От началото на октомври тази година инвеститорският интерес към по-рисковите активи започна постепенно да се възстановява. Облигационните доходности леко се повишиха, а глобалните борсови индекси отчитат ръст от 7 на сто.

Това е сигнал, че интересът се премества от т. нар. "инвестиционни убежища", които се представят по-добре по време на криза, към високодоходните вложения, които по принцип се търсят в по-добри икономически времена, пише The Economist.

Надеждата за евентуално споразумение между САЩ и Китай доведе до краткотрайно поскъпване на китайския юан спрямо щатския долар. При подобни случаи в миналото голяма част от инвестиционната общност започва да си задава въпроса за дългосрочните перспективи пред американската валута.

Поевтиняването на долара може да бъде както причина, така и сигнал за трайно нарастване на рисковите апетити.

Засега все още е рано да се каже дали тенденцията е именно в тази посока, но със сигурност условията тя да започне вече са налице. Това става ясно, ако се анализират причините за поскъпването на "зелените пари", което започна още през 2014 г., пише изданието.

Растежът на американската икономика, макар и бавен, в сравнение с този на развиващите се държави, разчиташе на един мощен двигател - потреблението на американците.

За разлика от САЩ, държавите от еврозоната се опитаха да овладеят дълговата криза, спестявайки повече. А техните спестявания, заедно с тези на азиатските държави, трябваше да бъдат инвестирани някъде.

Високодоходните американски облигации и акциите на "модните" технологични компании бяха логичният избор на инвеститорите. Входящите капиталови потоци повишиха цената на доларовите активи.

Нетната инвестиционна позиция на САЩ (стойността на чуждестранните активи, които американците притежават, минус техните задължения към външните кредитори) се понижи драстично през последното десетилетие.

Дори и след забавянето на оборотите в американската индустрия и свиването на външната търговия в резултат на конфликта с Китай, САЩ все още изглежда в по-добро здраве, сравнена с останалите водещи световни икономики.

Везните обаче постепенно започват да се накланят в противоположната посока. Глобалното промишлено производство изглежда "прескочи трапа" и показва признаци на възстановяване. През октомври глобалният индекс на промишлената активност, изчисляван от JP Morgan Chase, отчете трето поредно месечно повишение.

Намаляващите запаси и увеличаващите се нови поръчки, макар и със сравнително слаби темпове, представляват ясен сигнал за обръщането на негативния производствен цикъл на повечето места по света.

В сферата на услугите, където са заети по-голямата част от служителите, тенденцията все още е негативна, поради което е рано да се говори за ускоряване на ръста на БВП, но надеждите за втората половина на 2020 г. са все по-оптимистични.

Това има огромно значение за курса на щатския долар. Синхронизираното ускоряване на глобалната икономика ще стимулира инвеститорите да преместят своите капитали извън границите на САЩ, където активите вече са твърде скъпи, и да ги насочат към други дестинации.

Освен това след понижението на лихвите, предприето от Федералния резерв тази година, американската валута вече не може да разчита на "подкрепата" на високодоходните държавни облигации.

Много от останалите централни банки, в това число и ЕЦБ, засега отказват да пристъпят към допълнително разхлабване на монетарната си политика.

Идва ли краят на глобалното икономическо забавяне? Напрежението около търговските конфликти отслабва, а повечето централни банки по света разхлабват монетарната си политика

Евентуалният отлив на капитали от САЩ би облагодателствал в най-голяма степен развиващите се пазари. Евтиният долар би им позволил да обслужват по-лесно своите външни задължения и би стимулирал кредитната активност, а оттам - и икономическия растеж.

За повечето инвеститори възможността за по-висока доходност се свързва именно с тези икономики, тъй като цените на акциите там са по-ниски, облигационните доходности са високи, а валутите им имат потенциал да възстановят загубите, регистрирани през последните няколко години.

С изключение на някои "проблемни" държави, като Аржентина, Чили и Турция, повечето валути на развиващите се пазари отчитат повишения спрямо щатския долар през последните няколко седмици. Еврото обаче остава основният "конкурент" на долара и повечето инвеститори оценяват силата или слабостта на "зелените пари" именно спрямо единната европейска парична единица.

А засега тя остава под натиск заради забавянето на германската икономика, която по-рано този месец избегна "на косъм" рецесията. Но все пак изглежда, че еврото успя да намери "дъно" и ако световната икономика започне да се възстановява с по-бързи темпове, то най-вероятно също ще започне да поскъпва.

И все пак, по отношение на дългосрочното бъдеще на долара, са налице доста неизвестни, пише още The Economist. Ако преговорите между САЩ и Китай отново ударят "на камък", световната промишленост може отново да се забави и да се стигне до ново влошаване на глобалния бизнес климат.

Съществуват и сериозни политически рискове - протестите в Хонконг, излизането на Великобритания от ЕС и предстоящите президентски избори в САЩ догодина.

След продължителния период на експанзия световната икономика изглежда "уморена", но същото важи и за щатския долар. Засега тезата за обръщането на неговия дългогодишен позитивен тренд е просто "шепот" в инвеститорските среди, който обаче много бързо може да се усили.