Родителите на едно новородено и постоянно плачещо бебе обикновено нямат много свободно време за губене.

Но ако живеят в Европа, би било добре да заделят няколко минути, за да разгледат цените на памперсите в различните държави.

В испанския онлайн магазин на Amazon най-големите разфасовки се продават по 168 евро, докато същото количество във Великобритания струва 74 евро.

Дори и след калкулирането на "солената" цена на доставката, поръчката от Обединеното кралство пак излиза с 42 евро по-евтина.

Ако спести тези пари, за една година младото семейство ще може да си купи нова кафе машина. Един качествен модел Nespresso ще им излезе 460 евро във френския сайт на Amazon и малко над 300 евро в германската версия.

След това те ще могат да се похвалят с новата си придобивка, снимайки я с най-новия флагман на Samsung, чиято цена варира в границите до 300 евро - в зависимост от държавата, в която е купен.

Европейският съюз може и да има единен пазар, но цените на продуктите в никакъв случай не са еднакви, пише The Economist.

В един общ пазар силите на търсенето и предлагането обикновено изравняват ценовите ранвища с времето. В ЕС обаче този процес изглежда е спрял.

Едни и същи стоки се продават на цени, различаващи се понякога в пъти, дори сравнението да е между развитите държави от блока, а не между "бедните" и "богатите".

И това е дългосрочен тренд. Ценовите равнища в ЕС спряха да се движат успоредно някъде около 2008 г. Една от причините за това е фактът, че след въвеждането на еврото като единна валута липсват други подобни мащабни инициативи за по-голяма интеграция.

Заплатите в Източна Европа вече не растат толкова бързо, колкото в предходното десетилетие. Услугите, които трудно се търгуват зад граница, заемат голям дял в икономиката на Общността. А на много места все още съществуват "разглезени" от държавните субсидии корпорации, които доминират в отделни сектори.

Обичайно явление са "екскурзиите" на белгийците за пазаруване на лекарства в Холандия (където те могат да се намерят във всеки супермаркет). В Белгия аптечното лоби все още държи монопола върху медикаментите и цените са доста по-високи.

Някои от различията обаче са неизбежни. Ясно е, че един луксозен магазин в центъра на Париж ще държи по-високи цени от хипермаркет, разположен в покрайнините на някой областен град.

Освен това няма как да има пълен ценови паритет в икономически блок, в който членуват Германия с брутен вътрешен продукт на глава от населението на стойност 39 130 евро и България, където той е едва 8 237 евро, пише още изданието.

Физическите магазини все още доминират в търговията на дребно на Стария континет, но дори и в онлайн платформите се наблюдават драстични разлики в цените между отделните държави. За битовата електроника, например, разминаванията са от порядъка на 20%, докато при дрехите могат да достигнат и до 40%.

Памперсите обаче са стока от първа необходимост и могат да се купят абсолютно навсякъде. Затова изглежда странно, че дори и при тях огромните разлики в цените все още продължават да съществуват. В рамките на ЕС цената на един памперс варира от 11 до 61 евроцента, или близо шест пъти.

The Economist изчислява т. нар. Big Mac индекс, който сравнява покупателната способност на различните валути по света. Може би нещо подобно, например Памперс индекс, може да се използва за сравнение на надценката (или отстъпката), която гражданите на ЕС получават за една и съща стока.

Свиването на тези различия обаче не е лесна работа, пише изданието. Границите са важен елемент от търговията, а в ЕС те все още съществуват. Преминаването на границата между два щата в САЩ не променя кой знае колко от гледна точка на бизнеса.

Всяка държава от ЕС обаче поддържа собствено търговско законодателство, говори на различен език и се отличава със специфична потребителска култура.

Икономиката на еврозоната отчита рекорден спад Еврозоната отчете най-силния икономически спад от създаването си през второто тримесечие на 2020 година

В Америка пазарът е много по-интегриран, което открито се признава и от бюрократите в Брюксел. Затова и онлайн платформите, като Amazon, предлагат почти една и съща цена за купувачите в Алабама и в Калифорния.

Цените на доставките в ЕС също могат да бъдат доста високи. Транспортирането на продуктите от местата, в които са евтини, до тези, в които цените са високи, е или твърде бавно, или необосновано скъпо.

Особено ако става въпрос за продукти с голям обем (каквито са памперсите и тоалетната хартия, например). В по-малките държави този проблем е още по-сериозен.

Самите производители също нямат кой знае какъв интерес от изравняването на ценовите равнища, тъй като в много случаи това би ги лишило от пазари, в които реализират по-добра норма на печалба.

Европейската администрация обаче вече взима мерки по този въпрос. На онлайн магазините в ЕС вече е забранено да отказват доставки до държави членки без основателна причина.

Освен това ЕС вече разполага и с обща база данни за цените на доставките на куриерските компании, като по този начин се опитва да насърчи потребителите да търсят най-изгодните оферти и в дългосрочен план цената на тези услуги да се понижи.

Някои от тези интервенции може би дават плодове, защото през 2010 г. едва един на всеки десет европейци се престрашаваше да си купи нещо онлайн от друга държава в Общността. Днес това се практикува от почти една трета от потребителите.

Но вместо да насърчават преминаването на стоките през границите, развитите европейски държави се опитват да затегнат режима за превозвачите, които се оплакват, че източноевропейските им колеги подбиват цените (т. нар. пакет "Мобилност").

В Източна Европа тези опити за ограничения бяха изтълкувани като форма на протекционизъм.

По време на криза обаче споровете за подбиване на цените може би изглеждат дребнави. Европейският съюз е изправен пред най-дълбоката рецесия в своята история. Пандемията от COVID-19 разкри някои от най-големите слабости в неговата структура и сега техният "ремонт" е задача с приоритет.

ЕС обаче винаги е бил смесица между "големите неща" (като континенталния мир) и "дребните теми" (като евтините полети). Напоследък изглежда, че геополитиката заема по-голяма част от времето и интереса на европейските лидери, отколкото трансграничната търговия.

Единният пазар обаче не бива да се превръща в "забравеното дете" на европейската интеграция, пише The Economist.

Какво ни чака в чакалнята на еврозоната? Най-краткият период за въпросната адаптация, или престоя в ERM II, е две години, някои страни обаче са били в чакалнята в продължение на седем или осем години

Понякога евтините памперси могат да бъдат точно толкова важни, колкото и геополитиката.

Потребителите също ще изиграят своята роля. ЕС често е критикуван заради това, че "спуска" на своите граждани проекти, които не са заявили, че искат. Но промяната може да дойде и "отдолу нагоре".

Всяка държава има своята версия на т. нар. "алкохолен туризъм" - навикът на англичаните да ходят във Франция, за да си купуват евтино вино и коняк. Гражданите на Люксембург пазаруват в германските супермаркети заради ниските цени, а шведите често се отбиват до Норвергия, за да се запасят с евтини памперси.

Всичко това може да се случва и онлайн, но все още има много европейци, които не се престрашават на този вариант. Онлайн "арбитража" обаче може да се окаже следващият ключов двигател на европейската интеграция. Промяната обаче зависи от потребителите.

Както и при смяната на памперсите, някои неща трябва да започнат отдолу нагоре, пише още изданието.