Когато Сингапур става независима държава през 1965 г., няма много приятели на международната сцена, а още по-малко - природни ресурси.

Как тогава островната нация успява да се превърне в един от водещите търговски и финансови центрове в света?

Според първия министър-председател на страната Лий Куан Ю, единствената възможна стратегия е била да се развива най-ценният ресурс, който Сингапур притежава - хората, пише The Economist.

Днес сингапурската образователна система се смята за една от най-успешните в света. Страната от години заема водещо място в класацията на Програмата за международно оценяване на учениците (ПИЗА), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Тя включва тестове, които се провеждат на всеки три години сред 15-годишни ученици и са групирани в три основни категории - математика, езикова грамотност и природни науки.

Традиции и резултати

Оказва се, че сингапурските тийнеджъри са с около три години напред спрямо американските си връстници в областта на математиката. При по-малките също се наблюдава много силно представяне, а много от възпитаниците на сингапурските училища впоследствие продължават образованието си в някои от най-елитните световни университети.

Оброзователната система на островната държава може да даде ценни уроци на останалия свят, но не всички държави са толкова прилежни "ученици", а практиките, които се прилагат там, не се приемат еднозначно навсякъде.

Една от причините е, че Сингапур залага на традиционния педагогически подход, при който учителят е водещата фигура в образователния процес. Това контрастира с практиките в много от западните страни, където реформаторските идеи са за "по-прогресивни" методи на обучение и окуражаване на самоинициативата и въображението на децата.

Международните изследвания показват, че директните инструкции в повечето случаи са по-ефективният начин за придобиване на знания, но въпреки това критиците на този модел твърдят, че той произвежда брилянтни, но нещастни математици, които нямат никакво въображение. Родителите се тревожат за стреса, който една подобна система причинява на учениците.

Въпреки това системата в Сингапур е пример за това, че академичните успехи не винаги идват на цената на персоналните умения и личното щастие. През 2015 г. сингапурските ученици оглавиха и класацията на ПИЗА за решаване на проблеми в екип, като в тази категория представянето им дори беше по-силно от математиката.

Освен това повечето от тях се определят като щастливи, дори в по-голяма степен, отколкото учениците във Финландия, която е един от пионерите в прилагането на по-либералните методи на обучение.

Реформи с дългосрочен хоризонт

Управляващите в Сингапур обаче не са доволни от постигнатото и подготвят реформа, чиято основна цел ще бъде подобряване на креативността на учениците и намаляване на стреса. Тя е част от дългогодишния опит в тази сфера, който също може да служи за пример на останалия свят.

За разлика от много други държави, които прилагат некоординирани реформи "на парче" и без дългосрочна визия, Сингапур инвестира огромни средства в научни изследвания, посветени на качеството на образованието. Всяка предстояща реформа се тества в "лабораторни" условия, а резултатите от нея се анализират внимателно, преди да бъде приложена на практика.

Огромно внимание се обръща на потенциалните ефекти, които една или друга промяна биха могли да предизвикат в училищата. Внимателно разработените учебници и учебни помагала, които се считат за отживелица в много държави по света, са ключов елемент от процеса на преподаване. Резултатът от този модел е пълно взаимодействие и съответствие между оценяването, отчетността и преподавателския подход.

Вторият важен урок, който Сингапур може да даде на останалия свят, е свързан с учебните програми, особено в сферата на математиката. Те са базирани на по-тясната специализация, но в много по-дълбоки детайли, като целта им е да гарантират, че целият клас постига равномерен прогрес.

Учениците, които изпитват затруднения, са задължени да посещават допълнителни часове, за да наваксат с усвояването на материала. Така дори и децата с не толкова големи заложби се представят над средното равнище за международните стандарти.

Трудът на учителите

Третият ключов елемент от сингапурската образователна система е професионалното развитие на учителите. Те посещават обучителни курсове по 100 часа в годината, за да са "в час" с най-актуалните тенденции. Правителството им осигурява и добро възнаграждение.

Образователната система в Сингапур отдава предпочитанието си на по-големите класове, съставени от средно 36 ученици. За сравнение, в останалите държави от ОИСР средната бройка на учениците в клас е 24. Идеята е, че е по-добре да има по-голям клас, който е воден от първокласни преподаватели, отколкото по-малки класове с посредствени учители.

Преподавателите в държавните училища получават горе-долу същите заплати, като колегите си от частните школи, а най-добрите взимат и допълнителни бонуси от образователното министерство. В същото време обаче са подложени на стриктни ежегодни тестове и оценка на представянето, точно както и учениците.

Разбира се, образователната система в Сингапур има и своите "кусури". За повечето държави, например, би било неприемливо разделянето на по-силните от по-слабите ученици в различни училища още от 12-годишна възраст. Ползите от тази "категоризация" не са доказани, а в същото време предизвикват огромен стрес на приемните изпити.

Фактът, че Сингапур е сравнително малка държава с население от малко над 5 милиона души й позволява степен на централизация, която не би била постижима в по-големите страни. Образователният министър например твърди, че познава 80% от училищните директори по име, което му дава възможност да следи ситуацията в системата много по-отблизо.

Много от мерките, които се прилагат в сингапурските училища, са неприложими на други места по света. В много държави, например, родителите и учителските профсъюзи се противопоставят на идеята за по-големи класове.

Но при всички случаи повечето държави могат да научат ценни уроци от това, което се случва в класните стаи на училищата в Сингапур, пише The Economist. Резултатите от тестовете показват, че в крайна сметка голяма част от техния модел носи съществени ползи за учениците и образователното равнище като цяло.