Търговията с вредни емисии е крайъгълен камък в усилията на ЕС за намаляване на парниковите газове. През януари 2008 г. Европейската комисия предложи някои подобрения в системата. Докладчикът на Европейския парламент по темата Avril Doyle (ЕНП-ЕД, Ирландия) настоява приходите от търговията да се насочат към мерки за защита на климата, а промишлените предприятия да получат повече информация как системата ще функционира след 2012 г., посочват от представителството на Европейския парламент у нас.

Какво представлява търговията с емисии?

Схемата за търговия с емисии на парникови газове бе създадена през 2005 г. Тя цели използването на пазарни стимули за тяхното ограничаване и представлява един от основните механизми на Европейския съюз за изпълнение на задълженията в съответствие с Протокола от Киото.

Държавите членки и Европейската комисия приеха план, който регламентира лимит за количеството СО2, което всяка държава и отделните промишлени предприятия могат да изхвърлят във въздуха. Ако компаниите изхвърлят повече СО2, те трябва да купуват разрешение за това, ако замърсяват по-малко, могат да продават неизползваните си квоти. В момента квота за един 1 тон СО2 се търгува за 28 евро.

Системата за търговия с вредни емисии има три фази. Първата бе между 2005 и 2007 г., втората ще продължи до 2012 г. Третата би трябвало да е между 2013 и 2020 г.

Предложенията на ЕК

Европейската комисия предложи през януари нови елементи в търговията с емисии за нейната трета фаза. Предвижда се нови сектори да бъдат включени в системата, като например производството на алуминий и химикали.

Идеята на комисията е търговията да се разпростре и върху някои нови вредни газове, като например азотен оксид и перфлуорвъглероди (PFC). В предложението се съдържа още идеята вместо национални планове да се въведе единен европейски лимит на квотите за парникови газове. Предлага се също линейно намаление на количеството на квотите.

Докладът на евродепутата Avril Doyle

Докладчикът на парламента по темата Avril Doyle определя предложенията на комисията като балансирани и смята, че те значително ще подобрят системата за търговия с емисии. Тя все пак предлага някои подобрения:

- 50 на сто (а не 20 на сто, както е в предложението на ЕК) от приходите от търговията трябва да отиват за екологични мерки и защита на климата

- строги правила за раздаване на кредити за инвестиции в зелена енергия по механизмите за чисто развитие и за съвместно изпълнение - те дават възможност в рамките на Киото компании и държави да получават кредити за емисии в случай, че инвестират в екологични технологии в други страни.

- специални кредити за операторите, въвели първите 12 инсталации за улавяне и съхранение на СО2.

- Европейската комисия да публикува най-късно до 30 септември 2009 г. абсолютното количество квоти за 2013 г. и търгуването да започне година и половина преди 2013 г.

- риск от изместване на въглеродни емисии при енергоемките отрасли, според докладчика, те не бива да се споменават в Директивата, за да не се повлияе на постигането на международно споразумение за защита на климата.

Рискът е по-замърсяващите индустрии да бъдат преместени извън ЕС или компаниите от съюза да загубят пазарен дял в полза на конкурентни извън ЕС. И в двата случая ефектът би бил отрицателен и за икономиката, и за климата.

Комисията по екология ще гледа доклада през октомври, гласуването му в пленарна зала е запланувано за декември.