Икономиката на Афганистан е нестабилна и силно зависима от чуждестранната помощ.

Това се посочва в доклад на Световната банка, публикуван още преди завземането на страната от талибаните.

Сега, след всичко, което се случи през последните седмици, икономическите перспективи пред страната стават още по-мрачни, пише BBC.

Всъщност, Афганистан разполага с богати природни ресурси, но политическата ситуация в страната възпрепятства тяхното използване.

В същото време делът на международните финансови помощи в икономиката на държавата е стряскащ. По данни на Световната банка, през 2019 г. те възлизат на 22% от брутния национален доход на страната. Все пак нивото е много под отчетените преди десетилетие 49%, така че напредъкът, макар и бавен, беше налице, поне до този момент.

Достъпът до тези помощи обаче също е свързан с огромна несигурност. Германският външен министър Хайко Маас заяви категорично, че ако талибаните поемат управлението на Афганистан и въведат законите на шариата, Германия няма да отпусне нито цент повече. По всяка вероятност много други правителства по света споделят същите настроения.

Един от основните проблеми на афганистанската икономика обаче е корупцията, а тя бушува в страната много преди завземането на властта от талибаните.

В Афганистан разходите за сигурност и отбрана възлизат на 29%, в сравнение със средно 3% за повечето държави в региона на Централна Азия. В същото време няма почти никакви свежи чуждестранни инвестиции. На практика от 2014 г. насам в Афганистан са стартирали само четири инвестиционни проекта "на зелено", пише изданието.

За сравнение, в Непал те са 10 пъти повече, а в Шри Ланка - 50 пъти повече за същия период.

Частният сектор в Афганистан е с изключително нисък дял в икономиката. Заетостта е съсредоточена в ниско продуктивни сектори, най-вече в селското стопанство. 60% от домакинствата в страната генерират някаква част от доходите си от земеделие.

В същото време процъфтяват нелегалните дейности. Сред тях са незаконният добив на полезни изкопаеми, производството на опиум и контрабандата. Конкретно търговията с наркотици е един от основните източници на приходи за талибаните.

Въпреки всичко афганистанската икономика отбеляза значителен напредък след американската инвация през 2001 г., когато беше свален талибанският режим. В десетилетието след 2003 г. БВП на страната нарастваше средно с 9% годишно, макар че някои от данните може би не са съвсем точни. След това той се забави до ниво от 2.5% в периода от 2015 до 2020 г.

Хаос на летището в Кабул, талибаните обявиха войната за приключенаЧаст от цивилните граждани, бягащи от Кабул, са се опитали да се качат на полет на военновъздушните сили, което е наложило американските военни да произведат предупредителни изстрели във въздуха

Страната разполага със сериозна база от ресурси, които биха представлявали интерес за чуждестранните инвеститори, ако не бяха налице смазващата корупция и политическата несигурност. В Афганистан има богати залежи на мед, кобалт, въглища и желязна руда, а също петрол, газ и скъпоценни камъни.

Литият, който се използва в производството на електрически батерии, е с огромен потенциал за развитие, тъй като е ключов компонент от глобалната стратегия за намаляване на въглеродните емисии. В един от докладите на американските военни се посочва, че Афганистан може да се превърне в "литиевата Саудитска Арабия".

Този потенциал обаче за момента почти не се използва, а залежите не носят никакви приходи нито на населението, нито на държавната хазна.

Интерес от страна на чуждестранните инвеститори не липсва. Китай със сигурност заявава намеренията си да засили икономическите връзки с Афганистан. Правителството в Пекин изглежда поддържа по-топли отношения с талибаните, в сравнение със западните държави, още повече, че двете страни имат и обща сухопътна граница.

Няколко китайски компании получиха лицензи за проучване и добив на мед и петрол в страната през последните години, но засега нито един от тези проекти не е реализиран на практика.

Дори и за китайските инвеститори политическата несигурност е твърде сериозен фактор, който пречи на нормалното функциониране на бизнеса. Една от големите въпросителни е дали талибаните ще съумеят да създадат по-подходяща икономическа среда от предишните управляващи в Кабул.

Засега отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен, като се има предвид икономическата несигурност в страната, вълната от напускащи бежанци и масовото теглене на депозити от банките.

Един от лидерите на талибаните обеща на банките, търговците и останалите предприемачи, че животът и собствеността им ще бъдат защитени. Освен това групировката заяви, че не иска страната да изпада в международна изолация и се надява на нормален мирен преговорен процес. Но, имайки предвид уроците на историята, много афганистанци приемат тези уверения "с едно наум".

В периода, в който управляваха страната (от 1996 до 2001 г.), талибаните масово погазваха основните човешки права, жените нямаха право на образование и самостоятелен социален живот, а много от основните икономически дейности бяха забранени.

Дали този път нещата ще са различни и консервативният ултрарелигиозен режим ще успее да изкорени корупционните недъзи на предходното управление, създавайки условия за икономически възход, е въпрос, чийто отговор едва ли ще научим скоро. Засега перспективите пред икономиката на Афганистан изглеждат по-скоро негативни.