Какво е здравословен град? Копенхаген разкрива своите тайни

4134
Какво е здравословен град? Копенхаген разкрива своите тайни

© Pixabay

Навярно говорим за наследство от викингите. Открит леден басейн във водите на пристанището на Копенхаген бива посещаван ежедневно от датчаните. Нищо, че е средата на зимата. 

За тези, които не искат да скачат в ледените води, градът предлага компактни велоалеи, част от общия пакет, превърнал датската столица в един от най-здравословните градове в света.

Копенхаген постоянно се подрежда на челните места на индекса на щастието на ООН и е един от отличниците в инициативата Здравословни градове на Световната здравна организация, пише The Guardian.

Инициативата е създадена през 1978 г., като основната ѝ цел е да подобри статуса на първичното здравеопазване и общественото здраве в свят, където всички да имат равен достъп до медицински грижи.

Градовете по света се разрастват и увеличават, в отговор на естествените нужди на хората да имат покрив над главата, който да не е на твърде голямо разстояние от работните им позиции.

Независимо дали говорим за бедните квартали на Найроби или за небостъргачите на Токио, задачата винаги е била струпването на хора там, където техният талант или работна сила е необходим. 

Така здравето на хората е в пряка зависимост от средата, в която живеят. Това обаче така и не се възприемаше през годините, като едва наскоро човечеството започна да осъзнава вредите, които само си причинява.

Някои от градовете по света са се превърнали буквално в пустиня – къщи, жилищни сгради и търговски обекти, където да закупиш ябълка е трудна работа, за сметка на невероятно лесния достъп до бургер или чипс.

Зелените площи биват застроявани, а големите градове са се превърнали в зони, където дори ходенето по тротоарите е предизвикателство, да не говорим за карането на колело.

5 планински селца у нас, които ще ви пренесат през вековетеЗнаете ли, че у нас има 37 планини, като 36 от тях са в Южна България?

Затлъстяването и свързаните с него заболявания, като сърдечни болести, диабет и рак, все повече увеличават присъствието си в тези градове.

Едва през последните години хората започнаха да осъзнават необходимостта от фундаментална промяна на социалния и културен модел за промяна на местата, където живеем.

Кметовете на големите градове имат силата да започнат промени - нещо, което бе демонстрирани от бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг и неговите радикални намеси.

Той намали парниковите емисии и засади дървета, но не успя да се пребори в съда за идеята си за забрана на безалкохолните напитки в XXL разфасовки през 2012 г. Но опитът му накара хората да говорят за този проблем.

Копенхаген може да служи за модел как трябва да се строят градовете така, че да не рушат здравето на граждани и гости. Датската столица се присъединява към инициативата на Световната здравна организация през 1987 г. - година след като 11 града стартират начинанието – Барселона, Блумсбъри и Камдън край Лондон, Бремен, Дюселдорф, датския Хорсенс, Ливърпул, унагарския Печ, Рен, българската столица София, Стокхолм и финландския Турку.

Към днешна дата в инициативата са вече 1400 градове по света. Целта на начинанието е не просто улици, по които може да се ходи свободно, а изграждане на среда за здраво и щастливо общество.

В Турку хората се ползват от така наречения златен билет, който срещу 35 евро осигурява 6-месечен достъп до спортни съоръжения, театри и концерти.

Нюкасъл вече пък предлага кинопрожекции, предназначени за хора с деменция, а Виена - групи за упражнения, както за деца в предучилищна възраст, така и за възрастни хора.

Исторически селища, в които можете да живеетеВсяко от тях е очарователно

Копенхаген има „много, много добра здравна политика” през последните 10 години, казва Катрин Шонинг, отговорник за общественото здраве в града.

„Казваме за последните 10 години, защото за промени, свързани с общественото здраве, трябва да се гледа в дългосрочна перспектива”, казва тя. Копенхаген има проста, но ефективна стратегия, която включва едва 6 инициативи.

Промотирането на здравословния начин на живот всеки ден е първата точка от плана, като за целта градът трябва да е атрактивен за каране на колело, да предлага полезни храни в институциите или образователните заведения да имат програми за отказване на тютюнопушенето.

Здравите хора по-лесно ще придобият образование и ще си намерят работа, така че ползите са доста от подобни практики.

По заснежените улици на Копенхаген е пълно с хора от всякакви възрасти, предвижващи се с велосипед. Изглежда така, че всички датчани са обсебени от това да тренират по цял ден, но истината е съвсем проста – велосипедът е най-лесният начин в града да стигнеш, накъдето си се запътил.

„Градът е проектиран за велосипеди, а не за автомобили”, обяснява Шонинг.

Мейк Викинг, изпълнителен директор на Института за изследване на щастието, посочва, че Копенхаген, може и да не е туристическа атракция поради липсата на значими паметници и атракции, е чудесен град поради своето удобство, тъй като всичко е изградено с идеята хората да са в центъра на решенията.

В Дания пушенето на закрито и на работните места е забранено, но в заведения до определена големина датчаните могат да запалят цигара. Въпреки че пушенето навън е разрешено, често можете да видите полицията да моли гражданите да не пушат на детска площадка, например.

Наказания няма при подобно „провинение”, но властите налагат норми на поведение.

Някои барове в града нарочно намаляват площа си, за да могат клиентите им да пушат. В крайна сметка обаче, всичко опира да личния избор на гражданите.

„От гледна точна на политиката в Дания, забраната за пушене се политизира много. Направо да пушиш стана почти част от човешките права”, казва Шонинг със съжаление.

По думите ѝ, пиенето, където младите датчани са лидери в Европа, и пушенето се приемат като част от личната свобода и е трудно да бъдат забранени по административен начин.

Италианско село продава къщи за 1 евроАко някога сте мечтали да притежавате собствен дом в китно италианско селце, то блянът ви може да бъде удовлетворен срещу „крупната“ сума от 1 евро

Здравната политика чрез облагане с данъци също се оказва рисков ход. Все още има лоши спомени от налагането на така наречения „данък мазнина” върху продукти, като бекон и масло. Данъкът отпада през 2012 г., както и плановете за облагане на напитките, съдържащи захар. Основните причини са икономически.

„Проблемът е, че не сме на остров, като Англия, и хората могат да пътуват през границата до Германия, където да си купят безалкохолни напитки, цигари и алкохол. Това е лошо за общественото здраве, но дори още по-лошо за финансите и данъчните приходи”, казва Шонинг.

Копенхаген има и други планове. Всички нови сгради с плоски покриви трябва да бъдат озеленени, като част от плана градът да намали отделяния въглероден диоксид до 2025 г.

Работи се и за равен достъп до ментално и физическо здравеопазване. Това обаче се оказва голямо предизвикателство, тъй като в Копенхаген съществува неравенство. В един от бедните квартали на града средната продължителност на живот е с цели 7 години по-ниска спрямо централните части на населеното място.

„Хората, които живеят по-дълго, са тези с образование. Както виждате, не става дума за доходи, а за ниво на образованост. Толкова е ясно”, посочва Шонинг.

Копенхаген предлага на гражданите си безплатен достъп до клиники, борещи стреса, като част от подобряването на психическото здраве.

Със своята 37-часова работна седмица, Дания предлага повече свободно време за гражданите спрямо редица други страни. Така хората могат да приберат децата си по-рано и да имат повече време за себе си. 

Грижата за деца е щедро субсидирана от правителството за повечето родители и напълно безплатна за тези с ниски доходи, така че почти всички майки ходят на работа.

„По-голямата част от стреса идва от това, че хората постоянно са на работа”, смята Шонинг. Според нея, обществото си причинява стрес само, водено от големите си амбиции за успех в този живот.

Копенхаген създава своите клиники против стреса, след като проучване сочи, че 23% от гражданите се чувстват стресирани за дълги периоди от време. Клиниките се оказват голям успех, като намаляват с 30% симптомите, водещи до стреса.

Най-цветните и невероятни градове в светаТе са идеални за любителите на Instagram

Интересно е, че въпреки големия стрес в града, той продължава да заема място в челото в индекса за щастие.

Мейк Викинг обяснява, че не става дума дали човек се чувства добре сега и веднага, а по-скоро за това накъде отива животът и какви стъпки се предприемат с мисъл за бъдещето.

Въпросът, който се използва за изготвянето на индекса на щастието, е следният: представете си най-добрия възможен живот за вас и след това най-лошия възможен, като ги оценете с оценка от 1 до 10. Къде се намирате вие в това?

Отговорът на датчаните е оценка от 7.57. Това е средната оценка за периода 2013-2017 г. На второ място в подреждането по щастие се нарежда Швейцария, а трети са норвежците.

Другите скандинавски страни също са в челото на подреждането. Великобритания е на 24-о място с оценка от 6.79, като преди нея са Австралия, САЩ, Ирландия, Коста Рика, Пуерто Рико, Мексико, Оман и ОАЕ.

Според Викинг, това, че данъците са доста високи в скандинавските страни, се отплаща под формата на инвестиции в качеството на живот. По думите му, по-ниските данъци могат да ви позволят да си купите нова кола, но няма да ви донесат щастие.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg