Големите пари, идващи от Китай, носят и сериозни опасности.

Нов американски доклад посочва, че китайският план за инвестиции на милиарди долари в пристанища, железопътни пътища и други проекти в Азия, Европа и Африка може да предизвика дългови проблеми за някои по-малки държави.

Планът на Китай за изграждане на нов Път на коприната (Един пояс, един път) значително „допринася за риска от дългови бедствия“ за осем отделни държави, сред които са Пакистан и Джибути.

Това се посочва в доклада на щатската неправителствена организация Център за международно развитие (Center for Global Development), цитиран от CNN.

„Инициативата „Един пояс, един път“ осигурява нещо, от което страните отчаяно се нуждаят – финансиране на инфраструктура. Но когато говорим за подобен тип кредитиране, добрите неща могат да станат прекалено много“, казва Джон Хърли, съавтор на проучването, в изявление.

Пакистан е „засега е страната с най-висок риск“, смятат от организацията.

Докладът изчислява, че Китай е финансирал инфраструктурни и енергийни проекти за над 50 млрд. долара в държавата.

„Това, което увеличава риска от дългова криза в Пакистан, са относително високите лихви, които начислява Китай“, пише в проучването.

Авторите на доклада се опитват да изчислят вложенията на Китай в други седем държави, тъй като страната не докладва данни за инвестициите си в чужбина „по методичен или прозрачен начин.“

Цели 82% от външния дълг на Джибути се държи от Китай, сочат данните към края на 2016 г., цитирани от проучването.

Ситуацията в Киргизстан може да стане същата. Към края на 2016 г. Китай държи 37% от външния дълг на страната, но дялът може да нарасне до 71% през идните години, тъй като в Киргизстан са предвидени и други проекти по плана „Един пояс, един път“.

Китайският план за нови търговски маршрути "Един пояс, един път"; източник: Xinhua/CNN

Другите държави, които, според доклада, са уязвими от китайските заеми, са Лаос, Малдивите, Монголия и Таджикистан.

Ако тези страни изпаднат в дългова криза, е възможно Китай да има силно влияние върху техните стратегически решения или дори да поеме контрола над важни инфраструктурни обекти.

През 2011 г. Китай се съгласи да отпише дълга на Таджикистан в замяна на спорна територия, се посочва в проучването.

През миналата година Пекин договори с Шри Ланка заем в размер на 8 млрд. долара, като в замяна получи право да оперира новопостроеното пристанище в страната за срок от 99 години.

Сделките на Китай за отпускане на заеми са на принципа „всяка за себе си“, като рядко следват правилата, зададени от Международния валутен фонд и Световната банка, твърди докладът.

Вместо да подкрепи растежа и да създаде нови икономически възможности, Китай може да осъществява проектите така, че да провокира нови дългови кризи в развиващите се страни, пишат авторите на проучването.

„Център за международно развитие“ смята, че други страни и организации, като Световната банка, трябва да настояват за по-устойчиви кредитни практики, както и да избягват позиционирането като един-единствен кредитор по конкретните проекти.