Скептицизмът по отношение на ваксините срещу COVID-19 се разпространява бързо в социалните мрежи, като поставя под въпрос не само тяхната ефективност, но също така безопасността, възможността от проява на различни странични ефекти и дори целите на правителствата, които осигуряват имунизацията, пише CNBC.

Бързият процес на разработка на ваксините срещу коронавируса, които бяха одобрени от фармацевтичните регулатори в безпрецедентни срокове, подхранва най-различни митове, които витаят в публичното пространство.

Точно по тази причина медицинските експерти и представителите на здравните служби настояват за безкомпромисна борба с фалшивите новини и дезинформацията.

Изданието представя седем от най-разпространените мита за ваксините, както и фактите, които ги опровергават.

Мит 1: Ваксините срещу COVID-19 не са безопасни, защото са разработени твърде бързо

Фактите сочат, че всички ваксини, които са били одобрени за използване от фармацевтичните регулатори, са преминали строги клинични тестове, в които са участвали хиляди доброволци от различни възрастови групи.

Преди това медикаментите са тествани и върху животни.

Производителите са категорични, че всички изисквания са спазени и нито една част от предварителните тестове не е била "претупана". Преди да получат одобрение, цялата документация от тестовете на ваксините на Pfizer-BioNTech, Moderna и AstraZeneca е била предоставена на регулаторните институции в САЩ, ЕС и останалите държави, които искат да ги прилагат за имунизация на населението.

В последните клинични тестове ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna са показали около 95% ефективност, а тази на AstraZeneca - около 70%.

Мит 2: Ваксините срещу коронавируса променят човешката ДНК

Истината е, че т. нар. мРНК ваксини (каквито са тези на Pfizer-BioNTech и Moderna) съдържат "съобщителна" рибонуклеинова киселина, която кара клетките да произвеждат протеин, създаващ имунния отговор срещу COVID-19.

Тези "инструкции" не могат да достигнат до ядрото на клетката, където се съдържа кода на ДНК.

"Това означава, че мРНК ваксините не могат по никакъв начин да повлияят на структурата на човешката ДНК. Те просто помагат на организма да изгради по естествен път антитела срещу вируса", обясняват от Американския център за контрол и превенция на заболяванията.

Освен това клетките разрушават въпросната съобщителна РНК малко след като са приключили с изпълнението на нейните "инструкции".

Колко ни струваше дотук пандемията от COVID-19?Икономическите ефекти на пандемията от COVID-19 тепърва ще бъдат изследвани, но вече могат да се направят първите груби калкулации

Мит 3: Ваксините се отразяват на бременността и репродуктивните способности

Много жени се притесняват от риска да бъдат засегнати от ваксината срещу COVID-19 по време на бременност. В онлайн пространството се разпространяват всевъзможни слухове на тази тема, но досега нито един от тях не е бил потвърден.

Във Великобритания Кралският колеж по акушерство и гинекология публикува официално становище за влиянието на коронавирусните ваксини върху бременността, в което се посочва, че "към момента не съществуват никакви доказателства, които да подкрепят тезата, че ваксината се отразява по някакъв начин на бременните жени".

Според учените няма биологичен механизъм, по който ваксината може да окаже някакъв ефект върху плода или върху здравето на майката.

Няма и доказателства за ваксинирани бременни жени, които да са изпитали нежелани странични ефекти след ваксинацията, нито пък данни, които да подкрепят тезата, че тя може да доведе до спад в репродуктивните способности.

В предварителните тестове на всички одобрени ваксини са участвали и бременни жени.

Мит 4: Ако сте се ваксинирали, няма нужда да носите предпазна маска

Истината е, че дори да сте ваксинирани срещу COVID-19, пак можете да бъдете преносител на вируса и да заразявате други хора. Засега не ясно по какъв начин ваксинацията ще се отрази на предаването на вируса от човек на човек.

Докато не се съберат достатъчно достоверни данни и докато все още има голям брой неваксинирани хора, лекарите препоръчват на всички да носят предпазни маски и да спазват дистанция, когато общуват с други хора или се намират на публични места.

Честото миене на ръцете също остава един от най-важните инструменти за предотвратяване на разпространението на коронавируса.

1 млн. българи могат да бъдат ваксинирани до августСтраничните реакции от ваксините срещу COVID-19 са същите, като страничните реакции от грипната ваксина


Мит 5: Не е нужно да се ваксинирам, защото вече съм преболедувал COVID-19

Фактите сочат, че хората, прекарали заболяването, действително имат антитела, но засега не е ясно за какъв период от време те остават активни и могат да защитават организма от повторно заразяване.

Предварителните резултати от проучване, проведено във Великобритания, показват, че повечето инфектирани пациенти могат да разчитат на имунитет за поне пет месеца.

Данните обаче показват и друго - че има хора с антитела, които въпреки това продължават да носят и разпространяват вируса.

Мит 6: Ваксината може да ме зарази с COVID-19

Да се заразите с мРНК ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna е абсолютно невъзможно, просто защото те не съдържат жив вирус.

Колкото до ваксината на AstraZeneca, разработена в партньорство с Оксфордския университет, тя е разработена на базата на модифициран аденовирус, който причинява грип при шимпанзетата.

Той обаче е модифициран по начин, който не може да предизвика инфекция. Целта му е единствено да пренася генетичния код, който да стимулира производството на определен протеин от човешките клетки, защитаващ организма от коронавируса.