Кога икономическите кризи могат да окажат дестабилизиращ политически ефект?

Историята помни много подобни случаи, като един от последните беше свързан с икономическите проблеми на Великобритания след световната финансова криза и последвалия референдум за излизане от Европейския съюз.

Доналд Тръмп успя да спечели президентския вот благодарение на неглижираните с години проблеми на избирателите от деиндустриализиращите се североизточни и централни щати.

Голямата депресия от 30-те години на миналия век пък предизвиква тежки политически сътресения в Европа и води до възхода на авторитарните режими преди Втората световна война.

Връзката между икономическите и политическите трусове отново излиза на преден план, на фона на социалните травми, които предизвика пандемията от COVID-19, пише The Economist.

През последното десетилетие много икономисти изследват тези зависимости. Едно от проучванията в Европа след финансовата криза стига до извода, че всяко увеличение на безработицата с един процентен пункт води до ръст на електоралната подкрепа за радикалните политически формации от крайнолевия и крайнодесния спектър с по 2-3 процентни пункта.

Точната дефиниция на причинно-следствената връзка обаче не е толкова лесно, тъй като трябва да се вземат предвид голям брой социални фактори. Няколко нови научни изследвания се фокусират върху колапса на демократичните политически системи в Европа през 30-те и 40-те години на миналия век, опирайки се именно на връзката между икономическите и социалните процеси.

Оказва се, че кризите водят до тежки политически последствия, когато усилват вече съществуващото социално напрежение, пише The Economist.

Едно от тези проучвания е на Себастиан Дьор от Банката за международни разплащатия, Стефан Гислер от Федералния резерв на САЩ, Хосе-Луис Пейдро от лондонския Импириъл Колидж и Ханс-Йоаким Вот от университета в Цюрих.

Те разглеждат един от най-мрачните периоди в човешката история - Голямата депресия, и ролята, която тя изиграва за издигането на Нацистката партия в Германия.

Тя получава едва 2.6% от гласовете на изборите през 1928 г., а през 1932 г. подкрепата за нея вече достига 37.3 на сто. Икономическите сътресения обаче не са единственият фактор, който помага на нацистите, смятат авторите на изследването.

Те отбелязват ключовата роля на банковата криза от 1931 г., която води до фалита на две от най-големите финансови институции в Германия - Danatbank и Dresdner Bank.

Градовете, които били свързани в най-голяма степен с дейността на двата трезора, пострадали сериозно, а доходите на жителите им рязко се понижили - с около 20% в периода на кризата, или с 8 процентни пункта по-силно от средното за страната.

Световната банка: Изправени сме пред едно загубено десетилетиеСред приоритетите на политиците тази година трябва да бъдат ограничаването на разпространението на коронавируса и осигуряването на масов достъп до ваксините, смятат експертите на Световната банка

Интересното обаче е, че подкрепата за националсоциалистите нараства рязко в градовете, свързани с Danatbank, докато в тези, пострадали от фалита на Dresdner Bank, политическият ефект е минимален.

Една от основните причини, според авторите на изследването, е фактът, че директор на Danatbank е евреинът Якоб Голдшмит, който бил нарочен като една от основните цели на нацистката пропаганда и опитите ѝ да внуши на германското общество, че евреите са виновни за икономическите проблеми на Германия.

Фалитът на Danatbank повлиял сериозно на нагласите на избирателите в населените места, където имало исторически наслагвания на антисемитски нагласи. Там пропагандата на националсоциалистите постигнала най-силни резултати.

Голямата депресия създава благоприятна почва за екстремистите, но техните идеи успяват да "покълнат" не само заради икономическите затруднения, а заради начина, по който тяхната пропагандна машина ги тълкува и заради фанатизма, който векове преди това е насаждан в част от местните общности. Това е механизмът, който докарва Адолф Хитлер на власт в Германия.

Колапсът на демокрацията във Франция по време на Втората световна война също се дължи отчасти на вече съществуващото социално напрежение. През 1940 г. страната се възстановява от икономическа катастрофа и е окупирана от германските войски.

През юли същата година френският парламент гласува диктаторски правомощия на маршал Филип Петен - един от героите на Първата световна война. Той установява авторитарен военен режим, който сътрудничи на германските окупатори.

Подкрепата за Петен обаче не е единодушна в цялата страна. Проучване на Джулия Каже от университета в По, Анна Дагоре и Саумитра Джа от университета в Станфорд и Полин Грожан от университета в Ню Саут Уелс твърди, че Петен, с имиджа си на военен ветеран, успява да "спечели сърцата" най-вече на общностите, които исторически са предразположени към авторитарни разбирания.

Авторите на изследването припомнят, че около половината от цялата френска пехота по време на Първата световна война е участвала в битката при Вердюн между февруари и април 2016 г. Основната част от нея преминава под командването на Филип Петен. По това време отделните френски военни части обикновено са съставени от хора, идващи от едни и същи региони.

Това е причината, поради която големи групи от хора попадат под влиянието на Филип Петен и неговия имидж на успешен гланвокомандващ. Те пренасят тези настроения в общностите, в които живеят, но това не се случва навсякъде.

20 години по-късно, по време на Втората световна война, се оказва, че в населените места, където живеят ветерани от битката при Вердюн, е имало с между 7% и 10% повече колаборацонисти (сътрудници на нацистите) и с около 8% по-малко членове на въоръжената съпротива срещу окупаторите, в сравнение с останалите региони на страната.

Освен това в районите с висока концентрация на участници в битката при Вердюн, но под командването на други генерали, подкрепата за колаборационистите не е толкова висока.

Колко ни струваше дотук пандемията от COVID-19?Икономическите ефекти на пандемията от COVID-19 тепърва ще бъдат изследвани, но вече могат да се направят първите груби калкулации

"Мрежите" от влиятелни личности изглежда помагат и за възхода на италианските фашисти. До този извод стигат Дарон Аджемогли от Масачузетския технологичен университет, Джузепе де Фео от университета в Лестър, Джакомо де Лука от университета в Йорк и Джанлука Русо от университета "Помпеу Фабра" в Барселона.

Те отчитат рязко нарастване на подкрепата за италианските социалисти след Първата световна война. В отговор на това десноцентристките политически формации, уплашени от възхода на левицата, оказват подкрепа на фашистите на Мусолини.

Представителите на икономическия елит в Италия играят важна роля в тази трансформация и осигуряват голяма част от нейното финансиране. Най-голям ръст в електоралната подкрепа за фашистите се наблюдава в районите с висока концентрация на предприемачи и рентиери.

Резултатите от всички тези научни изследвания доказват, че икономическите кризи нанасят щети върху демокрацията тогава, когато има социални предпоставки за това. Подобни процеси се развиват бавно, но радикалните политически формации ги използват като "катализатори" и с помощта на пропагандата успяват да предложат лесносмилаеми обяснения за икономическите проблеми. Това кара много от избирателите да подкрепят разрушаването на дадена политическа система като бунт срещу статуквото.

Борбата на правителствата с негативните ефекти на кризата влиза в техните задължения, но те не се изчерпват само с това. Пълното възстановяване изисква и ясна комуникация, която да обясни причините за дадена кризисна ситуация.

В противен случай винаги се намира някой, който да предложи подвеждащо, но лесно обяснение, използвайки го за своите политически цели. А това, както показва историята, може да доведе до още по-големи катастрофи.