Китай все още е "фабриката на света" - въпреки пандемията

672
Китай все още е

© Pixabay

На Кантонския търговски панаир, който се провежда всяка година в китайския град Гуанджоу, обикновено идват по над 200 000 посетители от цял свят. През последните години панаирът се превърна в най-голямото търговско изложение в света.

Тази година, заради пандемията от COVID-19, той се проведе изцяло онлайн и въпреки че нищо не може да замести реалните контакти между продавачите и техните клиенти, виртуалното изложение само по себе си беше изключително интересно преживяване, пише The Economist.

Около 25 000 производители излъчваха онлайн по едно и също време, като някои от демонстрациите бяха направо от фабриките. Всеки клиент, който се интересува от съоветния продукт, можеше да зададе своите въпроси на живо и да си поговори с продавачите.


Панаирът в Гуанджоу, всъщност, беше поредният инструмент, с който Китай демонстрира своята промишлена мощ. Сред предложенията на изложителите имаше всичко - от автономни косачки, през изкуствени динозаври до най-модерните литиево-йонни батерии.

Някои от индивидуалните презентации бяха откровено аматьорски, с не много добър английски и слабо осветление. Но въпреки това общото впечатление от панаира беше внушително, пише още The Economist.

Причината е, че в Китай е съсредоточена 28% от световната промишленост - колкото общия дял на САЩ, Япония и Германия. А през последните няколко месеца, по време на пандемията от COVID-19, позициите на китайските компании, всъщност, се подобряват, въпреки заявките на някои световни лидери, че ще се стремят към диверсификация на веригите на доставка.

Поднебесната империя има две големи преимущества, когато става въпрос за индустриално производство и те бяха демонстрирани много ясно през последните два-три месеца. Промишленият капацитет на страната няма паралел на друго място по света - нито като асортимент, нито като обем.

Въпреки устойчивия ръст на заплатите през последните години, Китай разчита на комбинация от промишлени клъстъри, първокласна инфраструктура и модерни фабрики, които го правят изключително конкурентоспособен.

През 2005 г. 26.3% от добавената стойност на китайския износ, всъщност, идваше от чужбина. До 2016 г. този дял падна до 16.6 на сто. Това означава, че все по-голяма част от компонентите, които се използват в китайските продукти, се правят в Китай, а не другаде. В особено голяма степен това важи за електрониката, пише още изданието.

Как търговските войни Въпреки твърденията на Белия дом, че търговският конфликт с Китай е от полза за американците, статистиката показва, че те, всъщност, са платили доста сериозна цена до този момент

Другият важен пример са предпазните маски, които се превърнаха в една от най-търсените стоки по време на пандемията. В началото на февруари Китай произвеждаше около половината от цялото световно предлагане - по над 10 милиона маски на ден.

Само за месец тои капацитет беше увеличен на 120 милиона. И това не се дължи само на "изтискване" на фабриките и техните служители, а на факта, че Китай разполага с една от най-ефективните вериги за доставки в света.

Обикновената хирургическа маска се състои от два тънки слоя плат, които са залепени един за друг, ластик за прикрепяне към ушите и тънка метална тел за стягане около носа. По-сложните модели разполагат и със специални филтри.

Всяка държава, която има желанието сама да произвежда този важен медицински консуматив, трябва да разполага с компании, специализирани в текстилното и химическото производство, металургията и машинната индустрия, както и с достатъчно суровини, промишлен капацитет, обучени работници, инженери и капитал. Няма как всичко това да започне от нулата. Същото важи за още хиляди продукти.

Второто голямо предимство на Китай е неговият огромен вътрешен пазар. Американските компании искат от администрацията на президента Доналд Тръмп да увеличи политическия натиск върху Пекин толкова, колкото е необходимо, за да им осигури възможности да оперират в Поднебесната империя. Но не твърде много, защото това би ги лишило от всякакви възможности за присъствие там.

За последните 18 месеца стойността на чуждестранните инвестиции в Китай достигна най-високите си нива за последното десетилетие, по данни на консултантската компания Rhodium Group. Сред тях имаше и доста мащабни проекти.

Германският индустриален гигант BASF инвестира 10 млрд,  долара в собствен промишлен комплекс в южната част на страната, който ще обслужва предимно местни клиенти. Миналата година американският производител на електромобили Tesla отвори в Шанхай първия си завод зад граница, за да обслужва китайския пазар.

Икономическата криза, предизвикана от пандемията, се отрази негативно на китайския бизнес. Износът на страната се сви с 8% за първите пет месеца на 2020 г. в сравнение със същия период на предходната година. Но въпреки това китайските компании изглеждат в доста по-добра форма от тези на повечето места по света.

Китайската икономика е една от малкото, за които се очаква да приключат годината с ръст. В Япония китайският внос заема рекорден дял от 30% през май. Същото важи и за Европа, където китайските стоки са 24% от всички, внесени от трети страни.

Големият въпрос е дали китайската промишленост вече не е достигнала зенита на своето глобално влияние и дали оттук нататък то няма да започне постепенно да намалява, пише The Economist. В трудните времена на пандемията лидерите на много държави осъзнаха, че икономиките им разчитат твърде много на китайските доставки. 

От САЩ до Тайван - правителствата започват да предлагат различни стимули на компаниите, които "пренесат" производствата си на тяхна територия - преференциални кредити, безплатна земя и други "бонуси". В миналото подобни инициативи рядко са се увенчавали с успех, но сега имат по-голям шанс, пише още изданието.

Една от причините е и ръстът на заплатите в Китай, който води до свиване на нормите на печалба, особено за по-малките компании. Някои от текстилните компании и производителите на електронни компоненти вече преместиха своите мощности в други държави, най-вече в региона на Югоизточна Азия.

Световната банка: Милиони ще продължат да живеят в бедностОт Световната банка предупредиха за “значително по-висок риск” сред домакинствата, които зависят от индустрии особено уязвими на ефектите от вируса

На второ място, търговският конфликт между Пекин и Вашингтон предизвиква тревогите на мениджърите, че могат случайно да се окажат "на фронтовата линия".

Apple, например, все още произвежда голяма част от компонентите за своите таблети и телефони в Китай, но насърчава доставчиците си да изнесат част от производството в други страни, например Индия. По този начин компанията се надява да се "застрахова" от евентуални политически рискове.

Третият важен фактор е свързан с диверсификацията. През февруари, когато Китай се намираше в разгара на епидемията, в страната бяха затворени почти всички фабрики, офиси и заводи. За много компании това беше илюстрация на рисковете от съсредоточаването на всички производствени мощности на едно място.

Проучванията сред корпоративните директори потвърждават тезата, че повечето от тях вече мислят за диверсификация на веригите на доставка. Изследване на UBS, в което участват над 1000 изпълнителни директори, показва, че 76% от американските фирми, 85% от азиатските и дори 60% от китайските вече са преместили или планират да преместят част от производствата си от Китай. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg