, а не независимост заради правото на Испания да поддържа териториалната си цялост.

Какво ще се случи, ако гласуват с „да“ на референдума?

Смятам, че ще се стигне до договорено решение, при което Каталония ще продължи да е част от Испания с може би малко по-висока степен на самоопределение“, казва Стерио.

„Интересното е, че Испания е една от западните демокрации, която не призна Косово като независима държава, тъй като страната се страхуваше от създаването на подобен прецедент, когато Каталония заплаши териториалната й цялост“, допълва Стерио.

Макар че положението на кюрдите е много различно, накрая те ще се изправят пред същия проблем, ако „да“ надделее на референдума – липсата на подкрепа от голяма сила.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg