Как се заражда сицилианската мафия и каква е връзката с лимоните?

7040
Как се заражда сицилианската мафия и каква е връзката с лимоните?

© Pixabay.com

Хората днес дори не могат да си представят колко тежък е бил животът на моряците в миналото. Корабите отплавали, препълнени с хора, много от които заминавали по принуда, въпреки че перспективата за пътуване ги ужасявала.

Смъртта била нещо повече от смътна възможност. Освен рисковете, които поемали, ако причината за пътуването била война, или вероятността да бъдат нападнати от пирати, ако превозвали ценни неща, животът на борда на кораба бил опасен.

Чумата на моретата

През 1499 г. португалският мореплавател Вашко да Гама загубил 116 членове на екипажа си от общо 170. През 1520 г. 208 от 230-те моряци, които отплавали с мареплавателя Фернандо Магелан, загинали.

Всички били жертви на „чумата на моретата“. Тя била опустошителна. Според британските регистри по време на Седемгодишната война (между 1756 и 1763 г.) служели 184 899 моряци.

1512 загинали в битки, а 133 708 починали вследствие на заболяване, голяма част от които в резултат на чумата.

Всичко започвало с необичайна отпуснатост, внезапна умора и болка в мускулите, особено на краката и корема. След това се поддували венците, започвали да кървят и зъбите се разклащали. Болката в мускулите и ставите нараствала.

След това венците започвали да миришат на развалено месо и кървели обилно. На кожата, най-вече на краката, се появявали язви, които гангренясвали. В този момент болката в цялото тяло ставала непоносима. Краят настъпвал с висока температура, черни петна по кожата, треперене, припадъци и смърт.

Позната, победена и забравена

Чумата била позната поне от времето на древните египтяни, които регистрирали симптомите й през 1550 г. пр. Хр. Любопитното е, че лечение за нея било открито в хода на историята, но липсата на комуникация и разбиране какъв е агентът, който се борел с ужасяващата болест, довел до загуба на тези знания и трябвало да се стигне до повторно откриване на лечението.

Става дума за скорбута и лечението било витамин С, въпреки че докато науката разбрала концепцията за витамините, то не се изразявало по този начин. Редица изследователи, мореплаватели и лекари забелязали, че пресните плодове и зеленчуци лекували скорбут, но те били трудни за транспортиране и се разваляли по време на пътя. В намерението си да ги запазят, моряците често ги сварявали до степен, в  която витамините изчезвали.

Шотландският лекар на Кралския флот Джеймс Линд установил че скорбутът може да бъде излекуван с цитрусови плодове, след като осъществил първото контролирано клинично изследване и публикувал резултатите през 1753 г.

Въпреки че минали десетилетия преди британският флот да снабдява редовно моряците си с лимонов сок, когато това станало, тя предоставила основната част от договора на Сицилия, която доставяла цитрусови плодове и на Франция и САЩ.

Златна долина

Цитрусовите плодове пристигнали в Сицилия през 11 век, когато арабските завоеватели ги пренесли на острова. През 14 век хората започнали да наричат залива на Палермо „златната долина“ заради дърветата, окъпани от слънцето.

Дълго време лимоните били луксозна стока, която аристократите отглеждали и използвали или продавали като украса, или дестилирали корите им, за да създадат парфюми. Когато Кралският флот разбрал, че трябва да дава лимони на моряците си, плодовете се превърнали от лукс в необходимост.

Според историка Кристофър Барън, „между 1795 и 1814 г. адмиралтейството осигурило 1.6 млн. галона лимонов сок. Сладките лимони били внасяни специално от средиземноморската област, което превърнало Сицилия в голяма фабрика за лимонов сок“.

САЩ също открили значението на цитрусовия плод, тъй като по време на Гражданската война, макар че войниците се придвижвали по суша, също страдали от скорбут.

Износът на цитрусови плодове от Сицилия нараснал от 400 000 касетки през 1834 г. до 750 000 през 1850 г. Към 1880 г. 2.5 милиона касетки пристигали в Ню Йорк всяка година, голяма част от които идвали от Палермо.

Хранителна среда

Въпреки че икономиката на Сицилия по онова време не била развита, през 19 век островът бил един от основните производители на пшеница, зехтин, вино и цитрусови плодове. Не всички плантации били еднакви – тези с лимоните били специални.

За разлика от втория най-рентабилен продукт - маслините, които изисквали минимална инвестиция, ежегодните разходи за отглеждане на лимонени дървета били високи. Но приходите от продажбата на лимони били 35 пъти по-високи от тези от продажбата на зехтин, който бил добиван от маслините.

„Към 1860 г. отглеждането на лимони било най-доходоносният земеделски бизнес в цяла Европа. Всички искали да го правят, но това изисквало огромна инвестиция“, разказва пред ВВС Хелена Атлий, автор на книгата „Страната, където цъфти лимоненото дърво“.

Лимонените дървета се нуждаели от 7-8 години, за да дадат достатъчно плод за продаване. Освен това се изисквали добре наторена почва, постоянно снабдяване с вода и предпазване от вятъра и крайните температури, а всичко това означавало големи разходи за инфраструктура.

„Хората, които започвали от нулата, трябвало да инвестират много пари и да чакат. Когато най-накрая дърветата давали плод, знаели, че е много лесно да бъдат ограбени“. Макар че производителите на лимони можели много да спечелят, те също така можели и много да загубят.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg