Как възниква обичаят на наздравиците?

8649
Как възниква обичаят на наздравиците?

© Pixabay

Никой не може да каже с точност кога алкохолът е навлязъл за първи път в менюто на хората.

Има вероятност това да е било случайно праисторическо откритие, свързано с въздействието на ферментирали плодове.

Но, така или иначе, по всичко личи, че човечеството го е приело радушно и безпроблемно.

При разкопките на неолитното селище Скара Брей на Оркнейските острови са открити глинени съдове, а анализът на утайката по дъното им показва, че са се използвали за съхранение на алкохолна напитка, приготвена от ечемик и овес, ароматизирана с билки и "подправена" с халюциногенни растения, като беладона и бучиниш.

Древните египтяни са произвеждали бира и вино. Запазените счетоводни записи от тяхната епоха показват, че строителите на пирамидите в Гиза са имали дажба от над един галон (3.8 литра) бира на ден. В гробницата на Тутанкамон са открити 26 съда за бяло и червено вино от 15 различни лозари.


Древните китайци пък правели вино от ориз и грозде, маите са приготвяли т. нар. пулке от ферментирала царевица, келтите са пиели медовина, а монголите - кумис от ферментирало кобилешко мляко.

Виното за древните гърци е било стълб на цивилизацията до степен, в която на трезвениците се е гледало с подозрение. Елините вярвали, че пиенето на вода прави хората мрачни, мръсни и прекалено сериозни. За разлика от тях, пиещите вино били дружелюбни, креативни и страстни любители на интелектуалните развлечения.

Пиянските купони, под една или друга форма, съществуват от хиляди години. Още от самото си начало те често излизат извън контрол. Виното на т. нар. гръцките симпозиуми се сервира в кратер — голяма централна урна, еквивалент на модерната купа за пунш, от която гостите пълнят чашите си.

Гръцкият поет и държавник Евбул пише през 4 век преди Новата ера, че след три кратера вино мъдрите гости се прибират у дома. "Следващите кратери не водят до нищо друго, освен неприятности. Петият води до викове, шестият - до скачане, а седмият - до черни очи. На осмия обикновено идва полиция, деветият предизвиква повръщане, а десетият - лудост и хвърляне на мебелите”, според древногръцкия мъдрец.

Прекомерната консумация на алкохол често е била умишлена, а не инцидентна. Англосаксонците в Средновековието използват чаши за пиене с кръгло дъно, предназначени да се изпразват докрай, тъй като не могат да се оставят. Гостите пресушават чашите си и след това ги обръщат с главата надолу на масата.

В света има 26 монархии. По какво се различават техните правила и ценности?Не е тайна, че животът на кралските особи не е толкова сладък, колкото го представят приказките

През 18 век принцът регент (а по-късно крал) Джордж IV въвел практиката да отчупва основите на чашите за вино на своите партита, за да е сигурен, че гостите му винаги пият до дъно.

Обичаят на наздравиците, или т. нар. тостове, някога е бил просто упражнение по състезателно пиене. Историците предполагат, че тостът най-вероятно произлиза от гръцкото възлияние - практика да се излива част от напитката в чест на боговете. 

В някои случаи вдигането на тост е било и задължение - през първи век след Новата ера римският сенат постановява здравето на император Август да се споменава при всяко хранене. Римският поет Марциал пък описва парти, на което всеки гост е бил принуден да изпие толкова чаши вино, колкото букви има в името на любовницата му.

Според Джефри от Монмут в неговата „История на кралете на Великобритания“ от 12 век, първата записана наздравица в Англия е вдигната през 450 г. на празник в чест на британския крал Вортигерн от неговия саксонски съюзник Хенгист. Дъщерята на Хенгист - Ренвайн, предложила чаша вино на краля, казвайки „Добро здраве!“ – след което и двамата пили от чашите, а Вортигерн дори й предложил брак.

Самият термин тост идва от буквалния превод на думата и означава парче подправен или препечен хляб, който се пуска като символ в чаша или купа с вино. Шекспир споменава това във „Веселите съпруги на Уиндзор", когато Фалстаф призовава за литър вино с подправки, след което добавя „Сложете тост в него“. До 18 век терминът тост се прехвърля от хляба към лицето, почитано в наздравицата.

През вековете се оформя и сложен йерархичен етикет за това кой на кого и по какъв повод може да вдигне тост. От друга страна, на тези "правила" може да се гледа и като на извинение за прекомерно пиене. По време на събиранията на средновековните крале за всеки гост и дори за хората, които не присъстват, но са включени в списъците с поканени приятели, са се вдигали пълни чаши с вино.

Истинската история на пица МаргаритаИ кои са точните й съставки

Британският флот пък разполага с цял списък от наздравици, които да се вдигат всеки ден по ред: първата винаги е за краля, следвана от „нашите кораби в морето“, „нашите хора“, „охотен враг и морска шир“ и за „любими и съпруги." 

Практиката на тостовете има и своите противници. Първото въздържателно общество - Орденът на въздържателите, създаден в Германия през 1517 г., е посветено на премахването на наздравиците.

Френският крал Луи XIV забранява наздравиците в двора си, а пуританският щат Масачузетс през 1634 г. забранява „отвратителния обичай" да се пие за здравето на другия. Най-яростният противник на наздравиците е пуританският адвокат и полемист Уилям Прин, който през 1628 г. издава цяла книга, посветена на темата, озаглавена „Болестта на здравето“.

В нея той се възмущава, че „пиенето за здраве има езически произход и идва "от самия Дявол".

Други, вместо да премахнат напълно тостовете, предпочитат да "излъскат" опетнения им имидж и да ги представят в малко по-цивилизована светлина. Една от най-ранните книги за тостовете, публикувана от Дж. Роуч през 1791 г., е озаглавена „Кралският майстор на тостовете" и съдържа хиляди поздравления и благопожелания, които могат да се произнесат на масата.

За щастие, в съвременното общество вече не се налага да се поглъща цяла винена чаша за всеки предложен тост. Една глътка се смята за достатъчна и обикновено се прави от уважение към човека или събитието, за което се вдига наздравица. Дворцовият етикет от средата на 19 век препоръчва тостовете да се правят „тихо и ненатрапчиво“.

Американците имат специална връзка с наздравиците. През 1778 г. Джон Стафорд Смит издава музикална композиция в лондонско списание, озаглавена „До Анакреон на небето“, в чест на гръцкия поет Анакреон, известен със стиховете си във възхвала на любовта и виното.

Песента се приема добре от Анакреонското общество - джентълменски клуб, посветен на „остроумието, хармонията и бога на виното“. Всяка среща на клуба започва с изпълнение на песента като музикален тост. След това мелодията става толкова популярна, че навлиза във фолклора и се използва за аранжимент на много популярни песни.

Една от тях е и „Звездното знаме", която всички хора по света познават като химна на Съединените американски щати.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg