По пет вечери в седмицата из цял Тайпе началните акорди на „За Елиза“ на Бетовен дават сигнала на една модерна традиция.

След като са чули идващата музика от боклукчийските камиони, които обикалят оживените улици, гражданите бързат към тротоарите, носейки торбички с предварително сортирани отпадъци — синя торбичка за боклука и бяла за неща, които могат да се рециклират.

На камионите има работници, които разделят нещата за рециклиране в различни отделения (пластмаса, хартия, стъкло, метал и т.н.). Суровата храна отива в контейнера за компостиране; готвената храна ще се използва за храна в свинефермите.

Този танц с впечатляваща хореография се е превърнал във втора природа за града с население от 2.7 милиона души. Преди 30 години обаче това е немислимо.

През 80-те и 90-те години Тайван имаше един от най-сериозните проблеми с градските отпадъци в света. Сметищата на страната преливаха, а купища отпадъци задръстваха уличните ъгли, което й донесе прозвището “Островът на боклука.”

След като това им омръзна, хората из цялата страна настояха за предприемането на действия. Те горяха отпадъци по улиците и протестираха на сметищата. В следващите две десетилетия правителството реформира инфраструктурата за управление на отпадъци на острова, инвестирайки в боклукчийски камиони и заводи за рециклиране, преминавайки от сметища към изгаряне на отпадъците.

Нови закони задължаваха компаниите и потребителите да споделят физическото и финансовото бреме от рециклирането и събирането на отпадъците чрез установяването на носене на лична отговорност и стимули за това хората да правят по-малко боклуци.

Днес нивото на рециклиране на отпадъците, което в Тайван е 55%, е едно от най-високите в света, след като преди три десетилетия е близо нула. За сравнение, нивото на рециклиране на отпадъците в САЩ е 34.7%, а в ЕС - 46%.

Средностатистическият тайванец прави 850 грама боклуци на ден, в сравнение с 1.2 кг преди 15 години. В САЩ средното количество е над 2 кг. Тази година Тайван пое ангажимент за забраната на всички пластмасови продукти за еднократна употреба до 2030 г.

Докато активисти и политици спешно търсят решения за контрол над глобалната вълна от отпадъци, революцията с рециклирането в Тайван е пример за важната роля на организираното гражданско общество в принуждаването на правителството да направи свой приоритет отговорното управление на отпадъците.

Нещо повече, това е урок за това как богатството и урбанизацията могат да допринасят за трупането на отпадъци, но и как да ги намаляват.

В десетилетията преди 80-те години, докато Тайан беше управлявана под военно положение от Китайската национална партия, страната премина през период на бърз икономически растеж и урбанизация, наречен “Тайванското чудо.”

В периода 1951 – 1984 г. БВП на страната нараства средно с 6.1% на година, в сравнение с 3.6% за САЩ за приблизително същия период. Със забогатяването на гражданите потреблението се увеличи, а с него се нараснаха и отпадъците.

Традиционната система на събиране на отпадъците се огъваше под натиска на боклука, идващ от разрастващите се тайвански градове. “Сметищата преливаха. Можеше да се види, че отпадъците не се рециклираха и не се отделяха,” казва пред Huffpost Йен-Нинг, анализатор в Greenpeace Taiwan.

Хората започват да палят боклуци по улиците като форма на протест. Неправителствени организации и отделни лица поведоха война за реформи в системата за управление на отпадъци на страната.

През 1987 г., когато военното положение беше отменено и правителството вдигна ограниченията над неправителствените организации, група домакини от цял Тайван сформира Homemakers United Foundation. Те бързо се превръщат във влиятелна сила в битката за изчистване на Тайван.

“Те посещаваха сметища в различни градове и проверяваха реките за нелегално изхвърляне на отпадъци. Изготвиха проучване на всичко, което се случва, занесоха резултатите на местния орган за защита на околната среда и поискаха промяна,” казва Йен. “Беше наистина впечатляващо.”

От организацията също така посещават класни стаи и говорят с членове на общностите, запознавайки ги с предимствата на рециклирането и насърчавайки ограничаването на отпадъците.

Камикацу - градът, който не произвежда никакъв боклукМалкият град с малко над 1700 души става толкова добър в рециклирането, че само 20% от генериратите боклуци отиват в депото, което се надяват да бъде премахнато до 2020 г.

“Направихме сапун от рециклирано олио за пържене, както и органична отрова за хлебарки от лук,” казва Франси Шу, бивш лидер на групата, по време на събирането за 20-ата й годишнина през 2007 г. “Искахме да информираме обществото, че е лесно за рециклираш и да съхраняваш.”

Участието на организацията изиграва основна роля за образователните кампании, които правителството впоследствие представя, за да информира хората относно ползите от рециклирането. В училищата сега се преподава кои типове пластмаси в какви нови продукти могат да бъдат рециклирани.

Използващите метрото в Тайван могат да използват пластмасовите бутилки, за да зареждат картите си за обществения транспорт. Тези усилия насаждат у гражданите усещане за лична отговорност, обяснява Грейсън Шор, консултант по кръгова икономика в Американския институт в Тайван.

“Мисля, че е от съществена важност, че местните неправителствени организации изиграха основна роля в процеса,” казва Йен за ефектите от работата на организацията Homemakers, които могат да бъдат видени и днес.

Homemakers United и други активистки групи също изиграха ролята на катализатор за политически реформи, които трансформираха начина на управление на отпадъците в Тайван.

Първата от тези реформи дойде през 1988 г., когато правителството въведе изискването определени производители да плащат за изхвърлянето на продукти, след като потребителите са ги използвали. Производителите на пластмасови бутилки, електроника и автомобили започнаха да създават общи проекти за рециклиране, за да организиран премахването и рециклирането на отпадъците.

Сметищата обаче се пълнеха все повече, а публичното недоволството продължаваше да расте.

Недоволството достига връхната си точка през 1990 г., когато жителите на квартал в пристанищния град Гаосюн организират протест срещу това, че градските власти изсипват незаконно отпадъци в местно сметище. Демострантите блокират обекта в продължение на 37 дни.

Градската управа потушава недоволството, като обещава да замени сметищата с инсинератори, които ще генерират електроенергия - тактика, която след това е приета на национално ниво. Страната отваря първия си завод за изгаряне на отпадъци през 1991 г. в Нейху, Тайпе.

Въпреки че еколози и други активисти се противопоставят на инсинераторите, правителството открива още 30 такива съоръжения на острова. Днес над 99% от отпадъците на Тайван, които не могат да се рециклират, се изгарят. Инсинераторите обаче спазват строги екологични стандарти за емисиите.

Изграждането на инсинератори е важен ход към отказа от сметищата, но регулаторната цел остава финансирането на рециклирането и намаляването на отпадъците. През 1997 г. правителството създава Програмата за рециклиране 4-в-1 с цел координиране на усилията за рециклиране сред гражданите, общините и компаниите за рециклиране - три от четирите стълба в името на програмата.

Четвъртият и централен стълб е нов Фонд за рециклиране, създаден, за да субсидира компаниите за рециклиране и събирането на отпадъци за рециклиране на местно ниво. Програмата изисква производителите и вносителите да плащат такси, които впоследствие са използвани за финансиране на фонда.

Настоящият годишен доход на фонда е 5 млрд. нови тайвански долара (160 млн. долара), които се инвестират обратно в системи за събиране и изхвърляне на отпадъци, технологии, управление и поддръжка. Програмата се оказва много успешна.

Правителството стовари част от тежестта и върху потребителите, насърчавайки гражданите да ограничат боклуците и замърсяването, като им предложи финансови стимули. През 2001 г. властите приеха закон, известен като „Плащай, като хвърляш“, според който гражданите плащат такса за събираните отпадъци съгласно това колко изхвърлят.

Данъкът е част от цената на официалните сини и бели чували, които всяко домакинство трябва да използва. Те струват 2 или 3 нови тайвански долара (по-малко от 10 цента), а семейство от четирима може да напълни такъв за ден. През същата година започва и насърчаването на разделното събиране на хранителни отпадъци.

Количеството на хранителните отпадъци в Тайпе пада от 1.13 кг на човек на ден през 1999 г. до 0.4 кг през 2018 г. Количеството на отпадъците на домакинствата е намаляло с 66% за същия период.

Успехите на Тайван по отношение на трансформацията на управлението на отпадъци задава впечатляващ стандарт за света, който е заплашен от това да се удави в собствените си отпадъци. Според доклад на Световната банка, градовете по света генерират над 2 млрд. тона твърди отпадъци ежегодно, като поне 33% от тях не се управляват по природосъобразен начин.

Според същия доклад бързата урбанизация, ръстът на населението и икономическото развитие ще доведат до 70% ръст на отпадъците в следващите 30 години — или по 3.4 млрд. тона годишно, като по-голяма част от ръста ще дойде от Подсахарска Африка и Южна Азия.

Макар и малка, островната държава с население от 24 милиона души (по-малко от населението на щата Тексас) е доказателство, че координираните мерки, които задължават както индустрията, така и потребителите да поемат отговорност за боклуците, които създават и изхвърлят, могат да намалят отпадъците и да направят така, че рециклирането да се изплаща само.