Какво се случва, когато интернетът изчезне?

1174
Какво се случва, когато интернетът изчезне?

© Pixabay.com

От бюрото в офиса на Маркос Лема се разкрива доста добра гледка към Адис Абеба, столицата на Етиопия.

Като основател на иновационния хъб IceAddis, неговият споделен офис обикновено е изпълнен с предприемачи, мотивирани основно от силното кафе и големите си мечти.

Когато обаче интернет спре, всичко замира.


Данни, споделени с BBC от групата за защита на дигиталните права Access Now, показват, че през миналата година интернетът е спиран целенасочено над 200 пъти в 33 отделни държави.

Това включва в един от случаите и Великобритания.

През април 2019 г. британската транспортна полиция спира безжичния интернет в лондонското метро по време на протест на оранизацията, бореща се срещу климатичните промени Extinction Rebellion.

Ето какво разкрива докладът още за целенасочените спирания на интернета през 2019 г.:

  • Интернетът е спиран по време на 65 протеста в различни страни по света
  • Други 12 прекъсвания са наложени по време на избори
  • Повечето спирания на интернета са в Индия
  • Най-дългото прекъсване на услугата е в Чад, Централна Африка, и продължава 15 месеца

В Адис Абеба  всичко спира, казва Маркос Лема.

"Никой не идва в офиса или ако някой дойде, не се задържа много, защото без интернет няма какво да прави тук.

Имахме договор за разработка на софтуер, който беше прекратен, защото не можахме да се справим навреме, тъй като ... интернетът беше спрян. Били сме в ситуации, в които международни клиенти мислят, че нашите компании ги пренебрегват, но без интернет просто няма какво да направим. "

Доставчиците с мотопеди чакат отпред, вместо да доставят храна. Без интернет връзка хората не могат да си поръчат храна онлайн или да използват приложения, казва Лема.

"Спиранията на интернет имат преки последствия върху компаниите и хората тук."

Изключване от мрежата

Не само Етиопия страда от това, а ефектът не е само икономически. Проучването на Access Now показва, че спиранията на интернета засягат десетки милиони хора по света по най-различни начини.

Държавните органи успява да  "изключат" интернет, като разпореждат на доставчиците да блокират сигнала в определени райони или пък понякога блокират конкретни интернет услуги.

Организации за защита на човешките права са притеснени, че  тази мярка се превръща в инструмент за държавна репресия по света.

Тези нови данни, анализарани от BBC, предполагат, че смущенията в интернет услугите все повече съвпадат по време с протести.

Правителствата често казват, че спирането на интернет е за да се гарантира безопасността на хората и да се спре разпространяването на фалшиви новини.

Техните критици обаче твърдят, че така те задушават информационния поток онлайн и смазват всякакво потенциално недоволство офлайн.

През 2016 г. от ООН обявиха достъпа до интернет за човешко право, а осигуряването на глобален достъп до мрежата е една от Целите за устойчиво развитие на организацията.

Не всички държавни лидери обаче са почитатели на тази идея.

През август 2019 г. премиерът на Етиопия Абий Ахмед заяви, че интернет "не е вода или въздух" и че спиранията му ще продължат да бъдат важен инструмент в поддържането на стабилността в страната.

"Правителството не счита интернет за нещо важно. Смятам, че управляващите наистина мислят, че интернет се използва само за социалните медии и не виждат икономическата стойност от интернет и как това се отразява на икономиката", казва Лема.

Индия оглавява класацията по спирания на интернета

Новите данни за 2019 г. показват, че Индия е далеч пред другите страни по спирания на интернет през миналата година.

Мобилнните данни или широколентовият интернет са спирани за жители в различни части на страната 121 пъти, като повечето от тях (67%) са в спорния район Кашмир.

Протестиращите в Судан и Ирак пък са принудени да организират всичко офлайн, когато интернетът е спиран.

Ефектът от всеки инцидент варира в зависимост от мащаба на прекъсването на услугата: от локално блокиране на социални медии до спирането на интернет трафика в цялата страна.

Един от методите за блокиране на интернет, които са трудни за проследяване, е забавянето на скоростите за пренос на данни. Те могат да свалят скоростите на съвременен 4G мобилен интернет до тези на 2G от 90-те години, което прави споделянето на видеа и лайвстрийминга невъзможни.

Това се случва през май 2019 г., когато президентът на Таджикистан признава за прилагането на този похват върху повечето социални мрежи, в това число Facebook, Twitter и Instagram, заявявайки, че те са "уязвими на терористична дейност ".

Някои страни, като Русия и Иран, в момента изграждат и тества свои версии на отделен национален интернет, за който се смята, че ще предоставя по-голям контрол върху мрежата.

"Изглежда, че все повече страни се учат една от друга и прилагат различни опции за спиране на интернет, за да запушат устите на критиците или за да нарушават по друг начин човешките права човека без никакъв контрол“, казват от Access Now:

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg