През август 2005 година безработицата в американския щат Луизиана е на ниво от 5.4% и е близо до историческото си дъно.

Точно тогава щатът е ударен от урагана Катрина. Стихията унищожава бизнеса на много фирми, като някои от тях са принудени да прекратят дейността си за постоянно.

Месец по-късно безработицата в Луизиана вече е два пъти по-висока. Сега Съединените щати са изправени пред подобно предизвикателство, пише The Economist.

След като достигна най-ниските си нива за последните 50 години, безработицата започва да се повишава на фона на блокирането на икономиката, предизвикано от пандемията от COVID-19.

Милиони американци вече се регистрират в бюрата по труда, а месечните данни за трудовия пазар, които ще бъдат публикувани на 3 април, се очаква да хвърлят светлина върху процесите, които предстоят.

И то само върху началото им, защото данните се базират на проучване, проведено в началото на месец март, тоест преди обявяването на извънредното положение. Така че статистиката може да се окаже доста по-оптимистична от това, което ще се случи през следащите няколко месеца.

Засега основният въпрос, който си задават американците, е колко може да се влоши ситуацията на трудовия пазар?

Обикновено брутният вътрешен продукт и безработицата се движат в противоположни посоки. През 1933 година, например, по време на Голямата депресия, безработицата достига рекордни равнища.

Сега спирането на производствения процес в много американски компании заради коронавируса се очаква да доведе до свиване на брутния вътрешен продукт с 10% на годишна база през второто тримесечие.

Според икономистите подобно рязко понижение би довело до скок на безработицата до 9%, което би било почти същото равнище, което бе достигнато и по време на финансовата криза през 2008-2009 година.

Потенциалната рецесия, предизвикана от COVID-19, обаче е много по-различна от предишните. Една от причината е, че наемането на нови служители може да спадне много по-драстично, като се изключат някои отделни сектори, като доставките на стоки и услуги по домовете.

Анкетите сред бизнеса показват, че повечето фирми планират да наемат по-малко хора, дори и в сравнение с 2008 година. А и самото кандидатстване за работа става много по-трудно в градовете, в които са наложени карантинни мерки.

Дори без да има нито един служител, уволнен заради коронавируса, безработицата пак ще скочи рязко заради ограниченото наемане на нови служители. Младите хора, например, на които им предстои да намерят първото си работно място, ще бъдат силно затруднени.

МВФ вади нови Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд прие нов план за тригодишни двустранни заеми


Освен това ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 се отразяват най-силно на секторите, в които са заети голям брой хора, като туризма, забавленията и ресторантьорството.

По данни на консултантската компания Moody’s Analytics над 30 милиона работни места са в риск от закриване заради наложените ограничения във връзка с разпространението на коронавируса. Ако негативната прогноза се сбъдне за всички тях, безработицата буквално ще се изстреля нагоре до нива от над 20%.

Изчисленията на Федералния резерв на Сейнт Луис са още по-мрачни. Според институцията пандемията може да доведе до загубата на над 50 милиона работни места през второто тримесечие, което би изпратило безработицата до нива от над 30 на сто.

По всяка вероятност нещата няма да се влошат чак толкова много, тъй като това все пак са допускания за възможно най-негативния сценарий, пише The Economist. Освен това става въпрос и за чисто статистически детайли при отчитането на безработните.

За да бъдат класифицирани официално като такива, хората трябва активно да търсят работа в бюрата по труда. Но в настоящата ситуация за много от тях това ще е изключитено трудно, поради което те просто биха предпочели да влязат в графата "икономически неактивни".

Същият феномен се наблюдава и след опустошенията на урагана Катрина, вследствие на което официално отчетената безработица тогава се оказава по-ниска от реалната.

Икономическите стимули, предвидени от държавната администрация, могат донякъде да смекчат негативните ефекти върху трудовия пазар. Заделените 350 милиарда долара за малките фирми, например, ще бъдат достатъчни за покриването на копменсациите за всички застрашени работни места за период от около 7 седмици.

А това означава, че за собствениците на тези компании би било по-изгодно да задържат служителите си, отколкото да ги съкратят.

Сстимули се предвиждат и за потреблението, което също ще се отрази на заетостта. Според анализаторите на Goldman Sachs безработицата ще достигне своя пик през третото тримесечие на годината, на ниво около 15%, след което постепенно ще започне да се понижава, успоредно с възстановяването на икономиката.

Освен това, дори да се стигне до някакъв по-рязък скок на безработицата, това няма да е чак толкова голям проблем, ако след края на извънредното положение се наблюдава също толкова бързо възстановяване.

Примерът с Луизиана след урагана Катрина отново е удачен за сравнение. След влошаването на ситуацията на трудовия пазар във втората половина на 2005 година, още през следващите няколко месеца безработицата бележи бърз спад.

Дали и този път обаче американската икномика ще се окаже толкова "еластична" е друг въпрос. Пътешествениците и любителите на ресторантите ще останат предпазливи за известен период от време, дори и след премахването на ограниченията, поне докато не бъде открита ваксина и ефективно лечение на заболяването.

Според Goldman Sachs възстановяването на трудовия пазар и връщането на безработицата под 4% (колкото беше преди избухването на пандемията) ще продължи чак до 2023 година.

Карантината вероятно няма да продължи дълго, но икономическото възстановяване след нея се очаква да бъде доста по-продължително.