Проблемът с масовите изнасилвания в Индия е гигантски.

Докато светът се интересува от икономическия потенциал на този огромен и неразвит пазар, някак лицемерно замита под килима проблеми, които няма как да минат за „културни особености“, колкото и да стана удобно това словосъчетание в последно време.

За да видим мащаба на проблема, представяме коментарния текст на индийката Мейша Бишной, публикуван в изданието Financial Times.

Живея в общество, където изнасилванията се споменават всеки божи ден във вестниците. В Индия тези случаи невинаги са на първа страница, но винаги са някъде там, дебнещи в задния двор на ежедневието ни.

Аз съм гимназистка в град Ноида – сателит на Делхи. Липсата на сигурност в моя град винаги ме е плашела. Като жена, като момиче, изпитвам страх да минавам по улицата пред дома ми, без да съм придружавана от баща си.

Не мога да обличам нищо прекалено „разкриващо“, тъй като това се смята за „покана“ за тормоз. Не мога да ходя на пазара сама. Не мога да остана навън след седем часа вечерта.

Най-лошата част е отвратителната откритост на всичко това. Изнасилването и тормозът са толкова често срещани тук, че горепосочените правила не трябва да бъдат налагани, за да се спазват.

Страхът ни държи по къщите за наша собствена сметка. Последният случай на изнасилване, който предизвика публична реакция и попадна в новините, се разчу по-скоро заради закъснелите действия на правителството.

8-годишно момиче от град Катуа е било дрогирано, изнасилено множество пъти и убито, след което тялото й било изхвърлено на улицата. Това е най-големият случай на групово изнасилване от 2012 г., кагато ученичка бе атакувана в автобус в Делхи.

По-късно момичето почива от нараняванията си, а смъртта й стана водеща новина в Индия и по света.

Тя стана позната като Nirbhaya, което означава „безстрашна“ на хинди. Аз бяха на 10 години през ноември 2012 г., твърде млада, за да се присъединя към хилядите, които маршируваха в протести из града по нощните часове.

Този път ще има повече маршове и бдения със свещи. Но каква е ползата? Ще протестираме – аз ще протестирам. Но това няма да доведе до нищо, ако правителството не промени подхода си към този проблем.

Какво промениха за 6 години? Хората, които наричат този случай „новата Nirbhaya”, смятат, че нищо не се е променило. И са прави. Това е повторение на болката, гнева и симпатията.

Но какво научихме? Това, което ме плаши най-много, е колко несигурно се чувстват жените в градовете, които наричат свой дом. Колко дълго може да продължава това? Ще предадем ли на децата си същите проблеми?

Криминалната официална статистика показва, че изнасилването е четвъртото най-често срещано престъпление срещу жените в Индия. Проблемът обаче е много по-голям – трите вида престъпления, които изпреварват изнасилванията, са: „жестокост на съпруга или на неговите роднини“, „нападение над жени с мотив оскърбяване на тяхното благоприличие“ и „отвличане и отвеждане“.

Цифрите не са се променили много през годините, така че какво ще променят днес? Оставаме заклещени в тези плаващи пясъци и ще си останем там, поне докато не провокираме еволюцията в себе си. Докато пиша това, знам, че не съм сама, изразявайки гнева си.

Индийските жени и момичета сме обединени в скръбта си. Като жена, като сестра и като гражданин, аз съм съкрушена, гневна и отчаяна за справедливост.

Не искам повече да се страхувам в собствения ми град. Не искам повече да се крия зад мъжки фигури и да живея в тяхното патриархално общество.

Искам свобода за сестрите, които се изправят редом с мен, и справедливост за тези, които вече не могат.

* Заглавието е на Profit.bg