С ескалацията на търговския конфликт между САЩ и Китай, западните компании се изправят пред все по-тежки проблеми на пазара в Поднебесната империя, които не са само от политическо естество.

Местните конкуренти завземат все по-силни позиции, а самите китайци започват да избягват американските стоки, които доскоро бяха символ на лукс и престиж, пише The Wall Street Journal.

Патриотичните подбуди не са единствените, които карат китайските потребители да предпочитат местното производство. В много от случаите качеството е същото и дори по-високо от това на западните продукти, а цената е много по-ниска.

Точно такъв е примерът с производителя на спортни обувки и облекла Li-Ning, който успешно се конкурира с марки, като Nike и Adidas на китайския пазар.

Скандалът, който се разрази в NBA през последната седмица, ясно показа колко бързо може да се влоши отношението на китайците към западните “емблеми”. Само часове, след като мениджърът на Хюстън Рокетс публикува в Twitter пост в подкрепа на протестиращите в Хонконг, десетки магазини в Китай премахнаха артикулите на баскетболния отбор от своите щандове, а китайските спонсори се оттеглиха от ангажиментите си в NBA.

Отменени бяха и всички излъчвания на мачове от баскетболната асоциация в китайските медии. А при търсене на шапки, потници и топки на Хюстън Рокетс китайските платформи за онлайн търговия връщаха съобщение за грешка и насърчаваха потребителите да си изберат нещо друго, например ракета-играчка.

Някои чуждестранни компании, като японската Asics, бяха принудени да поднасят официални извинения на китайските потребители заради това, че са засегнали чувствителни за тях теми.

Миналата седмица американският технологичен гигант Apple премахна от своя онлайн магазин приложение, което помагаше на протестиращите в Хонконг да следят къде има активно полицейско присъствие. Това стана само ден, след като в печатния орган на Китайската комунистическа партия People’s Daily приложението беше наречено “токсичен софтуер”.

Всички тези промени могат да се приемат като сигнал за края на една епоха. За много от големите западни корпорации, в това число и американските, включването на Китай в плановете за експанзия беше задължително.

Проучване на консултантската компания McKinsey & Co. обаче показва, че пазарният дял на чуждестранните фирми в повечето категории в момента е на най-ниските си нива от финансовата криза насам.

Тази тенденция е най-ясно забележима при автомобилите, видеоигрите, смартфоните, битовата електроника и храната за домашни любимци. Китайските компании днес държат над две трети от пазара на тези стоки.

През 2011 г. 70% от смартфоните, продадени на китайския пазар, бяха произведени от три чуждестранни компании – Nokia, Samsung и Apple. Осем години по-късно “първата тройка” е съставена само от китайски производители – Huawei, Oppo и Vivo, които държат 71% от продажбите.

Как NBA разгневи КитайNBA може да загуби важен пазар заради мнение в Twitter

Но въпреки намаляващия пазарен дял, китайският пазар все още си остава важен за много от западните компании, просто защото продължава да расте. Но оборотите в търговията на дребно вече не нарастват с темповете отпреди няколко години.

Много от китайските потребители вече изплащат ипотеки и други задължения, които свиват значително семейния им бюджет. Продажбите на дребно в Китай растат с по 7-8% годишно, в сравнение с отчитаните 15% и повече допреди няколко години.

За всеки долар от брутния вътрешен продукт, който Китай е генерирал през 2018 г., китайските домакинства дължат по 54 цента на различни кредитни институции. До 2024 г. това съотношение ще достигне 68 цента за долар, според прогнозите на Международния валутен фонд. За сравнение, в САЩ то е на ниво от 60 цента за долар.

Някои западни компании, като Carrefour, Amazon и Uber Technologies, прецениха навреме, че китайският пазар е твърде сложен и изисква твърде много разходи, за да си струва присъствието им. Те предпочетоха да се оттеглят или да продадат китайските си поделения на местните компании, които контролират съответния пазарен сегмент.

Други, като Ford Motor и Apple, запазват ангажиментите си към пазара в Китай, но им е все по-трудно да посрещат неговите изисквания.

В същото време желанието на китайските потребители да купуват стоки от чужбина е от огромно значение за “здравето” на световната икономика. В момента Китай допринася за около една трета от ръста на глобалния брутен вътрешен продукт.

По данни на Credit Suisse богатството на китайските домакинства е второто по големина в света. А до 2021 г. се очаква Поднебесната империя да изпревари и САЩ по размер на потребителските разходи, които дотогава ще достигнат близо 6 трилиона долара.

Ако китайците купуват повече местни стоки или не харчат толкова за внос, колкото се очаква, западните корпорации също ще бъдат принудени да разчитат все повече на своите домашни пазари, за да компенсират отлива на китайски клиенти. Но с изключение на Съединените щати, никъде другаде не се наблюдава ръст, който поне да се доближава до китайския.

Според експертите на McKinsey & Co. със затварянето на китайския пазар ще бъдат “изтрити” между 22 и 37 трилиона долара, или между 15 и 26% от световния брутен вътрешен продукт.

Но въпреки всички затруднения, някои западни компании все още успяват да постигат финансови успехи в Китай. Наскоро американският производител на спортни облекла Nike обяви 22% ръст на продажбите си в Китай до близо 1.7 милиарда долара. В последните пет години компанията отчита двуцифрени ръстове във всяко тримесечие.

А някои американски марки вече са собственост на китайски компании и са променили облика си дотолкова, че са почти неразпознаваеми за потребителите на запад.

KFC и Pizza Hut, например, продадоха китайския си бизнес на местните вериги, които включиха в менюто неща, като традиционната китайска овесена каша и пица, покрита с дуриан, известен като най-миризливия плод в света.

Защо китайците обичат своите мокасини Gucci?Въпреки забавянето на темпа на растеж на икономиката, китайските потребители заделят средства за луксозни стоки


Много от директорите на американските компании не предполагаха колко ще е трудно да се задържат на пазар, който все повече се влияе от патриотизма. Проучване на Brunswick Group от юни тази година показва, че 56% от китайските потребители отказват да купуват американски стоки, за да демонстрират солидарност с позициите на своята държава в търговския конфликт с Вашингтон.

А според Credit Suisse 90% от китайците на възраст между 18 и 29 години предпочитат да купуват битови уреди местно производство.

Дори и пазарът на луксозни стоки в Поднебесната империя, който доскоро беше изцяло доминиран от западните марки, започва да се променя. Началото на този процес беше още през 2013 г., когато съпругата на китайския президент Си Дзинпин Пенг Лиюан се появи на една от официалните визити в Москва с палто на базираната в Гуанджоу компания Exception de Mixmind.

Данните от проучванията на McKinsey & Co. показват, че за по-младите китайци произходът на марката има много по-малко значение. По-малко от половината се интересуват от “престижа” на стоките, които купуват, и все по-голяма част от тях предпочитат китайските продукти.

По това те се различават значително от своите родители, за които нищо китайско не би могло да бъде асоциирано с лукса.

През август тази година много от западните компании в луксозния сегмент бяха бойкотирани от китайските потребители след протестите и размириците в Хонконг. Versace, Coach и Givenchy дори поднесоха своите официални извинения в китайските социални медии.