Древните гърци, които организират първите официални олимпийски игри през 776 година преди новата ера, дават на света идеята за масовите организирани спортни събития.

Те са и първата цивилизация, в която хората боготворят любимите си спортисти до ниво, което дори и най-фанатичните фенове днес биха сметнали за екстремно.

„Гърците са вярвали, че атлетите имат специални сили. Те поръчвали песни и стихове за тях и разказвали истории за статуи на спортисти, които можели да лекуват хората“, казва историкът Дейвид Лънт от университета в Юта.

Той цитира примера на Теаген от Тасос - шампион по бокс, бегач и състезател в Панкратион, който бил древният еквивалент на смесените бойни изкуства. Теаген бил боготворен заради атлетичните си способности, а през 30-те години на миналия век археолозите откриват олтар, на който той е бил почитан векове след смъртта си.

Древните гърци може би са обичали спорта, защото мъжете са израснали, участвайки в него. Всеки гръцки град имал т. нар. гимназия, където местните мъже участвали в различни спортове.

Гърците ценели високо физическата мощ, тъй като тя била признак и за морална сила, което означавало самодисциплина, упорита работа и отдаденост на победата. Спортистите били разглеждани като олицетворение на добродетелта и съвършенството.

Но в същото време древните гърци обичали и просто да гледат спортните надпревари. В допълнение към олимпийските игри, които се организирали на всеки четири години, те провеждали и други спортни мероприятия — Питийските игри за Аполон в Делфи, Истмийските игри за Посейдон и Немейските игри, които почитали Зевс.

Състезанията включвали няколко дисциплини - от състезания с колесници до лекоатлетически събития и бойни спортове.

Вече можете да разгледате древните олимпийски стадиони с AI технологияНово сътрудничество между Microsoft и гръцкото министерство на културата и спорта вдъхна живот на мястото на провеждане на първата олимпиада в света с помощта на изкуствен интелект

Спортистите най-често били заможни гърци, които можели да си позволят да тренират, вместо да им се налага да работят за прехраната си. По онова време не е имало отборни спортове, а само индивидуални състезания и освен това на жените не е било позволено нито да участват в тях, нито да присъстват в публиката.

Има и едно легендарно изключение - Калипатейра от Родос, която се маскира като мъж треньор, за да може да гледа боксовия мач на сина си. Когато е заловена от организаторите, в своя защита тя казва, че трябва да ѝ бъде позволено да присъства, тъй като има баща, трима братя, син и племенник, които общо са спечелили осем пъти.

В крайна сметка, животът ѝ беше пощаден, но след това треньорите е трябвало да присъстват на игрите голи, както и спортистите.

Ето кои били спортовете, практикувани от древните гърци:

Състезания с колесници

Надбягванията с колесници са един от най-старите спортовe на древността. Художествените доказателства от древната керамика предполагат, че събитието датира от микенския период от 1600 до 1100 г. пр. н. е., а поетът Омир описва състезание с колесници, проведено на погребението на Патрокъл в Илиада.

Дисциплината е включена за първи път в Олимпийските игри през 680 г. пр. н. е., а участниците се състезават както с четири, така и с два коня с колесници.

Конни надбягвания

Състезанията с коне са добавени към Олимпийските игри през 648 г. пр. н. е. Те били с дължина около 1.2 километра. Жокеите, които били млади момчета, а някои от тях - роби, яздели без седло и без стремена, а само с юзди и камшик, за да направляват конете.

Имало ли е жени гладиатори в Древен Рим?В запазените предмети на изкуството, държавните документи и писмените разкази съществуват доказателства, че дамите са участвали в бруталните бойни спортове

Бягане

Гърците обичали състезанията по бягане, особено т. нар. "стадион", който представлявал нещо като еквивалент на съвременния 200-метров спринт. От 776 до 726 г. пр. н. е. това е единственото събитие на Олимпийските игри. По-късно гърците добавят и състезание на 400 метра, както и състезание на дълго разстояние - между 7.5 и 9 километра.

Древните гърци обаче организират и състезания, което нямат съвременен аналог – например хоплитодромос, в което спортистите подражавали на гръцката пехота и бягали в пълно бойно снаряжение с шлемове, бронзови предпазители на пищяла и щитове.

Борба

В древногръцкия стил на борбата спортистите били в изправено положение, като целта била да хвърлят противника на земята. Концепцията за приковаване на раменете на противника към земята все още не съществувала. Вместо това борците печелели мача, като хвърляли противника си три пъти на земята.

Друга уникална особеност на древното събитие е, че не е имало отделни класове в зависимост от теглото. Най-страшният борец от древните времена бил Милос от Кротон, който, според легендата, развил огромната си сила, като вдигал и пренасял новородено теле, чак докато то пораснало и се превърнало в голям вол.

Петобой

Хвърлянето на диск и копие, които са част и от модерните олимпиади, датират от времената на Древна Гърция, но тогава те не били отделни събития, а част от т. нар. петобой - комбинация от пет събития, която включвала още дълъг скок, бягане и борба. Гърците ползвали оловни или каменни тежести, наречени halteres.

Как възниква обичаят на наздравиците? Никой не може да каже с точност кога алкохолът е навлязъл за първи път в менюто на хората, но наздравиците днес са неразделна част от консумацията му

Бокс

За разлика от съвременния бокс, древногръцката версия нямала рундове или времево ограничение. Вместо това боксьорите просто се биели, докато единият от тях не бил в състояние да продължи или докато не признаел загубата си. Подобно на борбата, гръцките боксьори се състезавали в една дивизия, без разделение по класове, и носели тънки кожени каишки около кокалчетата и китките си.

Панкратион

Този спорт, чието име означава „пълна победа“, бил нещо като забранена версия на съвременните смесени бойни изкуства. Състезателите са използвали някои от техниките, присъщи за днешните MMA състезания, включително удари с юмруци, лакти, колена, ниски ритници, насочени към краката на противника, задържания и хватки от борбата.

Освен това имали позволението да удрят или ритат опонента си в слабините - нещо, което не е разрешено в ММА. За разлика от съвременните бойци, те не носели ръкавици, което им позволявало да използват и саблени удари в стил карате. Само хапането и ударите в очите били забранени.

Според историческите извори, боецът Состратос от Сикион спечелил множество мачове, като огъвал пръстите на опонентите си назад почти до счупване.