Кофас прогнозира бавно и мъчително възстановяване през 2023 г., предвид забавянето на европейските икономики през 2022 г. и отрицателния ръст, които записаха някои от тях.

Очакваният от експертите по кредитно застраховане ръст е 1,9%, който е по-нисък от отчетения през 2022 г. напредък от 3 на сто.

Въпреки оптимистичните прогнози за първата половина на 2023 г. обаче, анализаторите от Кофас предвиждат слаб темп на растеж през настоящата година в сравнение както с 2022 г., така и с предходните няколко години.

Умерено, но все пак слабо възстановяване

Най-значителният спад в световната икономика идва от развитите икономики без САЩ, най-вече от Западна Европа (с 0,4% за 2023 г. за разлика от 2,5% за 2022 г.) и ЦИЕ (0,8% за 2023 г. и 4% за 2022 г.).

Това не се отнася само за Европа, но и за други региони - прогнозираният среден ръст на БВП за Северна и Латинска Америка например, е съответно 0,8% и 0,9% за 2023 г. в сравнение с отчетените съответно 2% и 3,8% през 2022 г. Положителни са тенденциите в Азия, чийто прогнозен годишен ръст на БВП е с 0,5 пункта над отчетения за 2022 г.

Цените на стоките: рискове за търсенето и предлагането

Въпреки че прогнозите са по-оптимистични от тези преди два месеца, ситуацията с глобалните доставките на стоки все още е пред редица рискове. Цените на енергията и горивата са по-ниски през февруари 2023 г. спрямо същия период на миналата година. Причините за това са няколко, според Кофас. На първо място ЕС имаше готовност за очакваната енергийна криза. Предполагайки, че ситуацията с горивата и енергията ще доведе до затруднения през зимния период, европейските страни преориентираха доставките на природен газ, което промени инфраструктурата на газовите пазари в Европа. Множество държави осигуриха внос на втечнен природен газ от други страни в Европа и Близкия изток, което допълнително промени картата на енергийните доставки.

Другата причина е ограниченото търсене. Много европейски страни се подготвяха за този труден период и въведоха мерки, които ограничават потреблението на енергия. „Ако погледнем по-мащабно ситуацията, цените на газа и горивото все пак са доста по-високи, отколкото бяха преди 5-6 години. Това важи не само за енергийните продукти, но и за останали категории – на агропродуктите са също сравнително високи. Прогнозата ни е, че през 2023 г. ще се запазят тези нива, което ще се отрази и върху цените на хранителните стоки. Това ще повлияе на инфлацията”, обясни Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за ЦИЕ.

Базисна инфлация расте

Въпреки че инфлацията успокои темпа си на растеж в края на 2022 г., експертите са обезпокоени от динамиката на глобалните цени на стоките. Най-големи са рисковете, свързани с базисната инфлация – тази, която изключва цените на енергията и хранителните продукти. Тя продължава да расте в страните от ЦИЕ, като е възможно да се разпространи и в различни сектори.

Реакцията на по-високата инфлация идва от паричната политика, посочват от Кофас. Доскоро се наблюдаваше процес на повишаване на лихвените проценти в ЦИЕ. Въпреки че централните банки спряха за момента това повишение, анализаторите прогнозират по-нататъшно затягане на паричната политика в зависимост от динамиката, с която се развива инфлацията.

Мерки за ликвидност и несъстоятелност

През 2020 г. Кофас отчете спад на корпоративната несъстоятелност в Европа. Причината е въвеждането на мерки за подкрепа, които помогнаха на компаниите да подобрят ликвидността си и да не страдат толкова много от икономическите последици от пандемията.

През 2021 г. много от тези мерки все още бяха валидни, докато през 2022 г. се наблюдава увеличаване на броя дружества, изпаднали в несъстоятелност. В ЦИЕ техният брой е сравнително умерен.

Компаниите във Франция са се върнали към предпандемичните нива, а в Германия и Италия фалиралите дружества са по-малко в сравнение с тези през 2019 г.

Тази година не се очаква подкрепа на ликвидността.