Всички работещи хора се надяваме, че в края на годината или след много успешна за компанията сделка ще получим бонус. За простосмъртните обаче важи едно неписано правило „Бонусите са нещо, на което се радваме, ако дойде. Те не ни се полагат. Tе са нещо, на което можем да разчитаме и да очакваме, но в никакъв случай не трябва да планираме бюджета си въз основа на някакви предполагаеми бонуси."

За повечето хора това е така, но не и за един определен елитен кръг, пише Investopedia. За шефовете на Уолстрийт бонусите са станали задължителни, независимо как се представя компанията им. Размерите също са внушителни. Докато вие се надявате с коледния си бонус да си купите пералня, то CEO-та на разбити компании си купуват луксозни имения с техния.

През 2007 (когато се усети началото на кризата) компаниите на Уолстрийт са раздали бонуси в размер на 33 милиарда долара. Това е почти същата сума като през 2006, само че през 2006 нямаше криза.

Във фирми като Goldman Sachs и Morgan Stanley, почти 50% от печалбата преди данъци отива за изплащане на бонуси.

Когато шефът на AID Мартин Съливан напусна компанията (той бе освободен, а не уволнен), той си тръгна с бонус от 4 милиона долара, плюс възнаграждение от 14 милиона долара или общо пакет от 45 милиона долара. Компанията, в същото време, имаше загуби в размер на 20 милиарда долара.

През март стана ясно, че в Citigroup петима висши шефове ще получат пакети от над 12 милиона долара следващата година. Сред тях е Джеймс Форезе, който отговаря за звено „Чуждестранни институционални инвеститори", което загуби 20 млрд. долара на клиентите си през 2008 г.

През 2007 Джон Тейн зае поста изпълнителен директор на Merrill Lynch. С постъпването си той получи бонус от 15 милиона долара. За първите три тримесечия на управлението му, загубите на банката бяха 11 милиарда долара. Какво каза той по въпроса? През декември Тейн поиска бонус от 10 милиона долар, като заяви, че неговото бързо решение да продаде Merrill Lynch на Bank of America е предотвратило милиони долари загуби на акционерите.

Това не мина пред акционерите, които станаха свидели на това как акциите им се обезценяват от 50 на 17 долара. След скандално обръщение на акционерите към Тейн той реши да не получава бонус.

Оправданието на мениджърите на Уолстрийт е „Те ще напуснат, ако не им даваме бонуси!" В сегашната ситуация, обаче, когато във финансовия сектор са загубени 200 000 работни места, това оправдание не издържа.

По-важният въпрос е каква е мотивацията за шефовете? Дали не поемат огромни рискове, които могат да струват скъпо на акционерите?

Успехите на CEO-тата трябва да бъдат разглеждани под лупа и да си зададем не само въпроса с какво техните действия са подпомогнали компанията, а с какво тази компания е подпомогнала икономиката на страната?

Това, което в миналото можеше да се пренебрегне, през 2008 и през 2009, е неприемливо, коментират медиите в САЩ.