Групата на държавите производителки на петрол, известна като ОПЕК+, изпадна в криза, след като споровете между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) блокираха предложеното увеличение в добива на суровината.

Това, което предстои да се случи, ще определи дали провалът на преговорите, който повиши цената на брента до близо 80 долара за барел, би могъл да ескалира до конфликт, който ще е ожесточен и пагубен, колкото миналогодишната ценова война.

На карта е заложена стабилността на възстановяването на световната икономика на фона на нарастващия инфлационен натиск, както и способността на обединението на страните производителки на петрол да запазят трудно спечеления контрол над пазара, пише Bloomberg.

От големите международни играчи на петролния пазар до близкоизточните петролни държави, пазарът ще следи в идните дни, докато Рияд и Абу Даби обявяват цени и договарят количества за своите доставки на суров петрол през август. Страхът, че събитията могат да излязат още повече извън контрол беше очевиден.

“Ние не искаме ценова война,” заяви петролният министър на Ирак Ихсан Абдул Джабар. “И не искаме цените на петрола да се повишава още от настоящите нива.”

Провалената среща

След няколко дни напрегнати преговори, страните от ОПЕК и техните съюзници, в крайна сметка, не проведоха насрочената за вчера среща. Несъгласие за това как да бъдат изчислявани ограниченията в производството провали условното споразумение за повишаване на добива и бързо се превърна в личен и публичен спор между Саудитска Арабия и ОАЕ.

Последният път, когато тези две страни имаха спор относно добива на петрол, беше през декември 2020 г., а тогава ОАЕ подхвърли идеята за напускане на картела. Онзи спор приключи с примирие, но провалът на преговорите този път беше толкова жесток, че групата дори не можа да се договори за дата за следващата си среща.

Непосредствените последствия от провала на преговорите е, че увеличението на производството, очаквано през август, няма да се случи, оставяйки недостиг на барели на пазара, докато световната икономика се възстановява от пандемията от COVID-19. Като реакция на случилото се, цената на петрола скочи до над 77 долара за барел на борсата в Лондон за първи път от повече от две години, след което продължи ръста си по време на азиатската сесия днес.

“Тъй като на петролния пазар вече има дефицит, а ръстът в предлагането на петрол изостава от ръста при търсенето,” продължаването на настоящия лимит на производство на OPEC+ вероятно ще повиши цените, казва пред Bloomberg Джовани Стауново, анализатор на суровини в UBS Group AG.

Задава ли се цена на петрола от 100 долара за барел?Цените на петрола скачат с над 45% през първите шест месеца на 2021 г., доближавайки се до 80 долара за барел за първи път от повече от две години и половина.

В средносрочен план разделението може да има и обратен ефект, сваляйки цените на петрола, докато държавите се борят за позиции и започват да добиват по-големи количества. Вероятността за това е малка, смята Стауново.

Натиск от страна на потребителите

Големите страни потребителки следят провала на преговорите на картела. В рамките на часове администрацията на щатския президент Джо Байдън призова ОПЕК+ да се организира.

Белият дом “следи отблизо преговорите на ОПЕК+ и техният ефект върху глобалното икономическо възстановяване,” заяви говорител.

В тази ситуация американците може да намерят съюзници сред страните от картела.

ОПЕК+ вече възстановяваше част от доставките на суров петрол, които спряха в началните етапи на пандемията през миналата година. Групата от 23 държави реши да добави около 2 млн. барела на ден към пазара в периода май-юли, а въпросът пред енергийните министри вчера беше дали това да продължи в идните месеци.

Данните на картела показват, че нарасналите преди време запаси сега са намалели до средните нива, тъй като възстановяването при потреблението на горива продължава. Търсенето през втората половина на годината ще бъде с 5 млн. барела на ден по-голямо, отколкото през първите шест месеца, заяви през миналата седмица генералният секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо.

Основният поддръжник на отварянето на крановете беше Русия. Нейните компании искат да увеличат производството, а нарастващите цени на бензина в страната са въпрос с все по-голяма важност преди парламентарните избори през септември.

Неспособността на Москва да осигури желаното увеличение на производството беше един от редките неуспехи на вицепремиера Александър Новак, който е един от архитектите на групата ОПЕК+. То не направи публичен коментар след отмяната на срещата вчера, но има всички стимули да продължи да работи зад кулисите, за да намери решение на проблема.

Петролният министър на Ирак заяви, че се надява да “види дата” в следващите 10 дни за нова среща на ОПЕК+, на която би трябвало да се постигне споразумение, от което са доволни всички. Междувременно, той очаква страните членки да продължат да спазват настоящите си производствени квоти и каза, че ефектът върху цените ще е временен.

“Пазарът очакваше малко увеличение на добива в идните месеци, а забавянето на постигане на споразумение доведе до това леко повишение на цените на петрола,” заяви Джабар. “Цените може да се понижат, ако ОПЕК се договори за увеличение на износа.”