Изминаха около две седмици откакто предполагаем китайски балон за наблюдение навлезе в американското въздушно пространство. През това време реакцията на Китай премина през няколко фази - от примирение до възмущение, а сега, когато темата продължава да се развива - преминава към открита конфронтация.

Въпреки че все по-твърдата позиция на Китай се харесва на вътрешната аудитория в страната, тя също така демонстрира непоследователността и вътрешните противоречия в посланията на Пекин. А това предизвиква определение съмнения, посочва CNN.

В понеделник, Пекин обвини Вашингтон, че от миналата година насам повече от 10 пъти е извършвал "незаконни" полети с балони на голяма височина над китайското въздушно пространство, като нарече САЩ "най-голямата империя за шпионаж в света".

Твърдението, което все още не е защитено с доказателства, беше бързо отхвърлено от Белия дом, като американската администрация го обяви за "последния пример за това как Китай се опитва да ограничи щетите".

Това обвинение е признак за ескалацията в реакцията на Китай и е в ярък контраст с първоначалния подход на Пекин. Скоро след откриването на балона над американския щат Монтана Пекин изрази рядко чувано "съжаление", като заяви, че устройството е било граждански изследователски дирижабъл, отклонил се от първоначалния си курс.

Китай, шпионските балони и битката за “близкия Космос” Китайските изследвания в сферата на височинните балони датират от края на 70-те години на миналия век, но се засилват в последно време
Но политическите и дипломатическите реакции направиха така, че инцидентът не остана бързо в историята. Когато стана ясно, че темата ще продължи да заема първите страници на вестниците, разкаянието на Пекин се превърна в гняв, акцентира още новинарската агенция.

След като на 4 февруари американски изтребители свалиха балона, китайското външно министерство обвини САЩ в "прекомерна реакция" и "сериозно нарушаване на международната практика".

През следващата седмица, когато американски официални лица разкриха повече информация за т.нар. шпионски балон и за огромната програма за наблюдение, която стои зад него, китайските държавни медии обвиниха Вашингтон, че участва в "политически пърформанс" и "раздухва темата за китайската заплаха".

Говорител на китайското външно министерство също така обвини САЩ, че често изпраща военни кораби и самолети да извършват разузнаване от близък обсег срещу Китай, като според него това е станало общо 657 пъти през миналата година и 64 пъти през януари тази година, в Южнокитайско море.

Китай не предоставя никакви подробности за предполагаемите навлизания на американски балони в неговото въздушно пространство - кога и къде са се случили, нито дали военновъздушните сили на страната са реагирали по някакъв начин.

Обвинението се усложнява и от начина, по който Китай определя въздушното си пространство, предвид спорните му териториални претенции в Южнокитайско море, казват експерти, цитирани от CNN.

Суверенното въздушно пространство на дадена държава е частта от атмосферата, която се намира над нейната територия, включително териториалните ѝ води, които се простират на 12 морски мили от сушата. Над океана, отвъд границата от 12 морски мили, се счита за международно въздушно пространство, където търговските и военните въздухоплавателни средства - включително балоните - могат да извършват прелитане, без да искат разрешение, казва Доналд Ротуел, професор по международно право в Австралийския национален университет, цитиран от CNN.