Петролът продължава да поскъпва на световните стокови пазари и е на път отново да се върне на нивата от 100 долара за барел - за първи път от 2014 година насам. Ако това се случи със сигурност, ще има и печеливши, и губещи, пише Bloomberg.

Големите петролни износители ще се радват на по-високи приходи, които ще допринесат и за увеличаване на постъпленията в държавните им хазни. Държавите-консуматори пък ще трябва да плащат по-висока цена за горивата, които купуват, което ще доведе до ръст на инфлацията и свиване на потреблението.

Добрата новина обаче е, че през 2018 година ефектите от поскъпването на "черното злато" до 100 долара за барел няма да са толкова силни, колкото при ценовия скок от 2011 година. Така поне смятат експертите на Bloomberg Economics.

От една страна, това се дължи на факта, че глобалната икономика вече не е толкова зависима от изкопаемите горива, а от друга - на т. нар. "шистова революция" в Съединените щати, която играе ролята на мощен пазарен "буфер".

Най-важният въпрос всъщност е защо цените вървят нагоре, пише още изданието. Ценовият шок, предизвикан от свиване на предлагането, по принцип се приема за нещо негативно, но ако поскъпването е резултат от ръст на предлагането, е сигнал за засилване на икономическия растеж.

В момента и двата фактора оказват влияние на пазара, а петролът от сорта Брент повиши цената си с 22% от началото на годината.

От Bloomberg посочват седем възможни последствия от поскъпването на петрола до 100 долара за барел.

1. Какво ще се случи с глобалния растеж?

По-високите цени на горивата ще повлияят отрицателно на потребителското търсене и бюджетите на домакинствата, но не в еднаква степен. Европа, например, е най-уязвима, защото повечето държави на Стария континент са нетни вносители на петрол.

Китай пък е най-големият вносител в световен мащаб, така че там също може да се очаква повишение на инфлацията.

Трябва да се имат предвид и сезонните ефекти с настъпването на зимния сезон в северното полукълбо. Потребителите могат да преминат към алтернативни енергоизточници, като биогоривата и природния газ, в опит да намалят своите разходите, но това няма как да се случи бързо.

Индонезия, например, вече предприе редица мерки за стимулиране на биогоривата и ограничаване на своята зависимост от вноса на петрол.

Икономистите обаче са единодушни, че глобалната икономика няма да бъде ударена сериозно, освен ако петролът не се задържи за по-дълго време над 100 долара за барел.

Не на последно място, валутните разлики също са от значение - поскъпването на щатския долар от началото на годината прави суровините, деноминирани в долари, още по-скъпи за купувачите извън САЩ.

2. Как икономиката може да абсорбира поскъпването на петрола над 100 долара за барел?

Според Bloomberg Economics, поскъпването на петрола над психологическата бариера от 100 долара ще има повече негативни ефекти, отколкото позитивни. Но въпреки това икономиката днес е по-устойчива, отколкото беше през 2011 година, когато се случи последният ценови шок.

Шистовото производство в САЩ, повишаването на енергийната ефективност и цялостните инфлационни ефекти означават, че влиянието на поскъпването днес ще е по-слабо, отколкото беше тогава. Цената на петрола трябва да скочи много над тези равнища, за да се превърне в заплаха за икономическия растеж, смятат експертите, цитирани от изданието.

3. Какво влияние ще окаже "иранският фактор"?

Геополитиката си остава един от най-важните фактори за пазарните движения на петрола. Подновените американски санкции срещу Иран със сигурност ще ограничат петролния износ от Близкия изток. И въпреки натиска от страна на американския президент Доналд Тръмп спрямо ОПЕК за увеличаване на добивите, капацитетът на държавите износителки е лимитиран.

Още повече, че политическите и икономическите проблеми в някои от водещите производители, като Венецуела, Либия и Нигерия, допълнително ограничават предлагането. Според експертите на Goldman Sachs обаче, геополитическият фактор не е достатъчен, за да тласне цените над 100 долара за барел.

4. Кой ще спечели от поскъпването на петрола?

Някои от най-големите производители на петрол в света са развиващите се икономики. Саудитска Арабия е начело на този списък с дял на петролното производство от над 20% от брутния вътрешен продукт. Това е два пъти повече от следващата държава в класацията - Русия.

Нигерия и Колумбия също ще се наредят сред печелившите - ръстът на петролните приходи ще помогне на тези държави да стабилизират държавните си бюджети и да намалят външните си дефицити. Правителствата ще имат възможност да увеличат държавните разходи и инвестиции, което, от своя страна, ще стимулира икономическия растеж.

5. ...и кой ще загуби?

Индия, Китай, Тайван, Чили, Турция, Египет и Украйна са сред държавите, които ще понесат най-сериозните негативи. Те ще трябва да плащат повече за петрола, който внасят, а това ще доведе до натиск върху балансите по текущите им сметки и ще ги направи още по-уязвими от повишаващите се лихвени проценти в САЩ.

Всъщност, от гледна точка на лихвите и засилването на протекционизма в глобален мащаб, дори и някои от развиващите се икономики, които изнасят петрол, могат да се окажат от губещата страна, смятат експертите.

Управителят на Норвежката централна банка Ойстен Олсен отправи предупреждание, че индустрията ще се изправи пред сериозни проблеми, ако абдикира от своята функция да контролира ръста на цените.

6. Как по-скъпият петрол ще повлияе на най-голямата световна икономика?

Повишението на цените носи далеч по-малко рискове за Съединените щати, отколкото в миналото, благодарение на "шистовата революция". Доскоро изчисленията на икономистите показваха, че всяко поскъпване на "черното злато" с 10 долара води до спад в ръста на брутния вътрешен продукт с 0.3% годишно.

В днешно време обаче очакваният негативен ефект е под 0.1 на сто.

Но докато слабата зависимост на американската икономика от вноса на петрол е добра новина от макроикономическа гледна точка, то за бедните домакинства поскъпването на бензина и горивата за отопление не е маловажно. Те заемат 8% от техните разходи, в сравнение с едва 1 на сто в бюджета на по-заможните американци.

7. Да очакваме ли глобален скок на инфлацията?

Поскъпването на енергоизточниците често води до увеличение на общите инфлационни индекси, тъй като горивата са важна част от ценообразуването на повечето стоки и услуги.

Централните банкери, от своя страна, започнат да се фокусират върху основните показатели на инфлацията, които изключват волатилните енергийни ресурси. Но въпреки това поскъпването на петрола може да доведе и до по-устойчив възходящ инфлационен тренд, ако предизвика увеличение на цените в транспорта и енергетиката.

8. Как ще реагират централните банки?

Ако поскъпването на петрола наистина тласне инфлацията във възходяща посока, централните банкери ще имат едно извинение по-малко за запазването на рекордно ниските лихви и стимулиращите монетарни политики.

Централната банка на Индия, която е една от най-уязвимите развиващи се икономики, вече предупреди за евентуалните последствия от поскъпването на едно от най-големите пера във вноса на страната. Финансовите регулатори в Тайланд, Индонезия, Филипините и Южна Африка също могат да бъдат принудени да вземат мерки за затягане на политиката, ако инфлацията продължи да расте.