Мислите ли, че информацията в Интернет е безплатна?Журналистът Джоел Стейн от Time отговаря: „Нищо подобно. Просто не ви съобщават, че вместо с пари плащате с информация за себе си".

Той поръчал досието си в няколко фирми и въз основа на получените резултати, написа статия:

Фирмата Reputation.com съобщила на Стейн номера на социалната му осигуровка около три часа след като подал заявката си по електронната поща. „За последните месеци научих за себе си много факти, далеч по-интересни от номера на осигуровката си, макар да бях прегледал само една малка част от тайно събираната информация", пише авторът.

Понякога фирмите бъркат: Ads Preferences на Google предположила, че той не се интересува от литература и общество, а Yahoo! - че живее в Ню Йорк (докато неговият адрес е Лос Анджелис).

Компанията RapLeaf, с която наскоро прекрати сътрудничеството си Facebook, се справила с това да познае, че той е женен, висшист, на възраст между 35-44 години, от Лос Анджелис. Но пък тя предположила, че е лекар, без деца и кара пикап, което не е вярно.

Intellidyn пък знаели, че има жена на име Касандра и двамата се интересуват от градинарство, мода, дизайн на интериора и фитнес. Затова пък ги пратила на круиз по реките на Европа, докато двамата въобще нямали намерение да почиват извън САЩ.

Всяка единица от изброената информация (достоверна или не) се продава на рекламните агенции срещу две пети американски цент, но съвкупно това означава милиарди долара за индустрията, търгуваща с лични данни и информация за поведението на потребителите.

Сенатор Джон Кери, който в момента оглавява сенаторската комисия за комуникационни връзки, технологии и интернет, се готви вече да внесе законопроект, който да задължи компаниите да пазят подобна информация от хакери и да позволят на гражданите да се запознаят с информацията за себе си, да могат да я поправят или забраняват следенето.

„Събирането на информация на вас без разрешение и печалбата от нея не са ново явление: тази идея е родила телефонния указател, рекламата по пощата и телемаркетинга", коментира Стейн. „Новите технологии просто ни карат отново да сравним загубите и ползите- струва ли си са разгласяваме личния си живот в замяна на мигновена информация", пише той.

Дали има място за паника? За рекламните компании таргетираната реклама е много по ефикасна от рекламата на сляпо, така че те се интересуват само от една или няколко подробности на поведението ви, а не от целия ви профил. Само по себе си събирането на информация е безвредно, но проблемите настъпват, когато ви откажат кредит или работа заради погрешно събрана информация, коментира Джъстин Брукмен, директор на Center for Democracy and Technology (Вашингтон).

Естествено атаката поражда и контраатака. Срещу 8.35 долара на месец програмата Ghostery предлага да ви огради от интернет-съгледвачите.

Срещу значително по-голям хонорар пък Google ви предлага на челните места да излиза най-лъстивата информация за вас, с която разполага мрежата

„Но дори да ползвам услугите на Reputation.com, цялата публична информация за мен няма да бъде скрита", коментира авторът. В момента, компаниите се борят за прозрачност и от Firefox до Google предлагат да блокирате събирането на данни. А ако на рекламата видите знак i можете да проверите кои компании ви следят.

„Но колкото и да е странно, колкото повече научавах за себе си в интернет, толкова по-малко се вълнувах", казва авторът в заключение.

* Публикува се със съкращения.