Европа е силна в много отношения. Разширяванията и постоянният икономически растеж утвърждават нейната роля в глобален мащаб. В Европейския съюз почти не се говори за демократичен дефицит, но затова пък един друг дефицит излиза на преден план - демографският. До какви последствия ще доведе той в бъдещите години? Европейският парламент смята този въпрос за изключително важен, подчертават от представителството на институцията у нас.

Преди 100 години Европа представляваше 15% от световното население. До 2050 г. обаче този процент ще бъде три пъти по-малък. Демографският залез на Европа е в контраст с ускорения прираст на населението в развиващите се страни, който генерира 95% от глобалния демографски ръст.

Жените в Европейския съюз раждат средно по 1.52 деца, което не е достатъчно за естествената подмяна на населението - за такава са нужни поне 2.1 деца. Процентът на възрастните хора в Европа се увеличава непрестанно. По данни от 2004 г., средната възраст в Европа е 39 години. До 2050 г. тя рискува да достигне до 49 години, когато поне един на всеки десет европейски граждани вероятно ще бъде на над 80-годишна възраст.

В резултат на значителния икономически, социален и медицински напредък се очаква средната продължителност на живота да се увеличи с шест години за периода 2004-2050 г. Застаряването на европейското население ще доведе до по-високи разходи за здравеопазване, ще се отрази на финансирането на социалното осигуряване и ще разклати баланса на пенсионните схеми.

Възможните решения на демографските предизвикателства, пред които е изправена Европа, са приемането на повече имигранти; внедряването на политики, целящи насърчаване на раждаемостта; реализирането на по-голяма производителност на труда, а евентуално и въвеждането на по-късно пенсиониране. Дали обаче европейците ще са съгласни с последното?

Европейските депутати вече приеха няколко доклада, разглеждащи въпроси, свързани със застаряването на европейското население и необходимостта от съпътстващи това явление мерки - обучение през целия живот, миграция, трудово законодателство и други.

В исторически план, основните фактори, които регулират равнището на населението, са били недостигът на храна и детската смъртност. С изчезването им в Европа се поставя въпросът защо се раждат по-малко деца?

По-малко на брой бракове, промяна на семейните модели, растящо благосъстояние и контрацепция - всичко това оказва влияние. Тези проблеми бяха предмет на два доклада на Европейския парламент през настоящата година.

При събирането на най-новите статистически данни през 2005 г. (когато броят на държавите членки на ЕС беше 25) най-високите темпове на раждаемост бяха отбелязани във Франция и Ирландия - съответно 1.90 и 1.80. Най-ниски бяха в Чешката република и Словения - по 1.2 във всяка.

Според оценки на демографи, ако раждаемостта спадне до 1.3 деца на двойка, след 100 години населението би намаляло до по-малко от една четвърт от настоящата си численост. Влияние върху темповете на раждаемост оказват появата на нови семейни модели и на нов начин на живот, както и все по-големият брой жени, които раждат на по-късен етап или изобщо не раждат заради опасения от възможните последици за кариерата им.

През 2004 г. проучване, финансирано от ЕС и извършено от фондация Robert Bosch, установи, че разходите, свързани с раждането на друго дете и страховете за обществото, в което децата ще отраснат, са основните причини за отказ от раждане на дете. Проучването установи също, че като цяло жените биха искали да имат повече деца от тези, които имат в действителност.

През декември парламентарната комисия по заетост ще обсъжда доклад по собствена инициатива - "Демографското бъдеще на Европа". Докладът призовава за подходяща публична политика, която осигурява необходимата рамка на стабилност за вземане на решения за майчинство; публично финансиране на разходи за малки деца и детски заведения и социално осигуряване за растящия брой самотни майки , които са особено застрашени от социално изключване, изолация и бедност, както и установяване на правото на родителски отпуск и за двамата родители и насърчаване на родителски отпуск за бащите.

Необходимо е също хората да бъдат улеснени в търсенето на баланс между учение и семеен живот. Делът на студентите, които са и родители, е много малък (Ирландия – 11.3%, Австрия – 10.8%, Латвия – 10.7%) Изключението е Швеция с 41%, която прилага набор от социално-икономически мерки за подпомагане на студенти, които са родители.

През последните години европейските страни се превръщат във все по-желани имиграционни дестинации. Все повече европейски политици и представители на академичния свят стигат до извода, че доброто управление на имиграцията е лек срещу демографския проблем, от който страда нашия континент.

През 2004 и 2005 г. миграционният поток към Европейския съюз достигна рекордните 2 млн. души годишно, като 2/3 от тях са влезли в Италия и Испания. Близо 3.7% от населението на Европейския съюз не са граждани на неговите 27 страни членки.

Според предвижданията на Евростат, ако имиграцията запази високите си нива от 2004 и 2005 г., населението в трудоспособна възраст в Европейския съюз ще продължи да нараства до към 2030 г. В противен случай, демографският залез на работещото население ще започне до края на десетилетието.

Наличието на достатъчно население в трудоспособна възраст е жизнено важно не само за икономиката, но и за осигуряването на данъчни приходи. Тези пари са необходими за финансирането на пенсионните и здравните нужди на нарастващия брой възрастни хора.

Само че доколко имигрантите биват интегрирани и приети е деликатен въпрос. Проучване на Евробарометър показва, че недостатъчната интеграция на имигрантите води до негативно възприемане на миграцията по принцип. Едва четирима от всеки десет европейци смятат, че имигрантите спомагат за развитието на тяхната страна. Предложената европейска "синя карта", вдъхновена от американската "зелена карта" би била средство за управление на миграционните потоци. Тя ще улесни свободното движение на висококвалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз. Членовете на Европейския парламент подкрепят тази инициатива.

Ирландия и Испания често се сочат като страни, чиито икономики успяват да извлекат полза от добре управляваната миграция. Без помощта на чуждестранната работна ръка нито една от тези страни нямаше да постигне високия икономически растеж, наблюдаван между 1999 и 2005 г.

Проблемът с незаконната имиграция в Европейския съюз продължава да хвърля сянка върху опитите за управление на миграционния приток. Сега Европейският съюз се стреми да постигне последователна политика в областта на имиграцията. Европейският парламент участва във всички етапи на този процес.